Проф. Михаил Константинов: В секции в Турция агитират на турски, това трябва да спре. Нужен е и район „Чужбина“

Има европейски държави без гласуване в чужбина. До 2001 г. и у нас нямаше извън консулствата, казва специалистът по избори

Проф. Михаил Константинов. Снимка: от екрана

Проф. Михаил Константинов, председател на борда на директорите на „Информационно обслужване“ и
бивш заместник-председател на ЦИК, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус” .

– Г-н професоре, как коментирате действията около спорния текст в Изборния кодекс за гласуването на българи в чужбина? Той ту пада, ту се приема, ще се внесе допълнително с лека модификация.

– По начало промените в Изборния кодекс сполучливо бяха вече формулирани като много шум за нищо, което се видя и в многократните вкарвания на някакви текстове, падането на тези текстове, коригирането на тези текстове. Що се отнася до преодоляването на ветото на президента, то се очакваше, тъй като тук става въпрос вече за борба на политически воли. Народното събрание не можеше да си позволи да приеме това вето и то беше отхвърлено. От друга страна съображенията на президента в голяма степен ще бъдат отчетени като се внесат новите предложения за откриването на секции в чужбина. Искам обаче да напомня, че до 2001 г., тогава за първи път ги разкриха секциите извън посолства и консулства, значи 1991 г., 1994 г. и 1997 г., когато имаше избори, те бяха само в посолства и консулства. Никой не считаше, че това е противоконституционно. Тогава впрочем действаше сегашната Конституция. Така че дали ще има гласуване в чужбина, дали то ще бъде в посолства и консулства, дали ще бъде в по-разширен смисъл, това е въпрос на законова уредба. Има държави, европейски, където няма гласуване в чужбина. Има държави, в които има посолства и консулства, а има и такива като нас, където действа най-либерален режим. И трите опции са възможни. От друга страна, когато веднъж сме дали едни права, каквито дадохме през 2001 г. по времето на г-н Иван Костов, тогава ОДС даде тези права, не е редно да ги отнемаме, защото независимо от това дали е противоконституционно или не, отнемането на права винаги дразни. Аз лично не мисля, че една или друга регулация на гласуването в чужбина може да бъде противоконституционно в този смисъл. Има държави, в които има българи, които няма как да гласуват. Например в Джакарта българите никога не са гласували, давам ви пример, и няма как да гласуват, защото са малко на брой. Самият факт, че слагате ограничение за определен брой заявки за откриване на секция, вече е дискриминационен. Какво става в случаите: ако има 60 заявки има секция, ако има 59 души там няма секция. Ето ви друга дискриминация или ако искате нарушаване на права. Основното нарушаване на права на българите в чужбина е друго и кой знае защо, никой не му обръща никакво внимание.

– Какво е то?

– Българите в чужбина не могат да гласуват за конкретни партийни листи, не могат да използват преференции и не могат да гласуват за независими кандидати, защото техните гласове по някакъв особен начин се разпръскват върху глобалния резултат. Един българин може да си използва преференции, може да използва ефекта 15/15, който вече е нарицателен, но един българин в чужбина това не може да го направи.

– Защо?

– Защото там на бюлетината са написани само имената на партиите. Няма ги листите, нямате право на преференции, нямате независими кандидати. Точно защото е така. Въвеждането на район „Чужбина“ щеше да изправи тези недостатъци, но кой знае защо това първоначално беше обсъждано, след това отпадна. Искам да подчертая отново, че то няма да промени общия резултат. Партиите ще получат същия брой мандати и с район „Чужбина“, и без район „Чужбина“. Просто район „Чужбина“ наистина ще изравни правата на българите в чужбина с правата на българите в България. Това е, което трябва да се направи.

– А защо не бе направено?

– Защото българските политици не разбират смисъла на района за чужбина. Те си мислят, че някой там ще прибере гласовете. Няма. Тези гласове са си същите. Дали ще ги отчитате в район „Чужбина“ или направо ще ги прибавяте към гласовете в България, все едно и също. Това им е обяснявано многократно на политиците. Виждате, на най-голямото нарушение на конституционни права никой не му обръща внимание. Аз съм вече склонен да обвиня някои хора в неграмотност. Вижте кога има нарушения на правата в чужбина. Аз съм сигурен, че ако някой сезира Конституционния съд именно по този въпрос, решението ще бъде в полза на район „Чужбина“, защото при сегашното положение е очевидно ограничаването на правата на българите в чужбина по причините, които току що изброих. Дали ще се гласува в 30 секции, в 50 секции в отделна държава, не е от толкова фундаментално значение.

– Не подсказваме ли сега идея, тоест не подсказвате ли вие идея за сезиране на Конституционния съд?

– Това нещо аз го говоря от много отдавна. Все още не е късно това да се направи. Още повече това се отнася само до парламентарни избори. Така че това, което сега ни предстои – президентски избори, това няма значение. В този смисъл, може и през септември да се направи тази поправка, защото тя няма да се отнася до непосредствените избори, а до едни избори, които са в бъдещето, примерно, изборите, които ще бъдат през 2018 г., ако не са предсрочни. Това рано или късно трябва да се направи. Няма да се уморя да го повтарям.

