Как фондацията на Бербатов се отнесе с 15-годишно момче
Б. р. – В e-vestnik неведнъж сме защитавали Димитър Бербатов от медийни кампании и клевети срещу него (виж например тук и тук). Но в този случай смятаме, че той дължи личен отговор на 15-годишния Давид, както и на всички, които се възхищаваха от досегашната му дейност.
Представете си че сте най-успелия, най-известен и най-уважаван футболист в България. Вие сте първият български футболист, избран седем пъти за Футболист номер 1 на България. Основали сте фондация на свое име, мисията на която е да подпомага младите хора да се образоват, да развиват своите дарби и заложби, както и да им дава шанс да ги споделят със света. Вие сте идол за хиляди деца, много от които си мечтаят да бъдат наградени от вас в конкурсите на Вашата фондация и да стисне ръката ви на сцената.
Спонсор на вашата фондация е банка, собственост на един от големите олигарси в страната, председател на Българска федерация ски и собственик на ски зони в Национален парк „Пирин“ и Природен парк „Витоша“, извършил безнаказано редица нарушения на закони в двата парка и ламтящ да продължи строителството в Национален парк – отново без да се съобразява със законите на страната. Включвате се в акция на черен PR и подписвате отворено писмо до премиера заедно с други 26 спортисти (виж тук), в което са очернени и наклеветени всички движения и граждани, които се противопоставят на намерението на олигарха да продължи да сече и застроява НП „Пирин“.
Сега си представете, че сте 15-годишно момче, което пише стихове и проза, двукратен републикански шампион по карате и бронзов медалист от Световното първенство по Шотокан карате-до, активен природозащитник. Номиниран сте пет пъти в категориите „Благотворителен проект“, „Спорт“ и „Изкуство“ и сте награден три пъти за „Благотворителен проект“ от конкурса за деца на фондацията на футболиста.
Като активен природозащитник виждате, че вашият „идол“ футболист се е подписал заедно с други спортисти в клеветническо отворено писмо до премиера, в което заявяват, че са огромно притеснени от „войната на шепа псевдоеколози срещу българския спорт и зимен туризъм“. Вие сте едва на 15, но, за разлика от много ваши по-възрастни и образовани съграждани, като активен природозащитник знаете, че става въпрос за организирана публична акция на един от най-големите олигарси в страната.
Не можете да повярвате, че вашият идол и приятел – футболистът с фондацията е подписал това писмо и решавате да го попитате дали наистина го е направил. Питате го в лично съобщение във Фейсбук, след това в публикация на неговата страница, но отговор не получавате. Решавате да питате госпожата, която е управител на фондацията и личен PR консултант на футболиста. Тя обаче е изключила опцията за лични съобщения в социалната мрежа. Задавате въпроса си на личната ѝ страница, но пак не получавате отговор. Чувствате се обиден, омерзен. Взимате решение да върнете наградата си на официалната церемония на фондацията, когато ви поканят на сцената и да обясните пред всички защо сте взел това решение.
Заради участие в Пролетното състезание по информатика обаче не можете да присъствате на церемонията по награждаването с променена дата. Решавате да поканите свой представител, който да прочете словото ви за отказа от наградата, възможно най-подходящия според вас човек – председателя на Асоциацията на парковете в България и дългогодишен природозащитник г-н Тома Белев.
Госпожата управител на фондацията и личен PR на футболиста обаче отказва да приеме този твой представител и предава, че трябва да си изберете „подходящ“ представител. Избирате друг, представителка, която отива на церемонията, готова да прочете речта ви. В момента, когато е обявена от водещия и тръгва към сцената, тя е физически спряна. По даден знак на сцената излиза футболистът и казва, че ще ви връчи наградата лично. PR консултантката на футболиста и управител на фондацията му отказва да съобщи пред публиката вашия отказа от наградата и да прочете причината за това. Наградата така и не ви е връчена от вашия „идол“. Решавате да напишете до него отворено писмо (виж тук), но отговор отново няма.
