Хъс има, пари няма или за модернизацията в Русия
През голяма част от годините на путиновото управление Русия се мъчеше да опровергае увереността на колективния Запад, че тя е регионална държава и, като цяло, залязваща. Опровержението като че ли бе прието. Но тази история не може да няма продължение.
Причината е в това какъв път бе избран от Русия. Състоятелността му можеше да се докаже, например, залагайки основите на устойчив ръст и дългосрочно развитие. Но отчасти заради скока на цените на нефта, а отчасти и заради естествена склонност бе решено да се действа чрез превъоръжаване и частично привеждане на икономиката на мобилизационна основа.
Отговаряйки на Запада, реагирайки на заплахите от разполагане на противоракети в Европа и на „цветните революции“, възприети като квазивоенни действия срещу Москва, Русия влезе в
стария коловоз на селективната модернизация: разминаване между съвременните (свързани с модернизацията) задачи пред правителството, и безнадеждно остарялата икономика, на основата на която е необходимо мигновено, ако може още вчера, да бъде създадена съвременна армия.
Русия, както и в минали времена, постигна по този
избирателен път някои успехи – избирателни, разбира се.
Държавните поръчки в сферата на отбраната, рязко увеличени през
2011 г., дадоха значителни резултати и военният министър Сергей
Шойгу още миналата година докладва, че равнището на снабденост
на армията със съвременни въоръжения е достигнало 30 процента.
След ученията „Восток-2014“, в които участваха около 100 000
военнослужещи и бяха прехвърлени хиляди тонове товари на хиляди
километри, тогавашния главнокомандващ силите на НАТО в Европа
Филип Брийдлав (същият, който въведе в обращение термина
„хибридна война“), писа: „Тази степен на адаптивност и скорост е
нещо ново, към което ще трябва и ние да се адаптираме“. Цялата
статия на Брийдлав от „Уолстрийт джърнъл“, откъдето е взет този
цитат, би трябвало да бъде много ласкателна за руските военни.
Операцията в Сирия показа на целия свят, че Русия е способна
в продължение на дълго време да поддържа кампания с високо ниво
на напрежение, протичаща на голямо разстояние от източниците за
снабдяване. Западните аналитици обявиха, че главните свойства
на новопридобитата руска военна мощ са маневреност и
непредсказуемост, които отлично компенсират ограниченията във
възможностите. Действията на Русия започнаха да се тълкуват като
стремеж повишаването на мобилизационната готовност и
подчиняването на икономиката на мобилизационните задачи да се
превърне в главна политическа стратегия на Русия (виж доклада на
Chatham House „Russian State Mobilization“).
Това вероятно е желан ефект и сега е признат, но той има и
обратна страна: ако Русия се е мобилизирала и е станала напълно
непредсказуема, то от нея ще трябва да се защитават. Други,
различни от първоначално планираните, но все пак противоракетни,
системи се строят в Румъния и Полша. Недалече от
Калининградска област се провеждат показни учения. Водят се
сериозни разговори за приемане в НАТО на страни, които не
влязоха в него даже по времето на СССР – Финландия и Швеция.
Разбира се, руското ръководство не може да не обръща
внимание на това, и ето защо нова спирала на противостоянието е
неизбежна.
Така, както Русия приписва на колективно въображаемия Запад
волята да се приближава бавно към Русия, така сега и западните
страни приписват на Русия пълната свобода да действа агресивно.
Иронията е там, че веднага щом Западът повярва в сериозността и
войнствеността на Русия, на нея започнаха да й свършват парите.
Разходите за отбрана през тази година ще съставят 3,8 на сто
от брутния вътрешен продукт, което е на равнището от м.г., но в
номинална стойност ръстът през 2015 г. е по-нисък от инфлацията
(2,4 процента, въпреки че останалите разходи са нараснали с 5
процента). Изпълнението на бюджета в частта на отбранителните
разходи през януари-април е с 30% по-малко, отколкото през м.г.
Русия може да увеличава военните разходи само за сметка на
други жизнено важни бюджетни сфери, а именно сега европейските
страни, които дълго време се колебаеха, започват да повишават
военните си разходи – за първи път от 10 години. Даже Германия
обяви увеличение – за първи път от 1990 г. – на числеността на
бундесвера (своята армия), като го обясни с търканията с Русия
по повод на украинските събития. Ето какъв диалог водят Русия и
светът.
Руското ръководство играе тази игра с голям хъс, а на
перспективата за нормално развитие, включващо всички онези
мъчителни процеси на борба с корупцията, гледа с откровено
презрение. Постепенното мирно развитие е път, по който, според
мълчаливото признание на Кремъл, Русия е неконкурентоспособна.
По всички показатели на мирното развитие, особено по качество на
държавното управление, Русия силно изостава от сравнимите с нея
страни.
Е, добре, отговаря руското ръководство: ние ще ви нарисуваме
такъв свят, в който нашите „Искандери“ (модернизирани руски
оперативно-тактически ракети – бел.ред.) ще се надсмеят над
вашата конкурентоспособност. Част от обществото ни също е
убедена, че целият този „западен“ свят е чужд на Русия, че в
условията на конфликт Русия най-после ще се чувства като риба
във вода.
Това е обяснимо. Когато сегашното устройство на света всеки
ден бива обявявано за враждебно, когато светът се представя като
завладян от страни с неприемливи ценности и агресивни
намерения, в обществото неумолимо зрее инстинкт за неприемане на
този свят и за лошо самочувствие в мирни условия.
При това обаче няма и пари. Така че има известен шанс още
веднъж да се замислим за бъдещето. Нека всеки да определи сам за
себе си между какво и какво е този избор. Може би е просто
между войната и мира. Може и да е по-сложно – между това да се
продължава избирателната модернизация, т.е. все повече да се
подчиняват икономиката и обществото на нуждите на сигурността,
армията и военната промишленост, или това да се върнем към
задачата за създаване на дългосрочни източници на растеж. Тази
дилема, естествено, е до голяма степен идеализирана.
Селективната модернизация е магистрален път към премълчаване.
Обществото в Русия практически не разполага с нормални
канали за изразяване на своето мнение – избори, независими
обществени организации, свободни медии. Но аз, кой знае защо,
вярвам, че ако голямо количество хора изведнъж не харесат
перспективата да предадат всичко, което имат, в ръцете на
хазартните играчи на война, то хората ще намерят начин това да
се разбере.
БТА