Кирил Биков: Оборудвам си студиото от кофите за боклук
Кирил Биков е 21- годишен. Работи като концептуален фотограф и артист със студио „Вампила” – на модните дизайнери Кристина и Константин. Учи в Нов български университет „Кино и телевизия”. В сътрудничество с фотографката Таня Колева, която в момента живее в Швейцария и работи оттам, основават „Студио нула”. Организират изложби, пърформанси, инсталации. Последното им участие е в съвместна изложба в Милано с още 12 автори. Във фото-форумите в Интернет Кирил Биков е известен с провокативните си фетиш-фотографии и нестандартни художествени решения.
– Какво да разбираме под фетиш-фотография? С какво се различават вашите снимки – твоите и на Таня, от стандартните фотографии?
– Това си е художествена фотография, а фетиш я правят дрехите и аксесоарите, които участват в снимките. Най-общо казано, снимките ни са вдъхновени от еротоманските френски автори-символисти от началото на 20-и век (Жорж Батай, Гийом Аполинер и др.), както и от всичко в съвремието, което се случва на улиците в големите градове по света.
– Кои са задължителните символи и аксесоари – забелязвам противогази, латекс, бинтове?
– Точно тези, които каза – латекс, противогази, но много зависи каква е идеята, защото в една снимка най-важното е да има някакво послание. Оттам нататък аксесоарите влизат като допълнителни компоненти и помощни средства за начина на изразяване.
– Къде откриваш предметите и аксесоарите, с които да си оборудваш студиото?
– Моето студио е оборудвано основно от кофите за боклук, от Женския пазар и от дизайнерите Кристина и Константин. Последното ми попадение е портрет на Георги Димитров, който е стоял в кабинета на Вълко Червенков. Аз обичам да си събирам разни интересни предмети, които ми правят впечатление, а по-късно им намирам приложение. Щом нещо ми е харесало, знам, че все някога ще го използвам. Целият бивш Източен блок и България са много характерни на Запад с комунизма, с консерватизма, с бедността и отчаянието, така че Георги Димитров и всички портрети на комунисти, които съм събрал вкъщи, отразяват точно духа на Източна Европа.
– Как гледат родителите ти на творческите ти занимания, на ексцентричния ти външен вид и на начина ти на живот?
– Те са интелигентни хора и приемат всичко това за нормално. За мен е по-нормално да изглеждам по начина, по който се чувствам, отколкото да се чувствам по един начин, а да изглеждам по друг и непрекъснато да съм в противоречие със себе си.
– Каква техника използвате с Таня за снимките си?
– Всичко правим на ръка и експериментираме върху снимките с хранителни продукти, алкохолни напитки и всякакви неща. Всичко, което може да погълне човек, го използваме в процеса на обработване на снимките, но не мога да кажа как, защото ни е патент. Една от най-силните страни на нашите снимки е, че като ги видиш, не можеш да разбереш как са направени. Всичко се прави на ръка и си развиваме индивидуални техники. Не използваме фотошоп.
– Какъв е идеалът ти за модел и за жена?
– Имам цяла любима епоха с идеални жени – 30-те – 40-те години на 20-и век. Харесвам по-северен тип жени – Марлене Дитрих, жените-вамп от типа на Теда Бара. От сегашните жени харесвам Дита фон Тийз (бившата съпруга на Мерилин Менсън), която си е типична бурлеска. Обичам жени, които отразяват времето, в което живеят, както са в момента пластмасовите кралици с големите силиконови гърди, с изкуствените мигли, с перуките, с ненормално високите обувки. В момента жената е изкуствена и това е нормално, защото тя отразява точно сегашния живот и време. Ако се замислиш, ние сме заобиколени от изкуствени неща и непрекъснато поглъщаме всякакви изкуствени храни – аз например ям картофено пюре на прах, супа на прах, всичко се превръща в химикали и изкуствени вещества.
– По какъв начин тези пластмасови жени допринасят за посланието на снимката. Не изглеждат ли изпразнени от съдържание?
– Времето, в което живеем, също е лишено от съдържание, така че снимката е нещо като символ на това време и отразява действителността. Ако някой види нашите снимки след 40-50 години, искам да разбере какво се е случвало, както аз, докато гледам първите порнографски снимки от началото на миналия век, усещам типичната атмосфера. Нашето време според мен е много изкуствено, с ужасно много синтетика и самите хора изглеждат по този начин – празни и без емоции. Самата визия на жените е пластмасова и това се превръща в идеал.
– Как си представяш, че ще изглеждат жените след 40-50 години?
– Според мен в момента тече претопяване на половете и не след 40-50 години, но след повече време предполагам, човек ще е съзрял достатъчно, за да може да живее без емоции и да се размножава сам като хермафродитно същество.
