Нито Живков е Христос, нито Плевнелиев е апостол Павел

Ръководството на БСП се поклони на паметника на Живков в Правец, като на Божи гроб. Не е за първи път. Това е като ритуален жест, популистки, с който искат да се харесат на онези свои избиратели, които изпитват носталгия по соца. И, разбира се, ще отблъснат онези, които изпитват отвращение от Живков. Които между другото стават все по-малко.

Някой може да не помни, но малко преди смъртта на Живков БСП възстанови членството му в партията. После на откриване на паметника в Правец 2001 г. присъстваха депутати от БСП, тогавашният председател Първанов, кандидат за президент и …току що назначеният главен секретар на МВР Бойко Борисов. Има ги на снимка, достатъчно известна.

Получава се така, че несменяемият 33 години комунистически диктатор на България, когото БКП детронира през 1989 г. и започна демократизация, е оценен положително след десетина години. Период от време, който започна с бурна радост от свалянето на Живков, плакати против него, и завърши с носталгия по онова време. Факт, върху който трябва да се замислят всички партии.

Сегашният премиер и лидер на най-силната партия ГЕРБ е изразявал възхищението си от Живков. Дори думите му „ако построим една стотна от това, което той е построил” ще бъде успех, предизвикаха скандал.

Всяка партия иска да спечели по нещо от носталгията. С тези жестове ГЕРБ показва, че по същество е живковистка партия, третият ешелон на БКП – дребни партийни секретари, дребни милиционерски шефове, сина на шофьора на вътрешния министър на Живков и подобни. И тази партия едновременно е и дясна и антикомунистическа, защото „такова е времето”.

Излъченият от нея президент Плевнелиев преди дни отиде на остров Персин да почете паметта на жертвите на комунизма и оттам се изказа, че e в ход някаква конспирация, която подменя историческата истина за комунизма. Демек – представят го като хубав, а той е лош.

Това го казва Плевнелиев, който е бил млад член на БКП и комсомолски секретар на ВУЗ по онова време. Въпросът не е само в това, че му липсва чувство за срам. Всъщност истинската подмяна е, че човек като него, активист на БКП и младежката й организация, сега е ревностен антикомунист. Бутафорен, демагогски. Защото не живеем 2000 години назад. Плевнелиев не е апостол Павел, който отначало участвал в гонения на християните, а после получил прозрение и станал ревностен християнин. В края на 20 век хората бяха достатъчно информирани да направят своя избор, да изберат дали да подкрепят комунизма и режима на Живков или доколкото могат да не участват. И Плевнелиев тогава е избрал едно, сега друго. И това не е прозрение, а конюнктура.

Получава се така, че дисидентът Желю Желев беше обявен за предател от същите екзалтирани антикомунисти, които сега се кълнат в Плевнелиев и го искат отново за президент. Това всъщност е истинската подмяна.

А истината за комунизма – няма как да подменят нещо, на което си бил свидетел. 27 години от падането на комунизма не са достатъчни да се забрави, има прекалено много живи свидетели. И могат трезво да преценят доколко е било добре, доколко е било черен режим като през 50-те години.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.