Кирил от Атлантик Сити: Защо в Америка няма нито един компир, дето да „държи“ Лас Вегас?!

Обожавам родината, но не съм достатъчно смел, за да живея в България, казва български студент в САЩ

Кирил в магазина за бижута в един от хотелите с казино в Атлантик Сити. Снимка: авторката

Кирил Данев е 24-годишен българин, който е пристигнал на студентска бригада в САЩ и решил да не се връща в България. Сега е студент в колежа „Кендъм“ до Филаделфия, учи програмиране и работи като регионален мениджър в бижутерийните магазини „Ландау“ в Атлантик Сити. Завършил е семестриално Химикотехнологичен и металургичен университет в София, където също е учил програмиране.

Първия път като кацнах в Ню Йорк, въобще не знаех накъде трябва да отида, за да си хвана рейса за Атлантик Сити. Бях гледал по филмите, че в такива случаи трябва да отидеш на информацията и да попиташ от къде трябва да си купиш билет. Така и направих. От там ми казаха “Level 3, gate 54”, но тъй като не знаех грам английски, нищо не разбрах. Дълго се лутах. После един негър ме видя, разбра, че съм студент и искам да си купя билет за рейса и каза, че ще ми помогне. Дадох му 30 долара и той ми купи билет. После ми поиска още 20 долара, за да ми даде билета. Аз отказах да му дам парите, той пък отказваше да ми даде билета. Аз почти щях да се разплача. В крайна сметка му дадох пет долара и той ми даде билета. Оттогава много намразих негрите. И държа да ги наричам негри, а не черни, както толерантно ги наричат в Америка. Пък и на испански „негър” означава черно, така че не мисля, че ги обиждам като им казвам така.

Още повече намразих негрите, когато работих в пицария. Те идваха, изяждаха една пица и после казваха, че не им е харесала и си искаха парите обратно. И понеже в САЩ клиентът винаги има право, редовно им връщахме парите. Проблемът беше, че те просто злоупотребяваха с това уважение към клиентите и така се хранеха всеки ден без пари. Твърди се, че в Америка, ако си достатъчно нагъл човек, можеш да живееш много добре.

Първата година като дойдох имах много тежки моменти и три пъти съм си събирал багажа и съм тръгвал към летището да хващам самолета за вкъщи. Но така и не се осмелих да го направя. Пак казвам, ако бях достатъчно смел, нямаше да съм тук, а в България. Когато дойдох тук първия път, съм работил почти всичко. В началото въобще не говорех английски и ми беше много трудно.

Намерих си работа като спасител на басейн, втората ми работа беше да правя пици, а третата беше в кафе „Старбъкс”. Работил съм по 90 часа на седмица и получавах добри пари. Въпреки това не искам такова нещо да ми се случва втори път. Спал съм по 4-5 часа на денонощие и въобще не ми беше лесно. Изкарах пари, които ми стигаха и с които обзаведох апартамента на родителите ми в България. Сега изкарвам три пъти повече и не ми стигат почти за нищо. Човек, колкото повече пари изкарва, толкова повече харчи. Тогава карах стара кола, сега карам нова за повече пари. В България също съм имал периоди, в които съм работел на три места и парите не ми стигаха за нищо. Не можех да си плащам сметките, да си купувам учебници.

Като дойдох за втори път на бригада, реших да остана тук като турист. В продължение на 6 месеца бях „турист” и тази година през май месец се записах да уча в колежа „Кендъм” и станах отново студент. Сега съм със студентска виза тук. В този колеж ми признават част от изпитите, които съм взел в България. Там ще уча още две години, за да завърша бакалавър по програмиране. Тук образованието е много тясно специализирано в това, което ще работиш след това, не се учи нищо излишно.

В момента, освен че уча, работя в магазин за бижута в едно от казината в Атлантик Сити. За година ме направиха шеф или както го наричат тук регионален мениджър на веригата бижутерски магазини “Landau”. Работя по 40 часа на седмица. Втората ми работа е разносвач на пици. В двата почивни дни, които имам ходя на лекции. Наскоро си купих кола, трябва да си плащам и колежа и просто ми се налага да работя на две места. Пък и в Америка всичко е пари.

Кирил Данев на работното си място. Снимки: авторката

Сега съм на 24 години. На тази възраст в България не мога да си позволя да карам нова кола, да си плащам образованието, да живея сам и да помагам на семейството си. В Америка това можеш да го направиш, каквото и да работиш. В нашата страна мога да го постигна това, ако изкарвам по 2000 лева на месец, което е трудно за човек на моите години. Затова си признавам, че съм страхлив и затова живея в Америка, а не в България. Тук е по-лесно. Въпреки това и до ден днешен не знам дали е по-добре да останеш или да се прибереш в родината.