– Случвало ли ти се е да имаш интимни отношения с някой от моделите си?
– Не, това е абсолютно забранено, защото снимките пропадат веднага. Колкото и сексуални внушения да имат някакви снимки, те трябва да си останат само като символи. Въпреки че всеки път правя секс в мисълта си, докато снимам, до действителен акт не се стига никога.
Не само в творческия процес, но и в живота, според мен идеалните отношения са, когато между хората има лека дистанция. Не е добре да допускаш някого прекалено близо до себе си, за да може по-дълго време да сте си интересни. По този начин работим и с Таня и това ме провокира да правя по-интересни неща.
– Кои са любимите ти фотографи?
– Давид Лашапел, Хелмут Нютън, Небуйоши Араки. Небуйоши Араки непрекъснато е снимал съпругата си, докато е била жива и последните му снимки са от погребението й. Той казва, че е убил жена си с фотоапарата си, защото постоянно я е снимал – от сватбата до погребението й – в тоалетната, с други мъже, как яде, как готви – всичко. В тези снимки може да се види цялата японска култура – там жената е последният род след влечугите, единственото й значение и призвание в живота е да се подчинява на мъжа си.
– Наскоро се върна от Берлин. По какъв повод беше там и какво ти предстои?
– Бях на преговори за бъдеща изложба на „Студио нула” с една от най-големите фотографки в Европа – Тина Касати. Имам възможност след Нова година да замина и да поработя в Берлин в нейното студио, така че в момента обмислям предложението.
– Няма ли достатъчно възможности за теб тук, в България?
– В България нищо не е както трябва. Аз много пътувам и имам възможност да наблюдавам и да сравнявам. Наскоро за пореден път се убедих, че България няма нищо общо с останалата част от Европа. Хаосът тук може и да ми е помагал през годините досега, но напоследък започна да ми идва в повече.
Ще дам един пример – наскоро спешно трябваше да получа 2 600 лева чрез пощенски запис. Беше платена допълнителна такса за това парите да бъдат преведени от Бургас до София за 2 часа. Предстоеше ми пътуване до Швейцария, имах самолетен билет и исках да си купя нов обектив за фотоапарата и направо да излетя. Когато отидох в пощенския клон, служителката ми съобщи, че всичките ми пари вече са раздадени за пенсии на пенсионерите, така че да отида някой друг ден да си ги получа.
Отидох на следващия ден и пак ми казаха същото – нямали пари, защото ги раздали за пенсии. Намерих телефона на някакъв шеф в Български пощи, обясних му ситуацията и той обеща да ми съдейства. В резултат на неговата намеса, отнякъде пристигна шофьорът Жоро с един камион, пълен със стотинки. Изплатиха ми цялата сума от 2 600 лева в монети от по 50 стотинки и 1 лев. Монетите бяха наредени в голям и ужасно тежък кашон, в подобни на конфети кутийки, за да не се разпиляват. Естествено, не ми платиха никакво обезщетение за забавянето или заради насипното състояние на парите – едва ли не трябваше да съм благодарен, че изобщо съм си ги получил.
Освен че подобно нещо не може да ми се случи в Германия, за мен Берлин е много специален град. Хората там са събрани от цял свят и нямат никакви комплекси. Виждал съм например много дебела жена, която отива гола на парти, без да се притеснява и без никой да я оглежда. Тук си мислим, че германците се забавляват по странен начин, но това не е така – те приемат правото на другия да бъде свободен и да изразява себе си както намери за добре, стига да не нарушава закона.
По света много нашумя един случай, при който германски канибал изяде партньора си – един мъж пуска обява, че иска да бъде изяден, друг мъж влиза в Интернет, прочита обявата и решава, че иска да го изяде. Уговарят си среща, канибалът нарязва човека и го изяжда. Впоследствие го хващат, но двамата предварително са подписали договор, че всичко се случва с взаимното съгласие и на двамата. В момента канибалът е нещо като суперзвезда в Германия – дава интервюта, снимат го по списания.
Преди да изяде човек, той не е бил регистриран нито веднъж за нарушаване на закона или за противообществени прояви. Там хората наистина много държат на личната свобода и това го приемат като част от правата си – щом има взаимно съгласие, значи не се е случило нищо нередно. Аз също смятам, че така е правилно.
По централните улици в Берлин има кабинки, направени от стъкло като в полицейските участъци – отвън навътре не се вижда нищо, а отвътре навън се вижда всичко. В тези кабинки хората може да се затворят и да правят секс, а движението навън да им създава усещането, че правят секс на обществено място. По подобие на Амстердам, и в Берлин има и магазини, от които легално може да си купиш наркотици на природна основа – марихуана, гъби и др.