КОЙ ще стане президент?

Има 10-ина кандидати, Борисов се среща с някои. Защо?

Бойко Борисов. Снимка: от екрана на бТВ

Борисов се е срещал с потенциални кандидати за президент, включително с конкурентнти на ГЕРБ като Мая Манолова, издават източници, близки до премиера. Да не би да договаря негласна подкрепа за омбудсмана Манолова? Като издигне срещу нея по-слаб кандидат от ГЕРБ, със сигурност ще осъмнем с президент Манолова, която в никакъв случай не може да се нарече консенсусна и обединяваща фигура, нито пък с авторитет и манталитет да представлява държавата.

Изтече съвсем прясна непотвърдена още новина, че БСП и АБВ са се договорили за обща кандидатура – командирът на ВВС генерал Румен Радев, с вицепрезидент Калфин (друг вариант – Весела Лечева). Ако се потвърди, това показва, че левицата капитулира пред Борисов. Издига неизвестен и трудно избираем кандидат. Така услужва на Борисов, който може да си позволи и по-слаб кандидат. А може би потъващата БСП капитулира пред партията джудже АБВ и отлюспилия се Първанов, с който заедно правят услуга на Борисов.

Кандидатурите за президент се оказват голям проблем. Или партиите ги превръщат в такъв?
Каква е тази държава, която не може да си намери подходящи кандидати и три месеца преди изборите още умуват кого да издигнат?

Причината е именно в Борисов. Той се бави, а с него се съобразяват останалите партии. Което издава олигархичното управление и авторитарните методи на Борисов, на които е подчинена държавата.

Ако Борисов имаше достатъчно силна кандидатура освен себе си, досега да я е обявил. Но той очевидно е затруднен да намери, бави топката до последния момент, и е възможна негласна уговорка с БСП.

Кои са потенциалните кандидати на ГЕРБ?

Бойко Борисов – самият той е на прага на едно изкушение. Той знае, че политическият му живот е към края си. През 2001-2004 г. той беше на първите страници на вестниците като главен секретар на МВР. После печели два пъти избори за кмет и изкара четири години като кмет – два пъти по половин мандат – отново на първите страници на вестниците. През 2009 г. стана премиер за четири години и с малко прекъсване пак направи кабинет. Общо 15 години е на първите страници на вестниците. Ще залезе, на мнозина им писва вече. Затова сега му е таман да се кандидатира за президент. И да си организира подходящ противник на изборите, така че да спечели. После ще каже: „На тази държава й бех шериф, бех й кмет, бех й премиер, бех й президент”.
Въпросът е, че той е затруднен на коя фигура да остави поста си на премиер, защото много игри, с които той е свързан, трябва да останат скрити, да продължат да текат някои дейности и зависимости. Иначе Борисов мисли как ще влезе в историята като някакъв велик държавник. И се изкушава от идеята да се кандидатира за президент. Но кой ще направи правителство? Ще му излязат далаверите наяве. Например Кристалина Георгиева – ако Борисов каже, ГЕРБ ще я направят премиер. И тя ще е по-добра от него. Но за него тя не вдъхва достатъчно доверие. Трябва да задържи още, да си сложи подходящ приемник за премиер.

Йорданка Фандъкова – фигура с най-голям рейтинг в ГЕРБ, освен Борисов. Възможна кандидатура, но несигурна. Като кметица на София вече се затвърди впечатлението, че е кукла на конци. Тя може да бъде същата успешна кукла-президент, както Плевнелиев беше пуделът на Борисов. Но излъчването й на учителка, която тихо мяучи баналности, може да изиграе лош номер. Мая Манолова може и да я победи. Фандъкова досега не е участвала в сериозни дебати, не се е показвала като оратор или политик, който може да излага възгледи.

