Проходът Сувалки е ахилесовата пета на НАТО срещу Русия

Франс прес

Карта на прохода Сувалки

Езера, гори и села са пръснати сред хълмовете и долините по протежение на 65-километровата граница между Полша и Литва. Пасторалният пейзаж, намиращ се между Беларус и руския анклав Калининград, обаче кара да избива студена пот по челата на стратезите на НАТО.

На военен жаргон този слабо населен селски район е известен под името „Прохода Сувалки“ или „Дефилето Сувалки“. НАТО го смята за потенциална ахилесова пета: ако окупират тази зона, руските сили биха отрязали балтийските страни от Западна Европа.

Опасенията от руско нахлуване се породиха след анексирането на Крим през 2014 г., което доведе до силно обтягане на отношенията между Русия и Запада. Оттогава най-големите маневри на НАТО се концентрираха върху защитата на този регион, още повече че специалистите смятат руските учения в Калининград и Беларус за „сложни за изпълнение“
и „заплашителни“.

„Русия би могла да превземе балтийските страни по-бързо,
отколкото ще можем да ги защитим“, призна генерал Бен Ходжис,
командващ сухопътните войски на САЩ в Европа пред германския
седмичник „Цайт“.

Публикуван неотдавна доклад на „Ранд корпорейшън“, базиращ
се на ученията, завършва със същото предупреждение: „руските
сили ще имат нужда от най-много 60 часа, за да достигнат Талин и
Рига“.

„Изглежда разумно да смятаме, че Русия ще се насочи към
тесния проход Сувалки при всеки конфликт с НАТО, в който
участват балтийските страни“, като го затвори с наземна операция
от Калининград или Беларус, или като унищожи пътищата и
железопътните линии с въздушни удари или артилерийски атаки,
казва професор Джон Р. Дени от Института за стратегически
изследвания към Военния колеж на американската армия.

Ръководителите на страните членки на НАТО, които ще се
срещнат във Варшава утре и вдругиден, имат намерение да намалят
този риск.

В съответствие с преструктурирането на алианса, четири
батальона са готови да бъдат разположени в балтийските страни и
в Полша на ротационен принцип.
Това „предно присъствие“ на НАТО е част от стратегията му за
възпиране и диалог. Всеки батальон ще включва от 600 до 800
войници.

„Полските сили са добре подготвени да защитават прохода
Сувалки, но в сравнение с руската мобилизация не са достатъчно
многобройни. Следователно са необходими войски на НАТО“, заяви
на пресконференция Антони Мачеревич, министър на националната
отбрана на Полша.
„Новите групи батальони, (които ще бъдат) одобрени тук във
Варшава, ще отговорят на това предизвикателство“, добави
Мачеревич.

Надпревара във въоръжаването

Великобритания трябва да поеме командването на един батальон
в Естония, Канада – в Латвия, Германия – в Литва, и САЩ – в
Полша, според няколко местни медии.
„Установихме много ясна връзка между присъствието на тези
групи батальони в Полша и в балтийските страни“, заяви полският
заместник-министър на националната отбрана Томаш Шатковски пред
чужди медии във Варшава.

„Без съмнение разположеният в Полша батальон ще бъде
разположен в района на Сувалки, в лесна за отбраняване зона“.
През март Пентагонът обяви отделно, че в началото на 2017 г.
ще разгърне в Източна Европа бронетанкова бригада с численост
около 4200 души на ротационен принцип. През 1997 г. НАТО реши да
не създава постоянни бази в страни, членували в Организацията
на Варшавския договор, и това правило все още се спазва въпреки
конфликта в Украйна.

Кремъл от своя страна се противопоставя твърдо на това,
което приема като западна експанзия в страните от бившата си
сфера на влияние.
Русия увеличи силно военното си присъствие в Балтийско море
и нейната бойна авиация често нарушава въздушното пространство
на съюзниците от НАТО, например Естония.

Русия освен това обяви, че в югозападната част на страната
ще бъдат създадени нови три дивизии и ще бъдат разположени нови
оръжия, за да се противодейства на разгръщането на западни
военни сили близо до нейните граници.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.