– Проф. Константинов, защо бяха толкова драми, толкова вълнения, толкова парламентарни прения, денонощни разговори по промените в Изборния кодекс? И вие сам казвате: много шум за нищо, няма същественост, но защо се случиха?

– Ако искате, мога да ви дам и пример от българската класика, от „Под игото“. Нали знаете, че има една глава там „Радини вълнения“.

– „Радини вълнения“, помислих си да го използвам като метафора. Реших да не отида толкова далеч.

– Ето, „Много шум за нищо“ е Шекспир, английско. Иван Вазов е велик писател. Така че „Радини вълнения“ е едно много хубаво определение в случая. Не знам защо се случи, а иначе горе-долу се предполага защо. Всеки политик иска да стане приятен на своите избиратели и евентуално да привлече нови избиратели. Идеята за ограничаване на гласуването в Турция, защото говорим само за това, нищо друго не говори в случая, тази идея звучи патриотично, защото в България има антитурски настроения. Няма защо да се лъжем и да говорим политкоректни глупости. От друга страна тези настроения не са без основание. В изборните секции в Турция се говори на турски език и се прави агитация на турски език. Тоест, на хората им се внушава как да гласуват и това е факт. Следователно какво трябва да се направи? Във всяка секция и в Република Турция, и в други държави трябва да има между двама и трима представители на държавата, които щом видят нарушаване на Изборния процес, директно да го прекъсват, да им се даде със закон правомощие. Щом някой говори на чужд език, а не на български, който тези хора не разбират и не са длъжни да говорят за представителите на държавата, край, процесът се прекъсва, протоколите и бюлетините се прибират и няма да има гласуване щом се нарушава закона. Вижте колко е просто. Ние тук глобяваме хората за агитации на турски език преди изборите, и правилно ги глобяваме. Навремето г-н Местан беше глобен, както знаете, за агитация на турски език, което е несравнимо по-слабо нарушение от това на изборния ден в една секция да се говори на чужд език. Така че ето още едно прекрасно конструктивно предложение. Двама представители във всяка секция в чужбина, които прекратяват изборния процес в момента, в който в секцията се заговори на чужд език, не на български, защото това е пряко нарушение на Конституцията и на закона. Това трябва да се направи, плюс район „Чужбина“.

– Дали то би било приложимо на територията на друга държава, това предложение? Дали там няма да влезе в разрез със съответните местни закони?

– Не, това е българска секция. Там са само българи вътре. Няма значение законите. Не може. Щом държавата е разрешила секция, на тази секция комисията е от българи, самите избиратели са българи. Вътре щом влязат започват да говорят на български. Това е категорично, императивно. Нека толкова да не се страхуваме от тези гласове от Турция, защото това е вече другото преувеличено нещо. От Турция ще дойдат 60 000 гласа, които горе-долу ще докарат на ДПС 3 мандата. Това е било винаги през тези години. Между впрочем, искам да припомня едно много важно число. За всичките осем избора, които са направени от 1991 г. до 2014 г. осем пъти парламентарни избори, ДПС е спечелило общо 15 мандата за осем избора. Това е големият печеливш, ДПС общо 15 мандата. Големият губещ е БСП със загубени 9 мандата и други партии са загубили по 1-2-3. Цялото нещо, за което говорим е за един 23-годишен период, едни 15 мандата. Да сметнем ли колко депутата са били избрани за това време? Това са, 240 го умножете по 8, това са близо 2000 души. От 2000 души 15 са гласовете от чужбина, да не говорим само за Турция. Между впрочем, единственият, който е печелил винаги от гласуването в чужбина действително е ДПС, но от друга страна тази печалба е нищожна. Така че отново да повторим, „Много шум за нищо“ по Шекспир, „Радини вълнения“ по Вазов. Това е цялата история.

– Президентът Росен Плевнелиев обяви, че ще сезира Конституционния съд заради тези промени в Изборния кодекс. Очаквате ли изненада и какво ще се случи, ако Конституционният съд потвърди настояването на държавния глава и отхвърли промените, а в същото време в парламента бъдат внесени новите последващи промени на ГЕРБ, ПФ и РБ?

– Нищо. Този процес може да продължи дълго време. Няма нищо фатално, защото тези избори, които приближават, не са парламентарни. Отново искам да подчертая, те са президентски. Може и през месец октомври, ако искате, да обсъждаме парламентарни избори и за внасяне на промени. Така че време има, но все пак, ако депутатите са честни и разбират от работата си, нека 48 от тях да се съберат и да поискат липсата на район „Чужбина“ да бъде обявена за противоконституционна. Това е истинската противоконституционност, а иначе колко са секциите, нали разбирате, че е смешно. 35 секции примерно са конституционни, а 36 са противоконституционни. Това е смешно. До 2001 г. нямаше такива секции извън посолства и консулства. И какво? Нищо.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.