След хазартния ход с референдума – какво наследство ще остави Камерън

Асошиейтед прес

Студент хвърля яйце по лидера на консерваторите Дейвид Камерън. Снимка: мирър

Често казват, че Дейвид Камерън е политик с късмет, който сякаш се е издигнал в политиката благодарение на инстинкта и чара си, като връхната точка в кариерата му е вече шестгодишното му управление като премиер на Великобритания. Но късметът може би вече му обръща гръб.

С решението си да свика референдум за членството на Великобритания в ЕС, Камерън предприе хазартен ход, който може да сложи край на кариерата му – и да извади страната му от международния съюз, в който тя членува вече над 40 години.

Ако се стигне дотам, това би било необичайна, но съдбоносна грешка от страна на политик, имащ репутацията на човек, който действа успешно под натиск и също толкова умело преценява политическите рискове.

„Мисля, че той самият доста се стресна от силата на каузата
за излизане от съюза“, каза биографът на Камерън Джеймс Ханинг.
„Златно правило е никога да не свикваш референдум, ако не си
убеден, че ще го спечелиш; според мен той си е мислел, че
умерените гласове ще надделеят значително. Но не такава
развръзка сочат социологическите проучвания.“

Кампанията за референдума беше неочаквано остра и
поляризираща и се наложи ненадейно да бъде преустановена заради
убийството на депутата от Лейбъристката партия Джо Кокс, която
бе простреляна и намушкана с нож на улицата миналата седмица.
Заподозреният убиец заяви в съда, че името му е „смърт за
предателите, свобода за Великобритания“.

Лагерите „за“ и „против“ Брекзита преустановиха агитацията
си до неделя от уважение към Кокс и поради опасения, че
отприщилата се политическа ярост около кампанията за членството
в ЕС по някакъв начин е свързана с убийството.

Преди смъртта на Кокс социологическите проучвания сочеха
растяща подкрепа за излизането от съюза. Мнозинството от
привържениците на Консервативната партия на Камерън заявиха, че
ще гласуват за напускането на ЕС на утрешния референдум.

Това са лоши новини за премиера, който свика референдума, за
да парира увеличаващата се подкрепа за евроскептичната Партия
за независимост на Обединеното кралство, както и силно
евроскептичното дясно крило на консерваторите.

Според Виктория Хъниман, преподавател по британска политика
в Университета на Лийдс, Камерън е бил свидетел на това как
битките на тема ЕС са отровили водачеството на някогашните
партийни лидери Тони Блеър, Джон Мейджър и Уилям Хейг в техните
политически формации и „се е уплашил от възникването на война в
Консервативната партия“.

Тя заяви, че референдумът е целял „да обезвреди именно тази
бомба със закъснител“ – но Камерън „всъщност направи така, че
замени една тиктакаща бомба с друга“.

Когато през 2013 г. Камерън обеща референдум, той заяви, че
всенародното допитване ще „уреди европейския въпрос в
британската политика“ веднъж завинаги.

Той каза на избирателите, че ще сключи ново споразумение
между Великобритания и ЕС, което ще направи оставането
привлекателна алтернатива. На февруарската среща на държавните и
правителствените глави от съюза в Брюксел той успя да постигне
промени по отношение на социалните помощи, за които заяви, че ще
намалят имиграцията и ще оставят Великобритания извън
ангажимента на ЕС за „все по-тясна интеграция“ – формулировка,
зад която някои патриотично настроени британци съзират
създаването на европейска супердържава.

Но много избиратели не възприеха посланието на Камерън, че
Великобритания е по-силна, по-сигурна и по-добре обезпечена
икономически, ако е в ЕС, а не ако е извън него.

Агитиращите за излизане от съюза определиха получените от
британския премиер отстъпки от ЕС като нищожни и отстояват
тезата, че те няма да ограничат имиграцията от другите страни от
съюза, защото блокът гарантира свободата на движение между
държавите членки. Това е болна тема за много избиратели, станали
свидетели на това как стотици хиляди хора дойдоха в Обединеното
кралство от новите източноевропейски членки на ЕС през
последното десетилетие. (Стотици хиляди британци също живеят в
страни от съюза, факт, който не се коментира много).

„Мисля, че той (Камерън) подцени трайния характер, както и
силата на подкрепата за евроскептицизма в страната, а също и
степента на ожесточение в самата му партия“, каза Ханинг.
Вместо да заличи противоречията в Консервативната партия по
въпроса за Европа, референдумът ги изостри. Камерън оглави
кампанията за оставане, но същевременно разреши на евроскептични
министри от кабинета да агитират за излизане. В резултат на
това високопоставени фигури при консерваторите, включително
бившият кмет на Лондон Борис Джонсън и министърът на
правосъдието Майкъл Гоув, месеци наред атакуваха премиера.
Камерън, който в продължение на десетилетие бе водач на
торите и е премиер от 2010 г., се зарече, че няма да подаде
оставка, дори и народът да гласува за напускане на ЕС.

„Дали ще продължа да бъда премиер? Да“, каза той пред Би Би
Си миналата седмица, като се зарече да формира „правителство,
което да включва всички способни хора в редиците на
Консервативната партия“. Но мнозина смятат, че той няма да има
друга възможност освен бързо да подаде оставка, и че
най-вероятно ще бъде заменен от някоя от подкрепящите Брекзита
фигури като Джонсън или Гоув.

Дори обаче Великобритания да гласува за оставане в ЕС, дните
на Камерън като премиер пак ще са преброени. Той така или иначе
е обявил, че ще се оттегли преди следващите избори през 2020 г.
Дълбоко разделената партия вероятно ще поиска от него да си
тръгне доста преди този срок, за да отстъпи място на нов лидер,
който да излекува раните от референдума, а и не е изключено
инакомислещи депутати от торите да предизвикат вот на недоверие,
за да отстранят Камерън от властта.

Според Ханинг значението на Брекзита за наследството на
Камерън ще породи безпокойство у 50-годишния премиер. Той е
роден в богато семейство, получил е образованието си в Итън и
Оксфорд и притежава силно чувство за национален дълг. Спечели
два поредни парламентарни избора, като възприе каузата на така
наречената „тори демокрация“, идея за фискално консервативно и
умерено в социален план управление, за което смята, че е
привлекателно за голяма част от британското общество.

Тим Бейл, преподавател по политология в Лондонския
университет „Куин Мери“, каза, че Камерън се надява да бъде
запомнен с възстановяването на икономиката след финансовата
криза от 2008 г. и със социални реформи като легализирането на
еднополовите бракове.

„Мисля, че еднополовите бракове ще бъдат нещо важно“, каза
Бейл. „Но за съжаление смятам, че ще влезе в учебниците по
история като премиерът, който ни извади от Европа.“

Според Ханинг това ще бъде „смазващо“ за Камерън. Но по
негово мнение гласуване в подкрепа на Брекзита би засенчило
другите постижения на британския премиер, точно както решението
за участие в оглавеното от САЩ нахлуване в Ирак през 2003 г.
помрачи наследството на бившия министър-председател Тони Блеър.
„Може да се каже, че това е неговият Ирак“, каза Ханинг.

„Блеър имаше външнополитически успехи в Северна Ирландия, Сиера
Леоне, Косово – и тогава дойде Ирак, като показа прекалената му
самоувереност. Възможно е хората да кажат, че същото се отнася и
за Камерън.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.