Изпитно време за мигрантите на Меркел

Ройтерс

Бежанци в Германия. Снимка: от тв екрана

В класна стая в Източен Берлин група мигранти полага практически изпит на тема „Животът в Германия“. От списък с празници, включващи Великден, Коледа и Деня на труда, трябва да посочат кои са християнските; трябва също да определят дали храни като бялата наденица, пицата и дюнер кебапа са германски или чуждестранни; сред задачите е и да посочат видовете социални осигуровки, необходими за престоя им.

Наскоро бе одобрен нов законопроект, предвиждащ посещаемостта на мигрантите на такива курсове да определя дали те ще получат пълен достъп до социалната система, която се надяват да постави началото на новия им живот в Германия.

Федералната република прие най-много мигранти от страните в ЕС през миналата година, като броят на дошлите на нейна територия хора тогава надхвърли един милион души. Успехът или провалът на кампанията за интеграция могат да се окажат от решаващо значение за справянето с най-голямата миграционна криза в Европа от Втората световна война, която
подложи на натиск системите за сигурност и социално подпомагане и засили подкрепата за антиимигрантските партии.

Новият закон за интеграцията бе одобрен в сряда от
германското правителство, което го определи като „крайъгълен
камък“. Той предвижда пълнолетните мигранти, които са
безработни, но същевременно са с голям шанс да останат в
Германия, да посещават 600 учебни часа курсове по немски, както
и 100 часа културна „ориентация“, а накрая да положат теста за
„Живота в Германия“.

Но интеграционната кампания се сблъсква със значителни
трудности. Няколко образователни експерти, учители и мигранти
казаха пред Ройтерс, че не достигат местата в езиковите курсове,
както и преподавателите. Някои училища заявиха, че равнището на
преподаване на немски е под нивото, което мнозина работодатели
очакват от квалифицирани работници.

Сред мигрантите и учителите имаше и такива, които казаха, че
курсовете по ориентация, макар и полезни донякъде, не са
достатъчни за преодоляването на междукултурните различия.
Мохамед, сирийски бежанец, работещ като стажант в счетоводна
компания, е имал полза от модули в интеграционните курсове като
тези за фишовете за заплата и данъчните удръжки, както и от
уроците по история за времето на нацизма и бившата
комунистическа Източна Германия.

Но 28-годишният мъж, който пристигнал в края на 2014 г.,
каза, че трябвало да чака да октомври 2015 г., за да започне
часовете по немски и че е преживял „езиков шок“.
„Иска ми се да бях имал шанс да започна да уча немския
по-рано. Десет месеца стоях и бездействах“, заяви той. „Ако
можех да оползотворя това време, сега немският ми щеше да бъде
много по-добър.“

За Германия залогът е голям. Решението на Меркел миналата
година да отвори вратите за рекорден брой бежанци може да
подмлади работната сила във федералната република. Но колкото
по-дълго им отнема да научат езика и да придобият квалификации,
толкова по-голям ще бъде натискът върху икономиката и
обществото.

Разочарованието от политиката на радушен прием на канцлера
спомогна за силните резултати на антиимигрантската партия
„Алтернатива за Германия“ на регионалните избори тази година.
Онези мигранти, които са длъжни да посещават часовете по
интеграция, но не го правят, ще получават от държавата социални
помощи, орязани до „екзистенц минимума“, предвижда новият
законопроект. Министърът на труда и социалните грижи Андреа
Налес заяви, че при орязването на социалните помощи засегнатите
лица няма да се поставят под общ знаменател, а всеки случай ще
бъде разглеждан поотделно.

Кандидатите за убежище получават до 354 евро на месец през
първите 15 месеца от престоя си в Германия, а после или ако са
одобрени за бежански статут – до 404 евро.
Освен това им се плащат разходите по настаняване и
отопление, докато трае разглеждането на случая им.
За сравнение, средната заплата на заетите на пълен работен
ден в Германия е 3612 евро.

Много германци се доста обезпокоени от последиците от
притока на хора, който събуди спомена за пристигането на милиони
чуждестранни работници, главно турци, помогнали за
възстановяването на федералната република след Втората световна
война. За тяхната интеграция не са били положени почти никакви
усилия, а някои от тях се озовават в гета, които според някои
германци подклаждат междуобщностно напрежение.

