Гърция между Запада, Балканите и Изтока

Брекзитът и неотдавнашната среща на върха на НАТО във Варшава очертаха една основна, вероятно трайна вече, характеристика във вътрешността на евроатлантическата система:
разделението между две концепции.

Във вътрешността на Европейския съюз и особено сред старата гвардия продължава да съществува вариант на концепцията за идеална „интеграция“ на европейския експеримент,
въпреки възникналите проблеми.

Най-новите държави членки, особено онези от Източна Европа, не желаят никакъв дебат за по-нататъшна политическа или парична интеграция. Те се обявяват за запазване на пълната автономия на нацията-държава в рамките на собствения й суверенитет и упражняването на външна политика.

Успоредно с това сред старата гвардия има интензивно нарастване на дисбалансите както между Севера и Юга, така и безпрецедентен възход на евроскептицизма. На неотдавнашната среща на върха на НАТО във Варшава разединението между държавите членки е по-малко видимо, но реално.

Въпреки откритата им реторика, желанието на Берлин, Париж и Рим е за постепенно отслабване на напрежението в отношенията им с Русия. На противната страна, Полша и балтийските страни поради множество различни и дълбоки исторически причини изобщо не вярват на Москва и на Владимир Путин и за това поискаха /и получиха/ присъствието на многонационални сили на собствената им територия.

Както се вижда от случилото се в рамките на НАТО
през последните месеци, САЩ подкрепят политиката на източните
държави, нещо, което косвено, но ясно, оказва натиск върху
„старата гвардия“ на Алианса, най-вече в Берлин.

В същото време в Егейско море съществува
истинска военно-полицейска „космогония“, тъй като за първи път
след Втората световна война водите на архипелага приемат бойни
кораби от различни чужди страни в рамките на операцията на
Фронтекс и на НАТО за бежанците.

С други думи напълно ясно е, че за мощните
съюзници от ЕС и НАТО първостепенният проблем по сигурността на
евроатлантическата система се намира в басейна на
Средиземноморието и този проблем е под формата на масово
преселване или под заплахата на крайния джихадизъм.

Русия продължава да е проблем, но този проблем
има свое име и адрес. Противно на това, миграционната криза като
феномен и тероризмът представляват асиметрични заплахи за
Европа.

В тази крайно проблемна среда Гърция отново е
на кръстопът, като пред нея има много посоки.
Нито един отговор не е пълен, нито пък лесен.
Икономически Гърция е свързана със „старата гвардия“ посредством
кредитните меморандуми. Социално и политически тя започва да
прилича на доста държави от Балканите и Източна Европа,
позиционирани до неотдавна отвъд „желязната завеса“.

В геополитически план страната има ясно място,
визия и жизнени интереси в онзи район, наричан от по-старите
Близък Изток. Тази реалност от само себе си по-скоро тревожи,
отколкото да буди сигурност сред всички управлявали досега, в
това число и днешните. Многостранните международни отношения на
Гърция са смесица от исторически конюнктури, които са били с
успешен завършек за нея. Нищо обаче не предвещава, че
„щастливият край“ просто ще продължи само и единствено заради
географското положение на страната.

БТА