България – страната на старите автомобили със стари гуми

Колко оптимистично звучи новината, че броят на регистрираните леки автомобили в България в средата на тази година се е повишил с 200 хиляди бройки, спрямо същия период на 2014-та, по данни на КАТ.

Ще рече – има оживление, хората купуват коли… Да, ама. Всъщност на 10 новорегистрирани коли една е нова. Другите са втора ръка. И увеличението на броя на регистрираните се дължи на това, че от регистрираните стари много малък брой отиват в автоморгите за вторични суровини.

По дворове и тротоари още седят 30-40 годишни лади и москвичи. Собствениците им не искат да се разделят с тях. Част от тях са в постоянно движение, въпреки че са опасни и за собствениците си, и за другите на пътя. Но някакси минават на технически прегледи. Никой не знае как. Освен соц-автомобилите, по пътищата е пълно и с фолксвагени и опели от зората на демокрацията, модели от началото на 90-те години. Те са гръбнакът на българския автомобилен парк.

В България 44% от всички моторни превозни средства, или 1,8 млн. са на възраст над 20 години. Пак по данни на КАТ. До пет годишна възраст са само 155 хиляди превозни средства – от общо 4,13 млн.

Освен че колите са стари, те се търкалят по пътищата и със стари гуми по на 10 години. Всяка гума си има кодове за годината и седмицата, в която е произведена. Гумата старее химически и независимо колко е карана, след 5 години трябва да се смени, защото намалява еластичността й и сцеплението с пътя. В Европа на пътя постоянно правят проверки, а кола със стари гуми не може да мине на технически преглед. Не може да мине и кола, която не покрива нормативите за отделяне на вредности в изгорелите газове. За амортисьори и спирачки да не говорим.

В България всичко минава. Коли с газови уредби с 20-30-годишни ръждясали бутилки си вървят навсякъде, току някоя се подпали пред блока и изгори и съседните на паркинга.
От регистрираните от началото на годината 150 хил. автомобила, над 92 хил. са над десетгодишна възраст, съобщават от КАТ.

Средната възраст на автопарка в България постоянно расте. Ако има някакъв икономически ръст у нас, той е във възрастта на автомобилите.

Поради вътрешни български условия и манталитет, при всички опити през годините, тук не успя да се задържи нито един автомобилен завод. Сегашният производител на китайски коли в Ловеч не се знае колко ще изкара, след като има толкова малко купени нови коли.

По подобни причини у нас няма и завод за автомобилни гуми – ние сме изключение в цяла Източна Европа. Имаше един завод при соца и вместо да го продадат на някоя от големите компании за гуми, го закриха.

Не се е видяло управляващите през годините да са се загрижили да помогнат да се закрепят подобни производства у нас. Даже напротив, пречат.