Футболните хулигани – актив и пасив за Путин

Асошиейтед прес

Руски футболни хулигани в Марсилия. Снимка: видеокадър

Руските футболни хулигани, които се бият със запалянковци от други държави на европейското първенство по футбол във Франция, в различни моменти са ту актив, ту пасив за руските власти.

Тези ултраси, които често са националисти, осигуряват подкрепа за авантюристични ходове във външната политика и могат да бъдат използвани срещу вътрешнополитически протести, те също така застрашават обществения ред в Русия и я поставят в неудобно положение в чужбина в момент, когато тя се стреми към укрепване на международния си престиж чрез домакинството на Световното първенство по футбол през 2018 г.

Когато руски хулигани в събота влязоха в сблъсък с английски запалянковци в град Марсилия, а след това ги нападнаха на стадиона, реакцията на Русия не бе еднозначна. Министърът на спорта Виталий Мутко заяви в неделя, че участниците в безредиците са „опозорили страната“ си, но държавни медии прокараха тезата, че хулиганите били предизвикани да реагират с насилие, а една телевизия обрисува уличните боеве в района на
Старото пристанище на Марсилия като героична руска победа над английски нападатели.

„Повечето хора (в Русия) смятат, че руснаците са имали
право“ да се държат така в събота, каза коментаторът на руския
вестник „Съветски спорт“ Евгений Дзичковски. „По-малко са
хората, които мислят, че те са били просто побойници, отишли
там, за да започнат конфликт“, каза той.

Сложните отношения на руското държавно управление с
ултрасите бяха определени през 2010 г. Тогава хиляди
запалянковци, разгневени от смъртта на привърженик на „Спартак
Москва“, умрял в сбиване с мигранти от Северен Кавказ, окупираха
Манежния площад до Кремъл, недоволни от действията на властите.
Протестът им прерасна в расови сблъсъци и пребиване и раняване
с хладно оръжие на минувачи с неславянски външен вид.

Въпреки че тези безредици бяха едни от най-тежките в Русия
през последните години, полицията реагира сравнително сдържано,
избягвайки масови арести. В знак на помирение тогавашният
премиер Владимир Путин положи цветя на гроба на мъртвия
привърженик на „Спартак Москва“.

„Това беше типично популистка постъпка и трябва да се каже,
че запалянковците я приеха като знак на подкрепа от
властимащите“, каза Наталия Юдина, чийто център „Сова“ в Москва
следи проявите на расизъм в руското общество, включително при
спортни прояви.

Анализаторът от московския център „Карнеги“ Александър
Баунов казва, че макар и през 2010 г. много запалянковци
националисти да са били критично настроени към управляващите, те
впоследствие са застанали на страната на Кремъл, след като
„руската държава е надхвърлила очакванията им“ с анексирането на
Крим през 2014 г. При бъдещи демонстрации те можеше да излязат
на улицата като „групи прокремълски биячи“, смята Баунов.

Пример за пресичане на интересите на запалянковци и политика
е Общоруското обединение на феновете, което има полуофициален
статут в руската футболна федерация и е ръководен от Александър
Шпригин, бивш сътрудник на Игор Лебедев, депутат и член на
футболното ръководство, който публично подкрепи замесените в
съботните сблъсъци руски хулигани. Лебедев пък е син на Владимир
Жириновски, лидер на парламентарно представената партия ЛДПР
(Либерално-демократическа партия на Русия), която е ярко
националистическа, но рядко отправя сериозни критики към
правителството.

Шпригин е и бивш лидер на група ултраси от клуба „Динамо
Москва“ и е обвиняван от центъра „Сова“ и от свързаната с УЕФА
група Феър (Fare) за борба с дискриминацията, че е свързан с
крайнодесни и расистки групи.

Когато миналата година журналист на Асошиейтед прес бе в
офиса му видя там фанелка на бивш играч на „Торпедо Москва“,
обвинен в убийството на киргизстанец при сбиване. Шпригин
призна, че многократно е помествал кадри с крайнодесни символи в
социалните медии, но настоя, че целта му не била да прави
пропаганда на тези идеи, а да покаже каква е била някога средата
на руските запалянковци.

Когато във вторник френските власти арестуваха Шпригин и още
няколко десетки руски запалянковци в рамките на разследване на
проявите на насилие от събота, руското външно министерство
повика на разговор френския посланик, за да протестира пред него
и предупреди, че Франция разпалвала „антируски“ настроения.

Групите ултраси, в които влизат някои хулигани, може да се
облагодетелстват от „неофициалната подкрепа и одобрението“ на
властите, казва Дзичковски. През последните години това включва
правото на някои групи да разпределят намалени билети за мачове
или безплатни чартърни полети за групата на Шпригин с
авиокомпанията „Аерофлот“, в която държавата има мажоритарно
участие.

Мнозина ултраси имат националистически възгледи и твърдо
подкрепят руската външна политика в украинската криза. Тези
възгледи водят и до расистки инциденти на мачове. Някои надписи
на транспарантите на съботния мач в Марсилия станаха причина
организаторът на европейското първенство УЕФА да обвини
запалянковците в расистко поведение.

Групите хулигани в Русия са добре организирани, много от
членовете им тренират бойни изкуства. Започвайки от размириците
през 2010 г. и стигайки до множеството по-малки сблъсъци с
полицията в и около стадиони из цяла Русия, те са
предизвикателство за руските правоохранителни органи.

Много от тези хулигани са отбили задължителната си военна
служба, а някои от тях изглежда са се били на страната на
подкрепяните от Русия сепаратисти в конфликта в Източна Украйна,
съдейки по постове в посещавани от ултраси сайтове.

„Не е учудващо, защото радикалната част от руските
националисти отиде да воюва. Мисля, че всичките са се върнали в
някакъв момент, което също не е много добре, защото са се
върнали с натрупан боен опит и склонност към насилие“, каза
Юдина.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.