Венецуела върви по пътя на Куба

Протести в Каракас. Снимка: от тв екрана

Венецуелският президент Николас Мадуро направи изненадваща стъпка с цел да отслаби социалните протести в страната и същевременно да удължи живота на управляващия режим. Той делегира на министъра на отбраната Владимир Падрино суперпълномощия, които практически го превръщат в съпрезидент на страната, контролиращ изцяло дейността на кабинета.

Указът на Мадуро упълномощава Падрино да ръководи целия правителствен социално-икономически блок, да дава нареждания на министрите и най-важното – да отговаря за разпределението на храни във Венецуела, където не достигат продоволствени стоки от първа необходимост и този дефицит е стигнал според местните медии „апокалиптични размери“.

„Това де факто поставя Падрино начело на кабинета – коментира Моя-Окампос, аналитик от лондонския мозъчен център „Ай Ейч Ес Глобал инсайт“. – Не само че Падрино се превръща в
някакъв суперминистър, той всъщност отстранява от властта сегашния вицепрезидент Аристобуло Истурис, координирал досега повечето правителствени решения в икономиката.“

По замисъла на Мадуро генералът, щом оглави кабинета, ще
може да потуши вълната от общонародни протести, носеща риск от
пълен икономически хаос във Венецуела. Но може би държавното
ръководство си поставя още по-важна цел – да реши една
политическа дилема.

В страната набира обороти подготовката за референдум, с
който да бъде отзован непопулярният Мадуро, спечелил си
неодобрението на 80 процента от венецуелците. Както гласи
конституцията, ако референдумът се състои до края на годината, в
страната ще бъдат обявени предсрочни избори за президент. Ако
пък бъде проведен след 10 януари 2017 г., тогава президент ще
стане човек, назначен от самия Мадуро, и той ще управлява
страната до изборите през 2019 г.

По данни на добре информирания американски в. „Нуево хералд“
преди седмици режимът взел принципно решение да не допусне
референдум до края на годината. Трябвало обаче да реши и друг,
също тъй важен въпрос – кой да поеме властта при предсрочна
оставка на Мадуро. Слабият вицепрезидент Истурис явно не бил
подходящ. Решено било да заложат на генерал Падрино – кадрови
военен, доста фотогеничен мъж на средна възраст с реноме на
сравнително умерен политик.

В разгара на социалните трусове миналата и тази година
например той неведнъж заяви, че няма да допусне никакви
неконституционни действия – имаше предвид най-вече, че не би
заповядал стрелба по протестиращите. Няма също и данни Падрино
да спада към най-радикално настроеното ядро във военното
командване, което би могло да извърши военен преврат в страната.

„Назначението на Падрино, на когото е възложено да реши
проблема с изхранването на населението, е явно доказателство, че
тази фигура добива политическо измерение – пише венецуелският
интернет портал „Падиля“. – Така режимът получава кандидат,
който да замести Мадуро, ако последният изгуби референдума през
2017 г.“

Има впрочем и друг вариант – непопулярният Мадуро, без да
изчака референдума, сам да заяви, че подава оставка, за да
избегне публичното унижение и да не допусне удар срещу целия
чавистки режим. През 1999 г. бившият лидер на страната Уго Чавес
сам включи в основния закон текст за референдуми от този род.
Той изобщо не предполагаше, че може да стане първата им мишена,
както се случи през 2004 г. Тогава обаче Чавес успя да вземе
надмощие и остана на власт чак до смъртта си.

Зад всички днешни маневри на венецуелските власти прозира
стратегията, която Хавана предлага да вземат на въоръжение
нейните камарадас. Кубинският вътрешен министър редовно прави
совалки до Каракас. Самият Мадуро е чест гост в кубинската
столица. Кубинците разполагат с обширна мрежа от агенти и в
силите за сигурност на Венецуела, и в армията на страната, при
все че далеч не всички военни там са доволни от тъй мощната
намеса на братя Кастро във вътрешните им работи.

Куба тласка Венецуела към коловоза, в който се движи самата
тя. По този път обаче венецуелците срещат няколко сериозни
проблема. За разлика от Куба, където властта е в ръцете на
армейската върхушка – клана на Раул Кастро, във Венецуела има
демокрация, макар и недъгава. Там се произвеждат например избори
за президент, губернатори и депутати в парламента. На изборите
през декември м. г. опозицията получи повечето места в
Националното събрание.

Освен това мерките, анонсирани от Мадуро, може да означават
големи рискове и за армейското командване във Венецуела.
Годините, белязани с волунтаризма и крещящата икономическа
некомпетентност на Чавес, сетне и на Мадуро, доведоха дотам, че
страната не може да излезе от днешната крайно дълбока криза без
промени в икономическия модел. А кубинските наставници на
венецуелците са хора в твърде почтена възраст. Фидел Кастро ще
навърши през август 90 години, Раул Кастро навърши този юни 85,
новият министър на икономиката, отговарял преди за кубинската
външна търговия, Рикардо Кабрисас е на 79. Венецуелските лидери
са средно с 3-4 десетилетия по-млади от кубинските си приятели и
съратници.

Венецуела отива на зле, сочат и данните за добива на петрол
в страната, чиито продажби осигуряват 95 на сто от всички нейни
валутни доходи. По данни на агенция Блумбърг производството на
петрол там е намаляло на 2,18 милиона барела дневно, сиреч с 240
хил. барела по-малко от миналата година. Това е най-ниското
равнище от 2003 г., когато в държавната петролна компания
„Петролеос де Венесуела“ избухна най-масовата стачка през цялата
й история. А доходите на компанията са намалели миналата година
с 41 процента и са стигнали 72,2 милиарда долара срещу 121,9
милиарда предходната година. „Малцина хора по света разбират
защо при това положение Венецуела все още не обявява дефолт по
външните си дългове“, отбелязва Блумбърг.

Тази ситуация буди съмнения ще може ли дори харизматичният
министър на отбраната, комуто е поверен контролът над
икономиката, да върне страната в релсите на динамичното развитие
в рамките на същата порочна стратегия, каквато Венецуела
прилага от 17 години насам.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.