АЕЦ на острови – Китай сее атомни тайфуни из Тихия океан
в. Независимая газета
Примамливата идея да строиш атомни електроцентрали върху шлепове, закотвени край брега, за да снабдяват с енергия градовете, отдавна разпалва фантазията на учени и практици.
Приказни проекти, кой от кой по-оригинален, се раждат още в средата на 20-и век в САЩ, Съветския съюз, Западна Германия.
Всичко изглежда изгодно, сигурно, удобно…
Днес Пекин е решил да превърне приказката в реалност, сбъдвайки отколешния блян. Не в страната си обаче, а в архипелага Спратли и в Параселския – в Южнокитайско море (ЮКМ). Наричат ги още острови на раздора. Новината тутакси разбуни азиатската общественост и отприщи вълни от протести.
Разполагането на АЕЦ в спорни зони, казват в столиците от АСЕАН, ще нулира нашата сигурност, ще наруши стабилността и коренно ще промени геополитическата ситуация. Първо, плаващите АЕЦ са удобна мишена за терористите. А при въоръжен конфликт, каквито е имало доста в просторите на ЮКМ, всяка представлява ядрен заряд с часовников механизъм. Може да гръмне всеки момент.
При това районът не е най-подходящ в климатичен план,
посочват еколози. На Земята има две места, където се зараждат
тайфуни и урагани със страшна разрушителна сила. Това са
Карибите в Западното полукълбо и Филипините – в Източното.
Започне ли през април дъждовният сезон, те вилнеят чак до
октомври и помитат с груби метли крайбрежието от Виетнам до
Камчатка. И ето, сега, когато ветровете се обръщат от океана към
континента, стрелките на политическите барометри, сякаш напук,
показват „буря“. Трябва да кажа, че лично на мен ЮКМ наистина ми
напомня Карибите от времето на Франсис Дрейк или на капитан
Флинт.
Ядрените експерти предупреждават, че тъкмо в ЮКМ са налице
всички условия някоя атомна платформа да се озове изхвърлена на
брега от могъщ ураган. Тогава няма да се разминем с техногенна
катастрофа. Ако пък разтопеното гориво пробие шлепа и потъне, ще
бъдат заразени огромни пространства. Част от радиоактивните
вещества ще попаднат в атмосферата, останалото ще тръгне по
хранителната верига на хиляди километри в Световния океан.
Аварията във „Фукушима“ ще ни се стори незначителен епизод.
Плановете обаче са факт. Първата от тези китайски АЕЦ ще
бъде пусната на вода през 2018 година. Разработва я „Бохай
шипбилдинг хеви индъстри къмпани“ със съдействието на Институт
„719“ в град Ухан. Успоредно с това се сглобяват платформите –
на остров Хайнан, и мобилните ядрени реактори ACPR50S – в град
Шънчжън. Те ще са готови до 2020 г.
Сега – малко история. Най-първата плаваща АЕЦ „МН-1А“ е
изградена от американците през 1966 година. Разположена на
кораба „Стърджис“, тя осигурява осветлението за Панамския канал.
Работи до 1976 г., когато излизат наяве някакви проблеми.
Властите прехвърлят кораба в щата Вирджиния, изваждат
отработеното гориво и го оставят в пристанището „до по-добри
времена“. В средата на 70-те все още има проекти в тази сфера,
но в Америка и Европа набират сила антиядрените нагласи. И
лека-полека спира да се говори за плаващи АЕЦ.
Споменът за стария „Стърджис“ – първата рожба на новата
енергетика, излиза от сянката чак през 2014 година. Барак Обама
нарежда да бъде буксиран на 1700 мили далеч, в Галвестън
(Тексас), за да го изчистят. Множество агрегати все още излъчват
опасни микрорентгени. Тогава откарват радиоактивните отпадъци
на полигоните във федералното хранилище, а чистия метал – в
Браунсвил, за претопяване. С което САЩ като че ли слагат кръст
на идеята за плаващи АЕЦ.
Къде ти! Привържениците й в Конгреса не са малко. Те се
страхуват лидерството тук да не бъде заграбено от конкуренцията
– Русия и Китай. И конгресмените общо взето са прави. В
Балтийския завод в Санкт Петербург приключва строежът на кораба
„Академик Ломоносов“ с монтирани реактори КЛТ-40С. Мощността им
е достатъчна за нуждите на един 200-хиляден град. Още през юни
2010 г. корабът е пуснат на вода.
Неотдавна руският вицепремиер Дмитрий Рогозин заяви, че тази
есен „Академик Ломоносов“ ще бъде буксиран до пристанището на
домуване – Певек в Чукотския автономен окръг. После впрочем
пресслужбата на компанията „ФлотПром“ определи друг срок,
ноември 2017 година. В Чукотка кипят усилия за създаване на
съответната брегова инфраструктура. Аналогични обекти ще бъдат
разположени по цялото арктическо крайбрежие. Запознати уверяват,
че проектът има голям експортен потенциал.
„Интерес към подобни технологии има къде ли не, включително
сред китайските ни колеги. Ние обаче сериозно мислим всеки път,
когато даваме на други тези технологии, винаги разменяме
споразумения за защита на интелектуалната собственост“, каза
Рогозин. И тези думи на вицепремиера впечатлиха най-силно
хората, които се борят с китайската експанзия на „островите на
раздора“. Места, които между другото са богати на риба, с
находища на петрол, газ и други изкопаеми. Изявлението, че Русия
ще споделя технологии с Небесната империя, хвърли в шок
„азиатските тигри“.
Още по-голяма суматоха предизвика неотдавна съобщение от
Пекин, че КНР започва да строи 20 плаващи АЕЦ в ЮКМ. По проекта
вече се работи, заяви Лю Чжънго, шефът на Китайската корпорация
за корабостроителна промишленост, натоварена с изпълнението.
Според в. „Глобал таймс“ централите са необходими на Китай, за
да снабдяват с енергия „отдалечени обекти“.
Още не са се уталожили скандалите с изкуствените острови –
там се строят летища, фарове, радари, казарми и морски пристани,
където днес хвърлят котва бойни кораби от военноморските сили
на Китай. Експерти изтъкват, че КНР разширява възможностите на
своята армия, що се отнася до системите за управление на огъня и
за следене на подводници в ЮКМ, през което минава почти една
трета от световния морски товаропоток.
Сериозно е разтревожен и Западът. Въпросът е включен в
дневния ред на лидерската среща на Г-7 в Япония в края на май.
Научил за плановете на Пекин, Вашингтон прикани всички играчи да
се въздържат от едностранни акции, променящи статуквото.
В тази обстановка страните от АСЕАН току поглеждат към Русия
и питат защо една постоянна членка на Съвета за сигурност на
ООН заема „толкова предпазлива позиция“. На срещата на върха
Русия-АСЕАН в Сочи на 19 май те смятат да поставят въпроса
направо пред Владимир Путин – да поискат по-ясни коментари за
ситуацията в ЮКМ като цяло и по-специално за доставките на
плаващи АЕЦ.
БТА