Стрелбата в Орландо разкрива какво разделя американците
Някои политици ще се фокусират върху исляма, други върху хомофобията и контрола над оръжията. И всички ще бъдат оценявани
Близките скърбят, страната е в траур, а американската политическа класа ще продължи да рови в отвратителните събития в Орландо и ще се опитва да представи трагедията така, както й е изгодно. Тези, които се надяват, че трагедия от такова естество може да не бъде политизирана, ще бъдат горчиво разочаровани.
Фактите са оскъдни и променливи. Случаят бе определен като вътрешна терористична атака, изглежда извършена от мюсюлманин с няколко огнестрелни оръжия, включително автоматично оръжие, в гей клуб – нападение, което взе най-малко 50 жертви, а над 50 бяха ранени в един решаващ щат в година на избори. И като такъв през него минават няколко „разлома“ в този особено критичен момент за американската политика. Всички ще бъдат съдени по реакцията си; някои ще се стремят към политическо отмъщение. В известен смисъл всички са политически уязвими; никой не е готов да си го признае.
Президентът Барак Обама нарече нападението „акт на терор“ и
„акт на омраза“ и каза, че ФБР го разследва като терористичен
акт. „Да видим какво ще покажат фактите“, каза той. Но това може
да не е достатъчно.
Минути преди Обама да говори, предполагаемият кандидат на
републиканците Доналд Тръмп пусна в Туитър: „Дали президентът
Обама най-сетне ще изрече думите „радикален ислямски тероризъм“?
Ако не го направи, трябва незабавно да подаде оставка
опозорен“.
Фаворитката на демократите Хилари Клинтън бе по-умерена.
„Докато чакаме повече информация, мислите ми са с хората,
засегнати от този ужасяващ акт“, писа тя в Туитър.
Съперникът й демократ Бърни Сандърс наблегна на контрола на
оръжията. „Трябва да направим всичко възможно… за да сме
сигурни, че оръжия няма да попаднат в ръцете на тези, които не
бива да ги притежават: престъпници, психично болни. Така че
битката продължава“.
Пороят от бързи първи реакции показва колко объркана може да
е политическата реакция. Във всеки случай, не става дума за
имиграцията. Омар Матин, предполагаемият убиец, е роден в
Америка. Каквото и да го е тласнало да извърши нещо толкова
ужасно, то не бива да се свързва с чужда държава. Неговата
омраза е била отгледана в родината му.
Някои ще кажат, че проблемът е ислямът. Матин е бил
мюсюлманин. Но масовите стрелби не са присъщи само на исляма,
нито са непознати за Америка. Само тази година е имало 330
такива стрелби.
Някои казват, че проблемът е сигурността. Матин се е заклел
във вярност на „Ислямска държава“. Докато пиша това, свързаната
с ИДИЛ информационна агенция Амак пое отговорност за
нападението, макар че се спори дали това наистина е официално
поемане на отговорност от ИДИЛ. Изглежда, че Матин досега не е
бил осъждан. Може и да е бил вдъхновен от жестокостите на ИДИЛ,
но не може да арестувате хора заради това, което си мислят.
Някои ще кажат, че проблемът е религиозната интеграция.
Интервюта с баща му и бившата му съпруга дават основание да се
мисли, че той е бил убеден хомофоб и склонен към насилие. Явно
не е случайно, че е избрал гей клуб за мишена.
Баща му каза през Ен Би Си, че Матин веднъж се ядосал, като
видял двама гейове да се целуват публично. Бившата му съпруга
каза за „Вашингтон пост“ , че я малтретирал и бил нестабилен.
„Биеше ме“, каза тя. „Връщаше се вкъщи и започваше да ме бие,
защото не съм свършила с прането, например“. Всичко това може да
предизвика залп от страна на либералите и срещу исляма, и срещу
опасностите на мултикултурализма.
Но не мюсюлманите са измислили домашното насилие или
хомофобията. А решимостта, с която някои от десницата са водили
битка с еднополовите бракове, показва, че толерантността и
приемането на действителността трудно си пробиват път в някои
части на християнска Америка. И наистина, само няколко часа след
нападението, заместник-губернаторът на Тексас Дан Патрик
изглежда намекна, че жертвите сами си били виновни, че са
умрели: „Не се заблуждавайте“, писа той в Туитър, цитирайки
посланието до галатяните, глава 6, стих 7. „Господ не може да
бъде измамен. Каквото посееш, това ще пожънеш“.
Само 48 часа след като Америка тържествено и гордо погреба
най-прочутия си Мохамед – Мохамед Али, цялата мюсюлманска
общност се оказа заподозряна – не само в тероризъм, но и в
хомофобия.
Някои ще кажат, че проблемът са оръжията. Съобщено бе, че
той легално е купил своя глок. Във всяка страна има хомофоби и
психически болни хора; но не във всяка страна има оръжия. Никъде
другаде в западния свят Матин нямаше да може толкова лесно да
се сдобие с тези оръжия. Но Франция има много строги закони за
оръжията, а вижте както стана там през последните няколко
години.
Истината е, че най-вероятно проблемите са много. И колкото
по-самоуверено се твърди, че е един, толкова по-уязвим ще е на
противоречие и квалификации. Убийството на толкова много хора за
толкова кратко време е примитивен акт, но факторите, довели до
него, са сложни.
В моменти на криза като сегашната обаче, сложността лесно се
бърка със слабостта и се осмива като слабост. Подкрепата за
Тръмп като претендент за номинацията на републиканците се
увеличи в допитванията след терористичните атаки миналата година
във Франция и Сан Бернардино, Калифорния.
Страхът работи в полза на демагога. Историята е на страната
на предпазливите.
БТА