Ще тръгне ли назад европейската история?

Ройтерс

Европейската история може би се готви да тръгне в обратна посока. Ако Великобритания гласува за напускане на Европейския съюз, вероятно ще започне процес на фрагментация на политическите структури и структурите в областта на сигурността, въз основа на които беше изграден редът в Европа след Втората световна война и след Студената война.

Дори ако утре британците избегнат пропастта, тежкото наследство на дебата, засилващата се тенденция за национални референдуми по проблеми на ЕС и враждебността към глобализацията и превърналите се в международни елити от двете страни на Атлантическия океан няма да изчезнат скоро.

Колко надалеч и колко бързо може да се разпространи заразата в случай, че британците гласуват за Брекзит, никой не може да предскаже. Просто не очаквайте да се спре с оттеглянето на една голяма страна от ЕС.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, историк и
бивш премиер на Полша, участвал в борбата срещу наложеното от
СССР комунистическо управление в Източна Европа и за
присъединяване към ЕС, беше както свидетел на тази история, така
и неин участник.

Туск, който знае от личен опит какво е да си на погрешната
страна на една стена или граница, предупреди миналата седмица:
„Брекзитът може да стане началото на разрушението не само на ЕС,
но и на цялата западна политическа цивилизация“.

Той е наясно и че ако британският премиер Дейвид Камерън
успее да повлияе на общественото мнение в последните дни и
спечели референдума, политици и от други страни може да се
изкушат да прибягнат до неговата тактика да искат предоговаряне
на членството в ЕС, използвайки референдум като средство за
натиск.

В частни разговори лидери на ЕС и дипломати изразяват гнева
си към Камерън. Те смятат, че той е играл руска рулетка с
бъдещето на Европа в провалил се опит да сложи край на вътрешно
разделение в собствената си партия.

В случай на Брекзит страните-основателки на ЕС Германия и
Франция ще работят, за да укрепят оставащото от ЕС и да
предложат нови проекти в областите на сигурността и отбраната.
Но липсата на съгласие между тях по въпроса как да се укрепи
еврозоната – както и перспективата антиевропейски популисти да
спечелят на изборите в тези страни следващата година – прави
всяка голяма интеграционна инициатива невъзможна за момента.

Победа на популистите?

Силите на европейската дезинтеграция са във възход в много
страни, подхранвани от икономическо недоволство, опасения от
загуба на работни места под натиска на конкуренцията от чужбина
или на имигрантите, и страховете на застаряващи общества.

Евроскептиците в Холандия наложиха с петиция провеждането на
референдум през април по споразумението на ЕС за сближаване с
Украйна и мобилизираха достатъчно гласоподаватели, за да може
„не“-то да е валидно, което постави холандските и европейските
власти пред правна главоблъсканица. Унгарският премиер Виктор
Орбан, който се хвали, че е наложил „нелиберална демокрация“,
планира референдум през октомври, за да може да не спази
правилата на ЕС, задължаващи страните членки да споделят
тежестта на приемането на бежанци, нахлуващи в Гърция и Италия.

Миналия месец десен евроскептик за малко не спечели
президентските избори в Австрия, като използва вълната от
неприязън към мигрантите и откритото неподчинение на „Брюксел“.
Последното проучване на изследователския център „Пю“
показва, че обществената подкрепа за ЕС е намаляла рязко в цяла
Европа. Най-рязък е спадът във Франция, където само 38 на сто
имат положително мнение за Съюза, с шест пункта по-малко,
отколкото във Великобритания.

Подобни данни не означават задължително, че е вероятно други
страни да напуснат блока. По ирония на съдбата подкрепата за ЕС
е най-силна в Полша и Унгария, които са главни бенефициенти по
европейски фондове, но имат две от най-евроскептичните
правителства.

Но обществената неприязън към подялбата на рискове –
финансови, хуманитарни или геополитически – спечели позиции в
Европа още преди британския референдум, засилвайки разделението
между Севера и Юга и Изтока и Запада в ЕС.

„В известен смисъл популистите вече са спечелили, защото те
определят дневния ред за водещите партии“, казва Хедър Грабе,
гостуващ научен сътрудник в Европейския университетски институт
във Флоренция.

Сред най-притеснените са стратези от САЩ и алианса за
трансатлантическа отбрана НАТО, които са убедени, че ако
британците гласуват за излизане от ЕС, ще отслабят единството на
Запада и решимостта му да се справя с предизвикателствата към
сигурността. Те включват по-самоуверената Русия, ислямистката
настъпателност, война в Близкия изток и Северна Африка, която
предизвика потоци с милиони бежанци, миграционния натиск от
Субсахарска Африка и кибератаки срещу мрежи свързани с
икономиката и сигурността. Лондон отдавна е предпочитания
партньор на Вашингтон в областта на отбраната и разузнаването,
но проявява неохота за присъединяване към военни действия след
непопулярните войни в Ирак и Афганистан, в които САЩ играеха
водеща роля. В момента НАТО изпитва затруднения да намери
европейски страни, готови да разположат скромен брой войници на
ротационен принцип, за да подкрепят съюзниците от Балтика и
Източна Европа, притеснени от анексирането на Крим от Русия и
подкрепата за проруски бунтовници в Източна Украйна.

Някои поддръжници на Брекзита твърдят, че ЕС е „вчерашна
история“ и че напускането му ще позволи на Великобритания да
бъде по-глобална. Но ако британците гласуват за излизане от ЕС,
това ще ангажира Европейския съюз в продължение на няколко
години с дебати за условията на раздялата с Великобритания,
втората най-голяма икономическа и военна сила. То ще насочи
вниманието на Великобритания навътре, като и двете основни
партии ще са затънали във взаимни обвинения, както и наблягаща
на затварянето на границите, вместо на британската традиция на
либерална намеса.

„Проектът за европейско строителство, който започна след
Втората световна война и направи толкова много, за да гарантира,
че Европа няма отново да стане място на насилие и нестабилност,
ще бъде изложен на допълнителни заплахи“, заяви Ричард Хаас,
председател на Съвета по международни отношения в САЩ и бивш
плановик от Държавния департамент.

В статия в сп. „Америкън интерест“ Хаас отбелязва, че за
политическите стратези в САЩ континентът, който подпали две
световни войни, е станал „скучен“ след края на Студената война.
Сам по себе си Брекзитът няма да направи Европа много
по-интересна, каза той, но ще допринесе за бавното разбиване на
стабилния ред в Европа, което ще направи както ЕС, така и
Великобритания „по-слаби и по-разделени“.

БТА