„Възкресяване“ или най-голямата пропагандна кампания в Турция

Завладяването на Константинопол и наследството на Ататюрк

Ердоган със съпругата си на грандиозните тържества за 563 г. от завземането на Константинопол. Снимка: от тв екрана

През последните дни сме свидетели на най-голямата пропагандна кампания в турската политика изобщо.

Възкресяването…

Щом се възкресяваме, значи ли това, че сме били умрели? Празнуваме завладяването на Константинопол. Това не е година, завършваща с нула или с петица. Но добре, нека да празнуваме.

Обаче нека се знае, че ни е ясна истинската цел. Макар и това, което се възкресява, да не се изрича отчетливо и силно, кристално ясно е, че това е османизъм, който трябва да завърши с
президентска система.

По този въпрос също имаме какво да кажем. Как бихме могли да забравим, че този красив град, завладян от османците, беше лично предаден на британците от последните османци?

Нека допуснем, че сме забравили това… Тогава как може да не си спомняме, че този град, предаден от ръцете на последните османци, ни бе върнат като подарък от Мустафа Кемал Ататюрк и освободителната война? (Става дума за окупацията на Истанбул през 1918 г. и последвалата Турска война за независимост /май 1919 – юли 1923/, бел.ред.)

Ние, турците, сме запазили за Мехмед II Завоевателя
специално място в сърцата си. Завладяването на Константинопол
също има специално място в нашите сърца. Няма да позволим нищо
лошо да бъде продумано за султаните, извоювали победи за нашата
страна.

Истината обаче, разбира се, също има специално място в
сърцата ни, щом като днес човек може да чуе призива за молитва
по пет пъти на ден от всичко 80 хиляди джамии в страната.
Щом като тази страна има собствено свободно отечество и
национален флаг…
Щом като може да има такова голямо празненство в този
град…

Знаем, че дължим много повече на Ататюрк, неговите братя
по оръжие, децата на хората, избити в Анадола, и на шепата
интелектуалци, напуснали своите училища и заминали на фронта, за
да умрат, от това грандиозно шоу.

Най-силната пропагандна кампания в историята не може да
ни накара да забравим наследството от независимост и свобода,
което ни бе завещано, както и героизма.

Турският народ преживя последното и най-голямо
възкресение в историята си с освободителната война.
Ако, не дай си Боже, трябва да преживеем крах като този
в края на Османската империя, в период, когато всичко върви на
зле, границите ни са като решето, а градовете ни са
бомбардирани, духът на освободителната война ще е това, което ще
осъществи възкресението.

Така че, нека той почива в мир!

Затова ние дължим на този народ също толкова зрелищни
тържества за 19 май (началото на Турската война за независимост,
бел.ред.) догодина.

Действително, на мен също ми липсва възкресение. На
свободния печат в моята страна… Страна, където хората живеят
без страх и могат да се изразяват свободно…

Където има безпристрастно и независимо правосъдие…
Страна, където действа мирният процес… Където меритокрацията и
лоялността към лидера не са награждавани…
Турция, където дисидентите могат да се чувстват в
безопасност…
За мен това е възкресение.

БТА