Художествената измислица „Под прикритие” и мизерията ГДБОП
Не става дума за това, че актьорите звучат фалшиво, диалозите са изкуствени, а някои герои са сбъркани като типажи и поведение, стоят не на място.
Съответствието между образ и действителност е най-трудното в един филм. Сюжетът и перипетиите на героите са измислени, фикция, но средата, типажите, характерите трябва да са автентични. Игрален филм или сериал не е балет или анимационен филм. И може много да се приказва защо Захари Бахаров е далеч от Марлон Брандо като Кръстника. Не като излъчване, а като съответствие на образа – защо лотарията, която води, по му подхожда.
Този сериал, който се продава успешно и в други страни, създава една съвсем погрешна представа за България, като за страна, в която се води героична борба с престъпността. Действителността, обаче, няма общо с филма.
С никаква мафия не се бори ГДБОП, никакви успехи няма на този фронт, големи количества наркотици залавят само митничари и то не поради успехите на ГДБОП, а по сигнали от чужбина или от случайни проверки на границата.
Филмът въвежда в тежка заблуда за ГДБОП. В „Под прикритие” хора от ГДБОП например пращат и получават мейли, търсят хора и улики по интернет.
В e-vestnik можем да кажем съвсем сериозно, че това е пълна художествена измислица, въпреки всички консултанти и експерти в помощ на сценаристите. Без преувеличение в ГДБОП са интернет неграмотни, на равнището на РПУ, а може би и по-зле.
Имаме документални свидетелства. До e-vestnik пращаха 3 пъти писма, в които искаха „копие от електронния файл,представляващ цифрова снимка” – снимка публикувана в сайта, IP-адреси и (!) ЕГН на читатели, писали във форума на вестника.
Обадихме се на една служителка, която е подписала едно от писмата и поискахме да даде мейл, да й пратим каквото можем. Тя (образ, аналогичен примерно на психоложката-полицайка в „Под прикритие”) каза, че нямали мейл. Поясняваме й, че на едното писмо отгоре има изписан някакъв мейл. А тя „Ааааа, то не е при нас, там не го знаем кой ги получава”…
А как ГДБОП е пратила писмо до шефа на e-vestnik? Това е достойно за една серия от „Под прикритие”. Вместо да се обадят на телефона, който седи в дъното на сайта, да видят името на редактора и да се свържат с него, от ГДБОП проверили IP адреса на сайта. Оттам тръгнали да търсят фирмата, където сайтът е хостнат. И тази фирма си има сайт, офис с пощенски адрес и телефон, но те, понеже са от ГДБОП, открили по регистрация на фирмата домашния адрес на собственика и уплашили майка му.
И като стигнали най-после до офиса на хост фирмата, питали за e-vestnik, който има под наем сървър там. Така намерили името на фирмата „Е-вестник“ ЕООД, намерили адреса по регистрация и пратили писмо. Но разследването продължава и…
В официално писмо искаха: „цялата налична при Вас информация относно ползвателя на IP адрес 87.121.165.6”, тоест на ай пи адреса на …сайта e-vestnik. Ето цялата история по-подробно (виж тук и тук). Да се види колко са откъснати от реалността българските филми.