Колежът, в който уча, е един от евтините. Плащам по 4 хиляди долара на семестър. В други колежи цената е между 20 и 30 хиляди долара. Ако си американски гражданин, цената е по-ниска. Отделно си купувам учебниците. Тук един учебник е 200 долара. Като завършиш колеж в Америка и после си търсиш работа като програмист, началната заплата е 40 хиляди долара годишно. Затова предпочетох да продължа да уча тук, а не в България. Мечтата ми е като завърша да работя от България, но да ми плащат от щатите, което е доста постижимо. Познавам много хора, които вече са го направили с този вид работа.
В Америка има голямо значение кой университет си завършил. Тук, колкото е по-скъпо образованието, толкова е по-добре платено, след като завършиш. Когато ти се наложи да платиш за образованието си и нямаш сумата в наличност, държавата ти дава възможност да вземеш заем, който можеш да започнеш да го връщаш 5 години след като си завършил.

Американците работят много повече от българите. Българите работят по 40 часа седмично, пет дни в седмицата и почти никои от тях не се замислят да започнат втора работа, за да повишат дохода си. Българите си хващат втора работа, защото по никакъв друг начин не могат да се справят. Тук американците започват втора работа, за да правят повече пари. Те спокойно могат да живеят и с 30 работни часа.

България и Америка не са две различни държави, а две различни планети.
Теоретично е едно и също. В действителност много неща са различни. Проблемите, които засягат един американец, за българина не биха били проблеми. Точно затова и чувството им за хумор е съвсем различно. Ако аз разкажа на един американец виц, свързан с един час чакане на опашка, той няма да види нищо смешно в това, тъй като тука никога не му се е налагало да чака. Ако им кажа типичен нашенски виц, свързан с това, че ти не можеш да си платиш храната и консумативите си, на тях това хич няма да им се стори смешно. Аз си спомням как преди в България сме имали сметка за тока 300 лева, при положение, че заплатата на баща ми е била 260 лв. За един американец това не би било смешно, защото той не може да си представи, че могат цял месец да работят за ток и все пак да продължават да живеят, да оцеляват и държавата им да съществува. За един американец би било проблем дали лихвеният процент на ипотеката ще се качи и това е тема за разговор. В България хората си говорят неща от сорта, „прецакахме банката, ама пък си купихме къща”. Затова казвам, че са различни планети.

В Америка дали ще си Били-разносвачът на пица или шефът на „Майкрософт“ – разликата е в това колко повече къщи и коли ще имаш и колко пари ще можеш да даваш за дарения. Има обидно богати хора, има и много бедни. Но тук можеш да бъдеш беден, само защото си мързелив. Ако си физически неспособен да работиш, държавата ти дава доста добри осигуровки.
Тук, ако имаш образование, просто ще ти е по-лесно. Според мен няма голяма разлика между един работник, който лепи плочки и един програмист. Просто отговорността е различна.

В началото като дойдох тук, заплатата ми беше 6-7 долара на час.
Вече от една година работя за тази бижутерска фирма и за това време заплатата ми се е вдигнала с 4 долара на час. Това прави 160 долара на седмица, което пък е 640 долара увеличение на месечната ми заплата.

В България бих се върнал, ако заплатата ми е 4000 лв., даже и за 3000 лв. ще си дойда. Искам да имам същите неща, които имам в Америка. Искам да имам нова кола и да мога да си позволя каквото искам. Тук, ако искам да отида до Маями, още на другия ден мога да отида. В България не е така. Не можеш да ходиш всеки ден до Слънчев бряг, просто защото нямаш толкова пари.
Аз съм оптимист и мисля, че България много скоро ще се оправи. Аз в момента не съм в страната си просто, защото съм страхливец. Страх ме е да бъда в България, тъй като там е много трудно да се живее. Не смятам, че може заплатата ти да бъде 300 евро и сиренето ти да струва 4 евро.

Сега в България има голямо търсене на работна ръка и скоро самият бизнес ще се принуди да дава повече пари. В момента в България на всеки един строеж можеш да си намериш работа, има голямо търсене на работници, защото голяма част от майсторите са в Испания, Италия, Германия и т.н. Ако бизнесът иска работници, ще се принуди да плаща повече пари. В Америка боклукчиите получават по 18 долара на час. И тъй като това се води държавна работа, никой чужденец няма право да работи като боклукчия.

