Какво превръща Франция в основна цел на „Ислямска държава“
Асошиейтед прес
Когато екстремисти, верни на групировката „Ислямска държава“, се опитват да причинят болка на Европа, Франция е предпочитаната им мишена – мрачна реалност, потвърдена отново
вчера с убийството на католически свещеник, заклан с нож.
От януари 2015 г. насам вдъхновени от ИД нападатели отнеха живота на най-малко 235 души във Франция – безспорно най-големият брой жертви, дадени от която и да било западна страна. Френски граждани или френскоезични лица, постоянно пребиваващи в страната, извършиха преобладаващото мнозинство от ударите, често използвайки самоубийствени тактики плюс познаване на домашната им околна среда.
Президентът Франсоа Оланд твърди, че Франция е техният враг
номер едно на континента заради репутацията й на люлка на
човешките права и демокрацията.
„Ако ни нападат терористи, това е защото те знаят какво
символизира Франция“, заяви Оланд след нападението с камион този
месец в Деня на Бастилията, което уби 84 души на многолюдната
крайбрежна улица в Ница.
Анализаторите са съгласни, че пропагандистите на „Ислямска
държава“ специално са взели на прицел Франция като страна с
дълбоко вкоренени светски ценности, либерални свободи и житейски
удоволствия. Но колониалната й история, демографски напрежения
и интервенционистки политики срещу ислямски екстремисти в
чужбина сочат по-дълбоки причини за това защо антизападните
убийци се стремят толкова безпощадно да й навредят.
Франция има най-голямата общност от мюсюлмани в Европа, над
5 милиона от общо 66 милиона души население – наследство от
колониалното й господство над големи територии в Африка и
Близкия изток. Повечето от тях са израснали, говорейки френски
наред с арабския, и са непропорционално представени в
най-бедните и най-капсулирани квартали.
Френски военни и спецчасти и до днес са ангажирани в
предимно мюсюлмански кътчета на бившите й отвъдморски владения,
за да воюват срещу свързани с ИД екстремисти в Африка, което
подхранва призивите за отмъщение на френска земя. Също така
френска авиация подкрепя близо двегодишната коалиционна офанзива
срещу заподозрени обекти на ИД в Ирак и Сирия.
Изключителното обществено фокусиране на Франция върху
стимулирането на интеграцията в едно светско общество доведе до
хронично напрежение с мюсюлманското й малцинство, илюстрирано от
забраната от 2010 г. на забулването на лицето и забраната от
2004 г. на ислямските забрадки в класната стая.
„Френският модел на интеграция е либерален в принципите си,
но прекалено строг в практиката си“, писа Фархад Хосрохавар,
социолог и експерт по мюсюлманския опит от френския живот, в
анализ за в. „Ню Йорк таймс“.
„Макар че Франция е успяла да интегрира много имигранти и
техните потомци, тези, които е маргинализирала, са по-озлобени
от своите събратя във Великобритания и Германия, и мнозина се
чувстват обидени в мюсюлманската или арабската си идентичност“,
писа той, отбелязвайки, че алиенацията е особено силна сред
имигрантите от най-близките мюсюлмански съседки на Франция:
Мароко, Тунис и Алжир на отсрещния бряг на Средиземно море.
Франция страда от тероризъм, зародил се в Алжир,от края на
50-те години на миналия век, когато французите воюваха в
обречена в крайна сметка война, за да запазят основното си
северноафриканско притежание. Франция се изтегли от Мароко през
1955 г., от Тунис през 1956 г. и от Алжир през 1962 г. Но точно
както в Западна Африка, където френските финанси и военни може
да продължат да крепят приятелски правителства, Франция никога
не е оттегляла изцяло влиянието си, запазвайки далеч по-пряка
роля, отколкото британците в бившата им империя.
В средата на 90-те алжирската Ислямска въоръжена група,
която обезглавяваше цивилни граждани и избиваше чужденци на
алжирска земя, опитвайки се да свали подкрепяното от Франция
правителство, мобилизира свои привърженици във Франция да
извършват бомбени атентати във влакове и други актове на
насилие, които взеха над 20 жертви.
Френското военно присъствие в бившите африкански колонии,
заплашени от ислямски екстремисти, нарасна забележимо по времето
на Оланд. Френски сили се намесиха в Мали през 2013 г. и днес
присъстват в по-голямата част от Западна Африка.
Не е изненадващо според анализаторите, че мнозинството от
днешните нападатели във Франция имат семейни връзки със Северна
и Западна Африка, а не с Близкия изток.
Синове и дъщери на тези африкански имигранти сега се
надпреварват да откликват на вербовъчния призив на ИД в мащаби,
невиждани в други европейски нации. Смята се, че около 1000
френски граждани и постоянно пребиваващи лица, предимно с
африканско мюсюлманско потекло, са пътували или са били заловени
при опит да заминат за Сирия, за да се присъединят към силите
на ИД, откакто тази страна (друго бивше френско владение)
започна да се разпада преди пет години.
Френското вербовъчно влияние в базата на властта на ИД в
Ракка личи по обичайните езици, които се говорят там – френски и
арабски. Това на свой ред стимулира производството на умела
франкофонска пропаганда, изработена специално, за да обижда и
сплашва френските очи и уши. През последните три месеца ИД
директно е заплашила Франция, използвайки френскоезични
говорители, в девет комюникета.
Видео, разпространено този месец, представя песен а капела
на френски, озаглавена „Моето отмъщение“, наред със запис от
атаките в Париж през ноември, при които бяха убити 130 души.
Куплетите отправят призив към последователите във Франция:
„Пролейте кръвта на свинете… унищожете душите им. Накарайте
Франция да трепери“.
Отговорът на Франция на клането в Ница беше да мобилизира
няколко хиляди резервисти от полицията и армията, които да се
присъединят към 100-те хиляди служители на силите за сигурност,
вече патрулиращи по улиците и границите. Оланд обеща също да
изпрати още военни съветници и артилерия за оглавената от САЩ
кампания срещу ИД в Ирак и Сирия.
Някои анализатори се съмняват дали военните ангажименти на
Франция са ключвият фактор, който подтиква мюсюлманските й
жители да откликнат на призива на ИД. Според тях фундаменталният
проблем на Франция е, че приютява най-голямата концентрация на
маргинализирани мюсюлмани на континента, много от които смятат
своята приемна родина за грешна и непочтителна към ислямските
традиции.
„Съмнявам се, че човекът, който нае камиона в Ница, се е
интересувал особено, че Ракка е бомбардирана“, каза Франсоа
Ейсбур, анализатор от френския мозъчен тръст Фондация за
стратегически изследвания.
Според него атакуването на френски населени места,
използвайки местни екстремисти, предлага възможността за
„сигурни резултати без риск“ срещу страна, която в очите на
лидерите на ИД представлява мишена заради своето „неверие, ерес
и вероотстъпничество“.
БТА