Оръжие дрънка, а после мрънка: що е то(й)?

Ехото на Москва

Лилия Шевцова. Снимка: от тв екрана

Ние искаме пак да сме приятели.

Ясно с кого. Със Запада, разбира се. Това е основното послание на “Руския Давос”.

В разни вариации и изпълнения, Кремъл уверява либералния свят: Не искаме конфронтация, готови сме да бъдем ваш партньор и “не сме злопаметни”. Стремежа на Кремъл да се измъкне от изолацията и санкциите е разбираем.

Възможно ли е да бъдеш Държава, намирайки се в политическото гето? Възможно ли е да продължиш да бъдеш бензиностанция на Запада, хапейки го по краката? Но има един проблем: как да представиш отстъплението и геополитическия провал като победа? И как да осигуриш взаимната любов на либералния свят? Готови сме да отменим контрасанкциите, казва Путин. А ако Европа излъже и не отговори със същото?

Още по-сериозен проблем за Кремъл е невъзможността да се откаже от антизападничеството, като мобилизационен механизъм и начин за легитимиране на властта – всъщност други средства няма! А за да дружиш със Запада и в същото време да воюваш с него в общественото съзнание, е нужна много сложна еквилибристика. Особено, когато конфронтацията със Запада, и за политическата класа, и за част от обществото, се е превърнала в начин на живот. Доказателство за това са марсилските изстъпления на руските фенове. А кръженето над самолетоносач на САЩ е обичайния начин за принуждаване към любов. По друг начин не можем!

Какво да кажем за Запада? С гостуването на Юнкер и италианският премиер Ренци (мошеникът Саркози представлява единствено себе си) Западът потвърди, че пазарлъците са неуместни и ще свали санкциите в замяна на изпълнението на Минските споразумения. Това е лош късмет. Тези споразумения трябваше да бъдат задъдена улица за Украйна, а се превърнаха в капан за Русия.

Но дори в края на годината западните санкции срещу Русия да бъдат отменени, новата реалност е малко вероятно да бъде благоприятно за нас. Иронията е, че Кремъл всъщност успя да промени Запада, принуждавайки го да се откаже от идеята, която определяше отношението му към Русия в последните 25 години- нейната интеграция.

Днес, тази идея премина в недоверие, което придобива очертанията на сдържаност и сътрудничество по необходимост. Западът се отнася с подозрение към подкрепата на Русия за европейските анти-системни десни и крайнолеви сили. Западът успя да се съвземе от руските контрасанкции и се пренасочи към други пазари, като по този начин намали зависимостта си от Русия. Политическите сили, които в западното общество лобират за Москва, са маргинализирани.

Но най-важното – западното общественото мнение е враждебно към Русия. Ето един пример: днес само 14% от германците смятат Русия за страна, на която може да се вярва, а 58% заявяват, че санкциите срещу Русия трябва да бъдат продължени.

Скандалите с руските футболни фенове само затвърждават в западното съзнание образа на руснака, който бе описан в карикатурата на „Charlie Hebdo“: пиян неандерталец, заради когото трябва да заковем вратата на къщата си. Общественото мнение няма да позволи на западните елити да се гушнат в мечешката прегръдка на Москва. Това е светът, който самата Русия изгради около себе си.

Опитът да се върне в стария пясъчник, уви, няма да сполучи. И не е ясно, как бензиностанцията ще запази държавността си, когато Западът спре да прави компромиси.

Превод ivo.bg

*Лилия Шевцова (1949) е известна руска публицистка и политоложка, в момента е изследователка в Московския център „Карнеги“

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.