Борис Джонсън залага много на кампанията за излизане от ЕС

Асошиейтед прес

Борис Джонсън. Снимка: итв

Борис Джонсън направи своя ход. В петък сутринта той ще разбере дали печели. Безопасният курс за амбициозния бивш кмет на Лондон щеше да бъде да подкрепи усилията на отдавнашния си политически съюзник Дейвид Камерън за задържане на Великобритания в Европейския съюз на референдума в четвъртък и да остави министър-председателя да потъне или да изплува.

Вместо това през февруари Джонсън реши да оглави кампанията за излизане от ЕС и да използва значителното си влияние, за да се опита да извади Великобритания от ЕС и същевременно да натика Камерън под водата. Много наблюдатели смятат, че дните на
Камерън на „Даунинг стрийт“ 10 ще са преброени, ако неговата кампания за оставане в ЕС се провали.

Подобен резултат като с магическа пръчка би направил Джонсън силен претендент за лидерската позиция. Хора, които отдавна наблюдават Джонсън, разглеждат неговото издигане начело на кампанията за излизане от ЕС през призмата на „Даунинг стрийт“, каза политологът от Лондонското училище по икономика Тони Травърс.

„Той безспорно има по-дългосрочни амбиции, желание да бъде
лидер на своята партия и следователно министър-председател“,
каза Травърс, който следи Джонсън от години. „Сега много хора на
върха в политиката имат подобни амбиции, (но) малцина ги
показват така явно.“

Джонсън отрича да се стреми към премиерския пост. Той казва,
че Камерън би трябвало да остане, дори ако Великобритания
гласува за излизане от ЕС, но малцина приемат сериозно тази
позиция. Джонсън каза през февруари, че го е „заболяло сърцето“
при скъсването с Камерън заради Брекзит – евентуалното излизане
на Великобритания от ЕС, а после се впусна в кампанията с
обичайния си плам.

52-годишният Джонсън успява да използва рошавата си, почти
комично изглеждаща коса като шлем, който го предпазва от
по-внимателно наблюдение. Това му позволява да създава
впечатление на нетрадиционен политик, въпреки че се движи по
ясен политически път, преминавайки от елитен колеж към
журналистическа кариера, после към парламента, после към
кметството и накрая отново към парламента и второстепенен пост в
правителството.

Той (почти) винаги е готов да се прави на клоун, без да го е
грижа когато го снимат как виси, спускайки се по въже, или пък
доволен, докато говори на елементарен гръцки пред гръцки
избиратели. Джонсън подчертава американските си връзки пред
американски посетители (той е роден в шикозния нюйоркски квартал
„Горен Ийст сайд“) и спокойно говори за турския си прадядо с
мюсюлмани, като понякога изтъква, че неговият прародител е
изучавал Корана.

„Хулителите и критиците му често казват, че той не е
сериозен човек, че подходът му към политиката е шеговит и
безгрижен и че не обмисля нещата внимателно като други хора“,
каза Травърс. „Не съм сигурен, че това е вярно. Мисля, че
дълбоко в себе си той е сериозен човек със сериозни цели.“

Джонсън не е сам на сцената на кампанията за излизане от ЕС.
Лидерът на Партията за независимост на Обединеното кралство
Найджъл Фараж играе водеща роля, въпреки че напоследък е
подложен на критики заради провокативен плакат, а и правосъдният
министър Майкъл Гоув също е фигура, която привлича вниманието.

Те обаче нямат този нюх за публичност, който притежава
Джонсън. Той стана лицето на кампанията за „напускане“ и
вероятно неизбежно кампанията за референдума е смятана от някои
за състезание между Камерън и Джонсън, при което премиерският
пост е наградата.

Решението на Джонсън да скъса с Камерън заради Брекзит
представлява първият открит разрив между отдавнашните приятели и
на моменти съперници. Те се познават от университетските години
– както е известно, двамата са снимани в официално облекло по
времето, когато са били членове на елитния клуб „Булингтън“ в
Оксфорд.

В своята кариера Джонсън е успявал да преодолее гафове,
каквито са сривали други политици. Някои смятат, че тази супер
издръжливост може да му позволи да продължи да се стреми към
премиерския пост в дългосрочен план, дори ако Великобритания
гласува за оставане в Европа.

По време на работата си като вестникар Джонсън нарече
африканците „негърчета“ и определи хората от Папуа-Нова Гвения
като канибали. Като депутат обиди цял британски град, когато се
оплака, че хората от Ливърпул се „изживявали като жертви“, след
като ливърпулец беше отвлечен и убит в Ирак.
Той се извини – многократно, и изглежда му беше простено –
от мнозина. Но не всички са впечатлени.

Джоана Райт, машинистка в лондонската подземна железопътна
мрежа, известна като метро, каза, че престанала да уважава
Джонсън отчасти заради отношението му към работниците от
метрото, когато се опитал да го превърне в 24-часова услуга.
„Той не ни уважава много“, каза тя. „Най-пресният пример е
обявяването на метро, работещо през нощта, без да е потърсено
мнението на никой от нас, които работим в подземната железница.
Мисля, че той обича да представя политики, без да търси мнението
на хората, които ще правят нещата, искани от него.“
Тя каза, че ще бъде „много разтревожена“, ако Джонсън стане
лидер на Великобритания.

„Хората се прехласват по външния му вид и неговата личност,
но аз мисля, че политиките му са доста егоистични“, каза
49-годишната Райт. „Не мисля, че той е политик за нормални
работещи хора. Не смятам, че е сериозен политик.“

Други се надяват, че ако резултатът бъде в полза на Брекзит,
това ще даде на Джонсън нужния тласък да заеме премиерския
пост. Те възнамеряват да гласуват по този начин, като имат наум
тази перспектива.

Майк Яселски, който бил собственик на куриерска фирма, преди
да се пенсионира, каза, че иска Джонсън да стане
министър-председател, но мисли, че няма да му позволят, ако
кампанията за излизане от ЕС не спечели.

„Той е много умен човек“, каза 68-годишният Яселски. „Държи
се като клоун, но не е такъв… За мен той е най-важният човек.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.