На финала Барак Обама иска да подобри отношенията с неприятелите на САЩ

Асошиейтед прес

Барак Обама. Снимка: Белия дом

В последните си месеци като президент Барак Обама насочва Съединените щати към по-приятелски отношения с техни дългогодишни неприятели, стараейки се ожесточената враждебност с Виетнам, Иран, Куба и Мианма да остане в историята.

Макар че за помирение се работи от години, Обама се надява да успее да докаже ползата от по-мекия си подход, преди да предаде управлението на приемника си през януари догодина.

Предизвикателните обвинения в наивност, отправяни от опонентите му, само подсилиха убеждението му, че САЩ трябва на всяка цена да се освободят от манталитета „ние срещу тях“, формиран по време на войни, приключили преди десетилетия.

Тази седмица в Ханой пролича, че се търси решение на тези
проблеми. Обама обяви, че се отменя ембаргото за продажба на
оръжие – наследство от Виетнамската война и ледените отношения
между двете страни, които възстановиха връзките си през 1995 г.

Утре в Хирошима, Япония, се очаква следващия подобен жест
на Обама. Той ще стане първият действащ американски президент,
посетил града, където САЩ пуснаха първата атомна бомба, с което
ускориха края на Втората световна война, но предизвикаха
възмущение и чувство на обида. Седемдесет години по-късно тези
настроения са до голяма степен избледнели. Макар да разгневи
някои американски ветерани и някои японци, посещението на Обама
ще е категорично напомняне за близкия съюз между двете страни,
които сега гледат с повече тревога към Китай, отколкото една към
друга.

В обръщение към виетнамския народ във вторник Обама отхвърли
призивите да не се предприема сближаване с управляваната от
комунистически режим страна, каквато е позицията на хора, които
безотговорно възлагат надежди на отдавна забравена конфронтация.
Той отбеляза, че е първият президент, посетил страната след
войната, и изтъкна, че дъщерите му са израсли, познавайки
единствено времената на мир между САЩ и Виетнам.

„Когато последните американски войски напуснаха Виетнам, аз
бях само на 13 години, така че дойдох тук, необременен от
миналото, без спомен за мъчителните моменти в историята ни, а
съсредоточен върху бъдещето: благоденствието, сигурността и
човешкото достойнство, за чието развитие можем да работим
заедно“, каза президентът.

Много преди да бъде избран за президент, Обама е бил убеден,
че неговата младост му дава уникална възможност да отвори нова
страница. В книгата си от 2006 г. „Дързостта на надеждата“ Обама
писа, че американската политика страда от някакъв вид забавено
развитие или нещо, което той пренебрежително определи като
„психодрама на поколението на бейби бума – история, която се
корени в стара ненавист и заговори за отмъщение, замисляни в
няколко кампуси преди много години“.

Малко са страните като Мианма (бивша Бирма), преживели в
последните години драстична промяната в отношенията със САЩ.
След като Минама се раздели с продължилия десетилетия
потиснически военен режим, американското правителство я
възнагради тази година за реформите, облекчавайки санкциите
срещу държавни компании и банки, като наред с това продължи да
настоява за повече икономически и политически промени.

Въпреки че партията на дългогодишната опозиционна водачка
Аун Сан Су Чжи дойде на власт в Мианма през март, самата Су Чжи
още няма право официално да стане президент заради
конституционна разпоредба, за която се смята, че е въведена
специално заради нея. Бен Роудс, заместник-съветник на Обама по
националната сигурност и архитект на политиката му към Мианма,
отбеляза, че сближаването е израз на двойнствената цел да
признаваме на историята, без да ставаме нейни заложници.

„Това е нещо като централна идея в схващанията на
президента за света – че сме способни да надмогнем трудното и
сложно минало и да открием области на общи интереси“, каза
Роудс.
Спринтът към затопляне на отношенията с някогашни врагове
отразява надеждата на Обама, че постигайки осезаем напредък, той
може да направи така, че подходът му да стане неизбежен и дори
необратим. Фаворитът на демократите за президентската
кандидатура Хилари Клинтън широко подкрепя предприетото от Обама
затопляне в отношенията с Куба, Иран и Мианма, но
републиканецът Доналд Тръмп е непредсказуем, а избирането му
може да предвещае рязък завой към по-войнственото поведение на
САЩ от миналото.

Критиците на Обама обаче твърдят, че в усилията си за мир,
той погрешно е сложил на една плоскост страни като Мианма и
Виетнам, които постепенно се доближават до американските
ценности, с други, като Иран и Куба, които по тяхно мнение не
са.

Сенаторът републиканец от Арканзас Том Котън, един от
най-острите критици на външната политика на Обама, твърди, че
отварянето към Куба и Иран свидетелства за „безразсъдството на
трескавите усилия на президента да успокои противници, които не
променят поведението си“.

„Съединените щати трябва винаги да са готови да опитват да
превърнат свои противници или бивши противници в съюзници, но
това трябва да зависи от поведението на тези противници“, каза в
интервю Котън.

Дипломатическите успехи на президента в шепа страни се
компенсират от отстъпление навсякъде другаде като Ирак и Сирия,
където Обама е съгласен, че САЩ ще се бият с „Ислямска държава“
дълго, след като той напусне поста. С Русия, за която Обама
хранеше преждевременни надежди за нова ера на сътрудничество,
отношенията се влошиха сред обвиненията на САЩ срещу Москва за
агресия в Украйна и в подкрепа на сирийския президент Башар
Асад.

Според Антъни Кордсман, бивш консултант в Държавния
департамент, а сега анализатор в Центъра за стратегически и
международни изследвания, Обама просто се е възползвал от
предоставилите му се възможности – например с отслабването на
управлението на Кастро в Куба и растящата тревога във Виетнам от
поведението на Китай.

„Истината е, че не оставяме нищо след себе си. Наследството,
което един президент може да остави на друг, никога не е
обвързващо, а специално в областта на външната политика то
винаги е нещо повече от еднолична игра“, казва Кордсман.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.