Вече година и половина съм тука. Няма как да не ми липсват България и близките ми. За това време много неща се случиха, сестра ми забременя, роди. Аз не можах да се прибера, защото в момента визата ми е “one way”. Нямам право да се връщам обратно. Ако се върна в България, повече няма да ме пуснат да дойда тук. Надявам се да взема зелена карта. Не искам да взимам гражданство, защото разликата със зелената карта е, че ако съм гражданин на САЩ ще мога да гласувам за американски президент и ще мога да вляза в армията, ако искам. А това за мен са неща, които не ме вълнуват.
Приятелите не ми липсват, защото голяма част от тях вече живеят тук. В Атлантик сити има една малка България, защото тук целогодишно има поне хиляда българи. Но не е като в Чикаго, там официално има около сто хиляди българи, а неофициално много повече. Там има най-много българи.

В Ню Йорк също живеят много наши сънародници. Но, за да си позволят да живеят в някои от хубавите квартали като Манхатън, са принудени да плащат ужасно високи наеми. Имам една позната, която живее в центъра на Манхатън, в малка стая за двама души и имат обща баня с още 10 човека на етажа. Тя плаща по 1200 долара за тази квартира. Работи като разносвач на пици. Даваш много пари за не особено добри условия. Затова не искам да живея в Ню Йорк. Много харесвам този град. Там има и много неща, които ми напомнят за България, има български ресторанти с кебапчета и таратор. Но като цяло там е още по-трудно да пробиеш и да живееш добре. Ню Йорк го наричат rat racing – „надбягването на плъховете” – поради причината, че има много хора там и всички се борят да оцелеят.

Аз обожавам родината си, но ненавиждам държавата. България е най-красивата страна в света и има много възможности. Америка би правила пари само от това, че имаме море и планина едновременно. А също имаме четири сезона. Америка, ако беше България, щеше да прави такива доходи, че всички щяхме да се къпем в пари. Според мен страната ни може да живее само от туризъм.
Аз мога да изтегля оттук голям заем и да отворя туристическа фирма, но ме е страх. Много мои приятели се опитаха да правят бизнес в България и просто не им дадоха. Идват едни мъже и им казват, че не могат да отварят магазин или фирма. Ако не ги послушаш, те сами идват и те разкарват теб и бизнесът, който си решил да правиш.

На пазара „Иван Вазов”, където съм работил, съм виждал пред мен да подпалват магазин. Тогава бях на 15 години и бях продавач. Там съм виждал хора, които купуват лицензирани аудиодискове и искат да ги продават. Обаче идват едри добре облечени мъже в черно и им казват, че те няма да ги продават там.

Не понасям бездействието на държавата ни. Всички в България знаят кои са престъпниците и нищо не се прави по въпроса, всички те са на свобода. Защо в Америка няма нито един компир, дето „да държи“ Лас Вегас?! Тук просто има закони.
Ако те хванат, че караш кола пиян, могат да ти вземат книжката за 10 години, да те глобят 5000 долара и даже и в затвора може да отидеш. Тук всеки знае какво ще му се случи, ако кара пиян, затова не го прави.
Тук съм виждал човек да предлага пари на полицай, за да не го глобяват. Този човек го глобиха много повече пари затова че предлага рушвет. Имаше едни българи, които не вярваха, че полицаите не взимат рушвети и решиха да си направят експеримент. Шофьорът караше леко пийнал, полицията го спря, каза му, че ще трябва да му вземе книжката. Тогава българинът го попита дали не може да оправят нещата по друг начин и му предложи 100 долара. Полицаят естествено отказа и този човек го глобиха 780 долара за опит за подкуп на служебно лице.

Българите тук са накарали Америка много да затегне законите си. Познавам българин, който преди няколко години изтегли 100 хиляди долара кредит и си замина за България. Допреди две години законът беше такъв, че ако изтеглиш до 900 хил. долара кредит, това не е федерално престъпление. Това е нарушение на банковите правила. Вече пристигнал с тази сума в България, не могат да го преследват. Но просто никога повече няма да може да се върне в Щатите.

Примерно аз, ако изтегля 100 000 лева в България и не ги върна, ще се чувствам зле, защото ги взимам от държавата ми, но ако ги изтегля от Америка, въобще няма да ме интересува. Примамлива е идеята за такива лесни пари, но аз не бих го направил, защото това значи да си затворя завинаги пътя към Америка. А и не само на мен, но и на моите близки и за в бъдеще и на децата ми. Така или иначе това можеше да се прави преди две години, вече законите ги промениха.

Скоро Америка ще започне да се изчерпва, а в това време вярвам, че България ще се оправи, тогава вече ще се върна.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.