Президентът Йоахим Гаук, който рядко се меси в политиката,
предупреди, че евентуален неуспех на сегашната интеграционна
кампания крие опасност. „Рискуваме разочарованието и отегчението
да прераснат в насилие и престъпления и да доведат до бум на
политическия и религиозен екстремизъм“, заяви той миналия месец.

Германските власти провеждат интеграционни курсове от 2005
г. и до ноември миналата година – когато право да ги посещават
получиха кандидатите за убежище от Сирия, Иран, Ирак и Еритрея –
много от участниците бяха трудови мигранти от други държави от
ЕС, заяви говорителка на германската Федерална служба по
въпросите на миграцията и бежанците.

Ръководителят й Франк-Юрген Вайзе признава, че има забавяне
в започването на интеграционните курсове. Службата му получава
по около 2500 молби на ден от кандидати за убежище, които имат
право да се включат в тях. При това положение се е наложило да
бъде съставен списък на чакащите, като даден кандидат може да
остане в него до осем седмици. Вайзе обаче добави, че
имиграционните власти увеличават броя на местата в курсовете за
мигрантите.

Донякъде проблемът се дължи на това, че училищата не могат
да намерят достатъчно персонал. Учебните заведения, които са
представени в Сдружението на германските народни университети,
осигуряващо близо половината от интеграционните курсове, не
могат да отговорят на търсенето заради недостига на около 5000
учители, каза говорителката на организацията Зимоне Каухер.
Дори и даден бежанец да има осигурено място,
предизвикателствата могат да бъдат огромни.

Йенс-Уве Шефер, директор на Института за междукултурна
комуникация в Източен Берлин, каза, че мигрантите може да
срещнат трудности при усвояването на професия поради равнището
на преподаване на немския в часовете по интеграция.

Лудгер Вьосман, експерт по образованието от Института за
икономически изследвания в Мюнхен, каза, че много от младите
пълнолетни лица е възможно да срещнат трудности поради
прекараното от тях дълго време в лагери и пътуване до Германия.
За някои от мигрантите това, което учат в час, изглежда
доста отдалечено от ежедневието им в претъпканите центрове за
подслон.

Ихаб Ахмад, 37-годишен мъж, работил като финансов мениджър в
Сирия, каза, че часовете по интеграция му дават добри познания
по немски, но че е трудно да ги приложи в центъра за подслон в
бившето летище „Темпелхоф“, където живее в момента.
„Наистина е трудно да се интегрираш и да учиш на такова
място, защото хората говорят на арабски или на собствения си
език“, заяви той.

Курсът по ориентация в момента е 60 учебни часа, но новият
законопроект, който все още не е гласуван в парламента,
предвижда те да станат 100. Учебните занятия изваждат наяве
културния шок, който изпитват някои мигранти.

Ралф Зидлик, учител в Института за международна комуникация,
каза, че предвидените 60 часа стигат само за повърхностно
засягане на темите, така че увеличаването на занятията ще
позволи да бъдат по-подробно обяснени някои аспекти на живота в
Германия. Той посочи обаче, че е трудно да се измисли
продължителност, която да е подходяща за всеки мигрант.

„Разбира се и 100 часа няма да стигнат да им преподадем
всичко, но поне биха били добро начало“, каза Зидлик.
Уроците, които преподава, са на различни теми – от
официалните празници, през храната и изборната система до
предимно либералните социални норми в Германия.
„Може ли мъж да има връзка с друг мъж в Германия или жена с
жена?“, попита той курсистите си. От група от осем души само
един отговори с „да“.

Каухер от Сдружението на германските народни университети
каза, че редовното присъствие в час е проблем за много от
мигрантите, които често пъти имат доста ангажименти, свързани с
имиграционните власти и лекари. Някои страдат от травми и
болести, а други престават да идват след като си намерят работа,
добави тя.

Имиграционните власти изобщо не си правят илюзии. На
новопростигналите предстои трудна борба и ръководителят на
Федералната служба по въпросите на миграцията и бежанците
прогнозира, че след пет години половината от тях все още ще са
без работа.

Всеки изминал месец, прекаран от мигрантите в чакане,
намалява шансовете им някога изобщо да се интегрират успешно,
каза Херберт Брюкер, експерт по миграцията в Института за
изследване на пазара на труда и заетостта към Федералната
агенция по заетостта.

„Когато човек дълго време е без работа, става плах, губи
мотивация и е по-непривлекателен за даденото работно място“,
заяви той. „Това важи и за бежанците.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.