На всичко отгоре получавате индиректна заплаха във Фейсбук, че адвокатите на фондацията ще се разправят с вас и родителите ви (виж тук). Родителите ви са изплашени и ви забраняват да участвате в телевизия и да дадете интервю за вестник.
Такава е историята от последните четири месеца на талантливия и осъзнат български гражданин Давид Мавродиев, футболиста Димитър Бербатов и неговия PR консултант и управител на фондацията му „Димитър Бербатов“ Димитрина Ходжева. Представям я от позицията на емпатията, защото, като се поставим на мястото както на Бербатов, така и на Давид, можем да осъзнаем колко мощно влияние оказват корпоративните интереси на олигархията, използващa неетичен черен PR.
Неетичните практики в публичната комуникация в България задръстват с мръсотията си цялата тъкан на общественото възприятие за реалността. Те са прекалено много и ужасяващо мощни в силно зависимата медийна среда у нас. (Повече за етиката в PR можете да прочетете в статията „PR етика и обществена отговорност“.) Срещу тези практики трябва да се поведе война – от името на всички честни и достойни PR специалисти, журналисти и граждани. Случаят с отвореното писмо на 27-те спортисти и последвалите го безобразия на Димитрина Ходжева към Давид Мавродиев е поредният пример, който ни мотивира да поведем такава война.
Преди 11 години PR специалистите в България подписват Етичния кодекс на ПР специалистите в България. Макар че не е подписала Декларацията към Етичния кодекс и не е член на професионална PR асоциация, с отношението си към Давид Мавродиев, към неговите представители и към родителите му, г-жа Димитрина Ходжева, в качеството си на PR консултант на Димитър Бербатов, е нарушител на следните основни професионални ценности и принципи на професионално поведение, разписани в кодекса:
Професионални ценности
Честност
„Уважаваме различните мнения и свободата на изказването им. Ценим истината и точността спрямо медиите, публиките, клиентите, работодателите, конкурентите.“
Ангажираност
„Чрез подпомагане обмяната на идеи, факти и различни гледни точки създаваме условия за поддържане на обществените дебати. Осъзнаваме своята отговорност, както пред тези, за които работим, така и пред обществото и действаме като социални отговорни граждани.“
Принципи на професионално поведение:
Свободен обмен на информация
„Стимулирането на свободен обмен на достоверна, точна и навременна информация е от съществено значение за обслужване на публичния интерес и за изграждане на компетентно мнение и вземане на решение в демократичното общество. ПР специалистите се ангажират: да изграждат и поддържат доверие в отношенията с целевите публики и обществото чрез предоставяне на коректна и изчерпателна информация; да се придържат към честност и обективност в общуването; да защитават достоверността и да гарантират прозрачността на информацията; да не разпространяват заблуждаваща или невярна информация, както и лични данни; да реагират адекватно за коригиране на недостоверна информация.“
Миналата седмица предишният председател на Българското дружество за връзки с обществеността Асен Асенов подава случая с Давид Мавродиев към Комисията за професионална етика на БДВО. Очакването на част от гилдията на ПР специалистите, както и на граждани, които следят случилото се с Давид Мавродиев, е Комисията да излезе с позиция по случая.
Такава позиция е наистина нужна – не толкова заради войната с PR-фашизма и всички подобни неетични практики на публичната комуникация. Нужна е заради вярата в честността, доброто и красотата на едно българско дете, на един млад гражданин, боец и поет, който има правото да зададе въпрос, постоянството и мъжеството да търси отговор и волята да изрази публично това, което мисли за несправедливо. Без да бъде игнориран, възпрепятстван, заличаван, унижаван и заплашван!
Защото не всеки може да бъде следващия Димитър Бербатов, но много следващи могат да се окажат в положението на Давид Мавродиев. За да останат в България мислещи млади хора.
–- –-
* Авторът e доктор по Публична комуникация и информационни науки на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, работи като PR специалист в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, член е на Националния съвет на ПП „Зелените“ и на Съюза на учените в България.