Внимание: мечки в овчи кожи ви водят за носа на своя пропаганден синджир

Иво Инджев

В сайта Клуб Z се появи интересен коментар на Константин Мишев за руската пропаганда с предположение, че с нея настъпва завой. Разсъжденията на автора са базирани на подозрителните ласкателства към българските русофили като незаслужено обиждани в Русия, макар да са най-верните русофили на Москва в чужбина и конкретно в толкова необходимата на Кремъл като кръстопът и коридор за прокарване на руските интереси на Балканите наша родина.

Дотук – добре. Само едно не е вярно. Че това е нов завой. Налага се да припомня, понеже не веднъж съм писал по този въпрос, че всъщност ни разиграват класическата схема на доброто и лошото ченге, на моркова и тоягата в пропагандната си спрямо и срещу България. Самият генерал Решетников, описан много вярно с малко думи от Константин Мишев като дългогодишен специалист в шпионирането срещу България, лично олицетворява „доброто ченге” в обгрижването на руската пета колона у нас.

В „Течна дружба” още през 2011 г. съм цитирал интервю във в. „Дума” с него, в което същият кагебист буквално хлипа от умиление пред авторката ( това се разбира от нейното описание на просълзяването му), жалейки за несправедливо изоставените от Русия на произвола на американската съдба „братушки”.

Постоянен рефрен в изявите на кагебисткия специалист по манипулиране на информацията от и за България е неподправения му възторг от факта, че няма друга страна в света, в която да има „Национално движение русофили”. Решетников почти изпада в транс всеки път, когато споменава този факт в поредица от негови интервюта. Като това.

Репликирам Константин Мишев не заради спора с него кога точно е започнал въображаемият обрат в руската пропаганда към България, а за да дам своя принос в разгадаването на загадъчната руска душа, която ни подхвърля разни примамки с надежда, да се хванем на въдицата й. Тъкмо поради нежеланието си да кълва на тази блесна, а не заради някакъв порив да блесна с познания, отбелязвам, че коментираната от Констанин Мишев статия всъщност беше предложена в българската публичност – с надежда да я очарова – първо в русофилския сайт CROSS. В собствен превод.

Тогава реших да не я тиражирам, виждайки, че е резоньорска спрямо зададения от години тон от страна на началника на автора, т.е. няма нищо ново в това доброто ченге от РИСИ да „громи” лошото руско ченге, пуснато да стреля с обобщаващо джепане срещу българите по друга пропагандна писта.

Мечките в овча кожа не бива да бъдат подценявани. Те водят за носа и без това българското стадо, готово да се хваща на всякакви подмятания. Имитацията на загриженост за съдбата на стадото им у нас не бива да ни заблуждава за истинските цели на Москва. А те са да бъдем разделени в полза на онези 82 процента им се привиждат като добрите българи защото били русофили.

Нищо,че в действителност близо 2 милиона българи избраха да живеят, работят или учат на Запад и е истинска екзотика да намериш луд българин, па макар и русофил на думи, който да си сложи яйцата в сибирската кошница доброволно, където ни караха да мътим и връзваме с десетки хиляди по времето на СССР.

Нищо, че в единственото социологическо проучване през последните години – на „Алфа рисърч” от април 2015 г. – в което по едно голямо изключение у нас беше поставен правилно въпросът за отношението към Русия, само 6 на сто от българите посочват уж братската държава като пример за подражание…

Апропо, Решетников е еманация на дистанционния инструктаж на русофилството у нас. Той спуска не само опорни точки на теория, но и праща практически послания.

Не искам да задръствам статията си с още линкове, но всеки може с лекота да открие колко любвеобвилен бащица беше генералът спрямо партия „Атака” и Волен Сидеров, обяснявайки в интервютата си, че те са истинските приятели на Русия в България.

После, от толкова много любов, разглезеното му дете Сидеров се наака няколко пъти и така се размириса в руското му люлка у нас, че чак в Москва се погнусиха. Пратиха един двойно по-голям русофил (поне на килограми, на ръст и побойнически умения) да му набие публично кроше пред цял взвод милиционери и зяпачи на оживената столична улица с русофобското название „Раковски”.

След което Сидеров се усмири и покая дори, а русофилът-побойник, когото побързахме да припознаем в началото за патриот, получи своето оневиняване от същата съдебна система, която преследва все по-настървено за „хулиганство” българските патриоти, дръзнали да изразят отношението си към съветската окупация върху Монумента на окупационната червена армия МОЧА в София.

Детайли, както се казва. Но не е лошо да ги следим, преди да почнат да ни бият за назидание и нас, а ние да си мислим, че биячите са патриоти.

Не е новина човек да води мечка на синджир, макар да не мечколюбиво и вече е забранено у нас по законите на европейската хуманност. Новина е, когато мечка води хора на синджир. Това тук не само е позволено, но се случва на всички, които се оставят да бъдат третирани като стадо.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.