Каспийско море – новата арена на сблъсъка Русия – САЩ

Каспийско море и спорът дали то е море или езеро е в центъра на новата игра за световно надмощие. В нея са замесени Русия, САЩ, Иран, Азербайджан, Казахстан и Туркменистан. Снимка: turkmenistan.neweurasia.net

Какво всъщност е Каспийско море – море или езеро? Отговорът има огромно значение за енергийната индустрия. Ако е езеро, заобикалящите го страни не са длъжни да дават разрешение за достъп на чуждестранни плавателни съдове или компании, занимаващи се с добив на енергийни ресурси. Но ако е море, международните договори задължават тези страни да издават огромен брой разрешителни.

Каспийско море – един от най-големите затворени водни басейни в света – се оказа в центъра на нова игра за надмощие, в която участват САЩ и Русия, както и

каспийските държави, включително Иран. Всички те се борят за контрол на огромните енергийни ресурси в недрата му.

Статутът на Каспийско море стана обект на спорове след рухването на Съветския съюз през 1991 г. В последните няколко години САЩ се опитват да създадат алтернативни маршрути за енергийни доставки, които биха намалили господството на Русия и Иран в региона, докато Русия се стреми да контролира пътищата за доставки в Каспийско море.
Когато миналата година американският вицепрезидент Дик Чейни посети Казахстан, той отправи яростни нападки срещу руския президент Владимир Путин. Той го обвини, че отстъпва от демокрацията и че нарушава човешките права. Така администрацията на Буш заяви стремежа си за влияние в региона и ускори плановете за изграждане на тръбопровод, който да заобикаля Иран и Русия.

През миналата седмица дойде ред на Путин да огласи интересите си в региона. По време на първото от 64 години посещение на лидер на Кремъл в Техеран руският президент се срещна с иранския си колега Махмуд Ахмадинеджад, чиято страна е застрашена от нови санкции на ООН, ако не изпълни исканията на Съвета за сигурност за прекратяване на ядрената си програма. Но макар в центъра на вниманието да е противопоставянето между Иран и ООН, причината за посещението на Путин беше срещата на върха с Ахмадинеджад и трима централноазиатски държавни глави, въвлечени в борбата за надмощие в Каспийския регион.

„Срещата на върха в Техеран беше посветена на бъдещия статут на Каспийско море“, заяви Йохан Райзнер, експерт по Близкия изток в Германския институт за международни отношения и сигурност в Берлин. „Иран и Русия имат огромен интерес към определянето на този статут. Между тях обаче има съществени разногласия“.

Освен Иран и Русия, излаз на Каспийско море имат и Азербайджан, Казахстан и Туркменистан. Всички те искат съществен дял от петролните залежи, настояват да използват морето за транспорт, но така и не успяха да се споразумеят за статута на желаните води.

Руският президент Владимир Путин се смее с иранския си колега Махмуд Ахмадинеджад на срещата им в Техеран, чиято основна тема беше борбата за надмощие в Каспийския регион. Снимка: Ройтерс

В миналото между Русия и Иран имаше договореност, че Каспийско море е езеро и то трябва да бъде поделено поравно между двете страни. Това обаче се промени след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Иран и Русия искаха да бъдат запазени предишните споразумения, подписани през 1921 и 1940 г. Москва получи съгласието на неотдавна обявилите независимост Азербайджан, Казахстан и Туркменистан, че те ще спазват споразуменията, подписани от Съветския съюз.

През 1998 г. обаче Азербайджан обяви, че след като Каспийско море е международно езеро, то трябва да получи статут на такова. На практика това означава, че повърхността и дъното му трябва да бъдат разделени на пет части, чийто размер зависи от дължината на бреговата линия на всяка страна. При подобен сценарий Русия би загубила много, а Иран още повече.

Иран се противопостави на този план. Според експерти иранският дял от водите би спаднал от близо 20 процента на по-малко от 14 процента. След като през 1998 г. Путин беше избран за президент, той се опита да раздвижи опитите за задълбочаване на енергийните връзки между Русия и централноазиатските страни и да предотврати домогванията на САЩ в региона. Според енергийни анализатори Путин се опитва да открие компромиси между всички крайбрежни държави, провокиран от силното желание на американски и други западни енергийни компании да сключат договори за проучване на енергийните ресурси с Казахстан и Азербайджан, и да повлияят на преговорите за статута на Каспийско море.

Опитите да се определи статутът на Каспийско море обаче нерядко са се оказвали рисковани. През 2001 г. Иран разположи военен кораб и изтребители като предупреждение към Азербайджан, който беше изпратил плавателни съдове да търсят петролни залежи от името на „Бритиш петролиъм“ в южната част на Каспийско море. Азербайджан, който зависи от руските транзитни маршрути, се съгласи да сключи отделна сделка с Путин, по силата на която двете страни си разделят част от морското дъно. Подобна сделка беше сключена и с Казахстан. И в двата случая Иран беше изключен от преговорите.

„В последните няколко години Иран се чувстваше все по-изолиран“, заяви европейски дипломат, който пожела да остане анонимен. „Техеран вижда какво прави Русия. Той е изключен при взимането на важните решения в региона.“
Русия не успя да задържи САЩ настрана от традиционната си сфера на влияние. През 2005 г. САЩ подкрепиха изграждането на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, който позволява да се транспортира петрол през Грузия и Турция, заобикаляйки Иран и Русия. САЩ активно подкрепят и изграждането на транскаспийския газопровод, чрез който Туркменистан ще може да транспортира природен газ по дъното на Каспийско море до Азербайджан, а оттам към Европа. Според дипломати от Европейския съюз САЩ биха искали да намалят зависимостта на Европа от Русия и в същото време да изолират Иран.

Владимир Милов, директор на московския Институт за енергийна политика, заяви, че е скептичен за изграждането на газопровод по дъното на Каспийско море. „Въпреки оптимизма на САЩ, перспективата за изграждане на транскаспийски газопровод изглежда мрачна заради нерешени спорове за разделяне на морското дъно“, заяви той миналия месец.

Сякаш в потвърждение на това, на срещата на върха на каспийските държави не беше постигнат никакъв напредък. Иранската информационна агенция ИРНА съобщи, че петимата лидери са се договорили да създадат организация за икономическо сътрудничество. Те ще се срещнат в Азербайджан следващата година, а засега оставят открита възможността за изграждане на транскаспийския газопровод и за реализиране на проекта „Набуко“, като едновременно с това потвърждават влиянието на Русия в региона.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.