Държавата иска 40 млн. лева от МТел със задна дата. Делото е във Върховния съд, медии мълчат

Магазин на МТел. Снимка: МТел

Оказва се, че в момента се води дело, което е във Върховния административен съд, между първия мобилен оператор – МТел и Националната агенция по приходите (НАП), на стойност повече от 40 милиона лева. Кой знае защо медиите не съобщават за това.

В основата на спора са действия от 2004 и 2005 година, когато МТел е вече е на Телеком Аустрия. Сделката, за която НАП претендира, че е ощетена държавата, се състои в това, че МТел се е влял на две стъпки в български дружества специално образувани за целта. Така е спестил от данъци, амортизации.

Към онзи момент това не е било забранено от закона и много чуждестранни инвеститори са използвали този подход. Въпреки това, преди да предприеме сделките, МТел се е допитал до държавата, в лицето на Министерството на финансите. Изпратени са няколко писма с въпроси до тогавашния министър – Милен Велчев. Министерството изпраща отговори на питанията с указания как да се спази действащото данъчно и счетоводно законодателство.

Тогавашното ръководство и съветници на Телеком Австрия се доверяват на препоръките на министерството. Три години след описаните прехвърляния  и окончателното придобиване на Мобилтел от Телеком Австрия , НАП извършва две ревизии на сделките. Заключението е, че сделките не нарушават закона към момента на извършването им.

Обикновено такива сделки заобикалят закона и не са изгодни за хазната. Затова държавата при приемането на новия (сега действащ) Закон за корпоративното подоходно облагане преразглежда и преурежда данъчното им третиране, за да не допусне повече такива прехвърляния.

Минават правителствата на НДСВ и на Тройната коалиция и по неясни причини ситуацията коренно се променя. Започва рутинна данъчна ревизия на МТел за периода 2006 – 2007 година. И в резултат на нея, след дълги спорове, НАП издава в края на 2014 година ревизионен акт на МТел, съгласно който трябва да плати приблизително 40 милиона лева. Тези пари според данъчните са дължими за сделките от 2004 и 2005 година.

Актът е обжалван от МТел пред Административния съд в София. Съдът отменя ревизионния акт и решението е обжалвано от данъчните пред ВАС. От страницата на ВАС става ясно, че делото ще се гледа през 2017 година.

Въпреки големия размер на иска от страна на държавата, въпреки че става дума за една от най-големите компании у нас, и един от трите големи телекомуникационни оператори, медиите мълчат и никой не пише за този спор.
Погледнато в детайл, основното, за което Мобилтел и австрийския му собственик спорят с държавата, е дали върху два нематериални активи – клиентската база и търговската марка могат да се начисляват амортизации или не.
Законът, който е действал към момента на транзакциите, е позволявал това. Дружеството тогава се е възползвало от действащата уредба. Има максима от римското право – “лош закон, но закон”, която може да се цитира в случая.

От друга страна обаче остава отворен въпроса спазена ли е целта на закона и добрите нрави, и в крайна сметка морални ли са били действията и на държавните органи, и на ръководството на дружеството в онзи момент.

Лесно е да се каже, че МТел не би имал проблеми да плати цената за грешките в миналото. Само че едва ли има световна компания, която ще преглътне с лекота такъв горчив хап. 20 милиона евро са си 20 милиона евро. Никой няма да ги плати току-така, ако няма законово основание. Това ще реши съдът. И ако с решаването на този случай се установи такава практика, при проверките за следващи периоди щетите на МТел ще са многократно по-големи, НАП ще трябва да им издаде още по-големи ревизионни актове.

И дали един съдебен спор, свързан с голям международен инвеститор, няма да се превърне в сериозен удар по бизнес климата в страната? Липсата на правна стабилност, за която България получава критики, е една от основните пречки пред чуждестранните инвеститори.
В цялата ситуация е любопитно защо нищо не пишат медиите, които иначе вдигат врява за много по-маловажни спорове на фирми с държавата.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.