Димитър Николов – кметът на Бургас, силна фигура на ГЕРБ. Малко известен в страната, обаче. Не се е доказал като политик и оратор. Има и тъмно петно в биографията си – осъждан е за контрабанда като бизнесмен. Бургазлии може да си го харесват, ама на национално ниво, като се появи пред телевизия и в дебати, може да го отнесе лесно.

Томислав Дончев – друг изявен политик на ГЕРБ, с излъчване на умерен, консенсусен. Но слаба фигура, слабо излъчване, не особено убедителен оратор, по-скоро чиновник. Няма големи шансове.

Цецка Цачева – най-куриозната кандидатура, ако я издигнат. Два мандата председател на парламент не я направи политик, а обект за подигравки. Непрекъснато изцепки, гафове. Ако се кандидатира не само ще загуби, а е много възможно да се стигне до резил за ГЕРБ.

Експересно проучване на „Сова Харис” отпреди дни, показва, че с изключение на Борисов, всичките тези кандидати на ГЕРБ имат по-малко потенциални гласоподаватели от Мая Манолова. И тъй като ГЕРБ вече издигна Манолова за омбудсман (пак с някаква задкулисна договорка), нищо чудно да я подкрепи и за президент – дали негласно, дали явно.

Слави Трифонов е другата фигура, която спрягат за кандидат президент, но той самият е обявил, че няма да се кандидатира. Въпреки това в проучването на „Сова Харис” той е след Манолова. Далеч зад Манолова остават Корнелия Нинова и Илияна Йотова. По-назад е и Ивайло Калфин. Първанов няма никакви шансове като кандидат, самата идея, че може да се кандидатира отново за президент предизвика възмущение. Той е бита карта. При така подредените карти, с евентуален кандидат генерал Румен Радев, БСП и АБВ поднасят на тепсия победата на Борисов. Макар че ген. Радев е достоен кандидат, е слабо известен и трудно ще спечели популярност за два месеца. Дори да издигнат като по-силен кандидат Мая Манолова, тя няма гарантирано да победи кандидат, подкрепен от ГЕРБ и десните.

Последното, за което се сещат партиите, е авторитетни и

граждански кандидатури, извън политическите щабове

Левите имат избор на такива – например проф. Андрей Пантев, авторитетен историк, добър оратор, умерен, но политическата машина изтиква такива настрани.

Реформаторският блок и най-стърчащата му част – ДСБ – не посмяха да издигнат свой кандидат. Чакат Борисов. Така признават своята слабост. Последно поставиха въпроса за гражданска кандидатура, подкрепена от ГЕРБ и от тях. Но не посочиха имена. Доказват политическата си импотентност.

Извън тези партии има две кандидатури, които заслужава да се споменат – на Татяна Дончева с нейното „Движение 21” и Николай Цонев с „Нова алтернатива”.
Според проучванията Дончева е слаба кандидатура, а Цонев въобще не го включват в проучвания. Въпреки че той е подходящ да бъде подкрепен като кандидат президент или вицепрезидент и от център, и от ляво, и от дясно. Бивш военен, военен министър, за който си спомнят с благодарност сред военнослужещите. Всички дела срещу него бяха прекратени или загубени от обвинението.

Полушегаджийски кандидатури като тази на Светльо Витков тази година няма да има. Неговата партия „Глас народен” си послужи с президентските избори като трамплин, за да набере популярност. Днес партията вече има представителство в общински съвети, спечели места на местните избори.

Жорж Ганчев, който пръв се кандидатира, също е бита карта от миналото и не е сериозна кандидатура.

Оказва се, че партиите са безпомощни. Острото политическо противопоставяне е направило така, че нормални, достойни хора бягат от политиката, а и тя страни от тях. И те вече седят като чуждо тяло на този политически живот. Партиите се оглеждат само за своите изявени партизани, за да ги издигат. Само че сред тях няма обединяващи фигури.

И по принцип не е възможно да се намери обединяваща фигура, след като нацията е разединена. И има една част вдясно, която под обединение разбира само някой техен политик, с техните си идеологеми, и нищо друго.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.