Телевизиите ще снимат там, само ако ги покани министърът. Или ако иде Бойко
За телевизиите политиците са манна небесна. Те ни облъчват с техните сладки приказки от сутрешните блокове до вечерните коментарни студии и новините. Към тях като гарнитура вървят разни Никлозети (по израза на Иван Ласкин), хазартни шоу предавания и т. н.
БНТ се опитва пък да прави някакви предавания, които частните телевизии не правят. Денят започвал с култура и мрън-мрън, скучно развиват вътрешната си скука.
Едва ли зрителят е доволен. Затова често се чува репликата: „Аз телевизия вече не гледам”.
В събота един скулптор, доста сериозно име в българското изобразително изкуство, откри необичайна изложба на открито, в необичаен парк. Парк-галерия в с. Осиковица, недалеч от София по магистрала „Хемус”, в който са разположени „Оригиналите” – над 50 модела, от които са отливани бронзовите скулптури на Павел Койчев. Някои от тях седят по паркове и площади от Благоевград до Брюксел. Други са останали само модел от гипс или друг материал, без да са отлети от бронз.
За откриването Павел Койчев беше направил специална отделна изложба от пластики, закачени по дърветата в съседната малка горичка – стилизирани фигури на Ева с ябълката и Адам. Пластичен сюжет озаглавен „Явления и изкушения”.
На откриването не липсваха хора, не липсваха и известни имена от областта на изкуствата, художници, музиканти. Та дори и двама-трима известни от политиката.
Само телевизии липсваха, макар да са били поканени.
За телевизиите един Павел Койчев не е достатъчно известно име. В някои страни за такъв като него щеше да има постоянно репортажи, интервюта, покани в предавания. А у нас трябва да рисуваш с боички върху голо тяло, за да дойде да те снима телевизията. Или да си скулптор като Вежди Рашидов, да станеш министър и тогава ще тичат при всяка твоя покана.
Щом Павел Койчев не е достатъчно име, за да му обърнат внимание телевизиите, ще рече, че има разпад на ценности, липса на ориентир, стойност, по която да с измерва. Някои казват, че с политиката си да привличат млади хора телевизиите се напълниха с неосведомени, полуобразовани репортер(к)и и редактор(к)и, които не знаят елементарни неща и имена. Летоброенето започва и светът свършва с тяхната стена във Фейсбук.
В телевизиите валят покани и звъни кой ли не за какво ли не, и тези медийни гурута със самочувствие на богопомазани избират. И подминават това или онова, защото по тяхната скала не е интересно, а другото, което са измислили, е много шик, с него ще ударят рейтинга да бият конкуренцията.
Не е тук мястото да се изрежда какви теми изпускат, какви заобикалят поради плоското си мислене, колко са им еднакви сюжетите в различните блокове, новини и предавания с измъчени водещи.
„Добре че е Фейсбук, да разберем какво се случва”, беше написал вчера някой като коментар към снимките с Павел Койчев. Имаше и невежи коментари, че скулптурите му били като на Хенри Мур, на някой кубист и прочее неграмотни разсъждения.
Ако човек разгледа въпросната галерия на открито, ще види там удивително модерни неща, правени още през 60-те години на миналия век. И останали така, само като модели, не стигнали до бронз.
Не е задължително поколението на 20 и 30-годишните сега да знае всичко това, да го харесва. Но липсата на по-задълбочено медийно внимание към едно или друго създава една повърхностна уикипедия култура. Вече второ поколение строи познанията си към света върху Уикипедия. А за по-възрастни поколения бързата справка там е достатъчна да доразвие изконния байганьовски манталитет „Тоя ли, бе? Знам го аз…”
В обществото трябва да има някакви вътрешни връзки, някакво взаимодействие между различните поколения, които се изграждат чрез медиите. Някакви стойности, някакво предаване на опит, на познания, стилове, традиции. В българското общество тези връзки са разпокъсани и някакви дилетантски масови медии объркано и хаотично показват на публиката едно или друго. Най-важното е политиката, властта. Ако Борисов отиде в тази галерия на открито, ще се изпопребият с камерите десет телевизии да я снимат.
А иначе има едни сладки сладки рубрики за култура… Чакат да умре някой, като Васил Пармаков, за да хленчат после. Ако човек си направи справка в нета, ще види, че Пармаков приживе нито е показван, нито е споменаван толкова по телевизиите, колкото в деня след смъртта си.
А то да е само до музика и изобразително изкуство. Некомпетентността бълбука от екрана всеки ден, зрителят вече е свикнал и се забавлява кой каква глупост изтърсил.
(Очаквай – Павел Койчев: „Винаги съм правил каквото си ща”)