Гърция със Запада или с Русия

Алексис Ципрас и Барак Обама. Снимка: от тв екрана

Дворецът Максим тържествува заради резултатите от срещата на американския президент Барак Обама с гръцкия премиер Алексис Ципрас в рамките на форума на НАТО във Варшава.
Но срещата, освен че в известна степен подсили личния чар на Ципрас, който разговаря половин час с президента на САЩ, би трябвало провокира в Атина по-скоро загриженост и
тревога, отколкото ентусиазъм.

Американците дадоха рамо на гръцкия дълг, казват в правителството. И те даже ще изпратят със специална мисия и финансовия си министър Джак Лу в Атина, за да демонстрират интереса на Вашингтон и да окажат натиск „там, където могат“. Но за натиск на Обама за бърз напредък на всички болезнени гръцки реформи, например по отношение на трудовото законодателство и промени на пазара на труда, не се чу нищо от двореца Максим.

Никой не чу нищо и за неодобрението, изразено от
Обама по отношение на проруската политика на Ципрас.
Разбира се, позициите на САЩ по финансовите въпроси
са известни. По тях говори всяка седмица управляващата
Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард, която се
застъпва за намаляване на гръцкия дълг
/както и самият Обама/, но и за пълна либерализация на пазара на
труда.

Заслужава да се припомни, че в САЩ, където са
налице всички гъвкави форми на труд, един работещ може да бъде
уволнен в рамките на създадените съкратени процедури с минимално
обезщетение, за да могат предприятията светкавично да откликнат
на потребностите на пазара.

Впрочем това е и духът на предложенията на
тройката кредитори на Гърция при втората оценка, която се очаква
те да дадат през септември за гръцките реформи.
Но по въпроса за Москва Обама бе изключително
ясен. Когато Ципрас каза на американския президент, че трябва
най-сетне да прекрати войната в Сирия, Обама „хвърли“ фишека и
отговори с подтекст: „опитвам се да намеря решениес твоя
приятел Путин „.

А защо президентът Обама нарича Ципрас приятел на
Путин, дръпвайки по този начин ухото на Атина за връзките й с
Русия?

Просто защото първият официален акт, предприет от
външното министерство, след като правителството на СИРИЗА-АНЕЛ
(Независими гърци) пое властта и състави коалиция /през януари
2015 г./, бе да пробие общата европейска линия /но и линията на
САЩ/. И да постави звездичка върху общата позиция на ЕС за
приемане на допълнителни санкции срещу Русия заради влошаване на
ситуацията в Украйна. Нещо, което тогава предизвика остро
недоволство както в Брюксел, така и във Вашингтон.

Но и защото още от първия момент, след като
влезе в двореца Максим, Ципрас не скри левите си идеологеми и
антизападните си синдроми, търсейки алтернативни /в ЕС/ начини
за финансиране на гръцката икономика било чрез някакъв
несъществуващ руски тръбопровод, който би пренасял руски
природен газ до Европа през Гърция, или чрез Банката за развитие
на групата БРИКС /Вразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка/.

По въпроса за тръбата Ципрас дори пътува до
Москва заедно с Кодзиас, Валавани и Лафазанис, където се
предполага, че са се домогнали до обещание на Атина да бъдат
дадени пет милиарда евра като предплата за този проект!

Постфактум всичко това се оказаха фикции за
първата левица на власт в Гърция, след като Москва не само не
даде нито рубла, но даже оттегли интереса си към приватизацията
на жп оператора Треносе /както и за други гръцки инфраструктурни
приватизационни намерения/, за които се предполага, че е била
готова да направи предложения!

Все пак обаче Путин продължава да се
интересува за издигане на ролята на Света гора и на руския
манастир Св. Пантелеймон, който наскоро посети заедно с
патриарха на Москва и цяла Русия Кирил.

В заключение да се върнем на срещата
Обама-Ципрас. Какво смятате че има по-голямо значение от това,
което е казал американският президент на четири очи на гръцкия
премиер? Повтаряната от 2014 г. насам декларация от страна на
САЩ, в която се изказва подкрепа за уреждане на гръцкия дълг,
или предупреждението към Атина да спре тактиката си на Троянски
кон /според квалификацията на западен дипломат/, която следва в
Европа по въпроса за Русия? /

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.