Две различни визии за САЩ се очертаха на партийните конгреси
Асошиейтед прес
За осем летни нощи се очертаха две коренно различни визии за САЩ.
На конгреса на републиканската партия на Доналд Тръмп САЩ бяха описани като страна, затъваща в хаос и икономическа разруха. Имигрантите бяха заклеймени като престъпници или, в някои случаи, потенциални терористи, а правителството – че работи в полза на богатите и могъщите и в повечето случаи това е непоправимо. „Само аз мога да се справя с това“, заяви Тръмп при приемането на номинацията на републиканците в Кливланд.
Конгресът на демократите във Филаделфия се превърна в четиридневно опровержение на тези твърдения. „САЩ имат нужда всеки от нас да вложи енергията, способностите и амбициите си, за да направим нацията по-добра и по-силна“, заяви Хилари Клинтън при издигането й като първата жена кандидат на голяма американска политическа партия за Белия дом.
Клинтън призна опасенията на американците за икономиката и
сигурността, но защити величието на страната. Имигрантите,
включително влезлите незаконно като деца, бяха приветствани на
конгреса на демократите. Правителството може да е в застой, но
то бе представено и като инструмент за защита и създаване на
възможности за маргинализираните.
След бурно лято у дома и в чужбина, Клинтън обвинява Тръмп,
че се опитва да стресне избирателите, за да го подкрепят като
новак в политиката. Тръмп твърди, че неговата конкурентка от
Демократическата партия или пренебрегва, или подценява
измерението на проблемите.
След три месеца избирателите ще решат чия визия смятат за
правилна.
Надпреварата е оспорвана. Това е изненадващо за някои
демократи, които смятат Тръмп за скандално неподготвен за
президент. Но то е и облекчение за републиканците, според които
Клинтън е неприемливо корумпирана и които се опасяваха, че
нетрадиционната кандидатура на Тръмп ще ги лиши от чудесен шанс
да си възвърнат Белия дом и ще им отнеме места в Камарата на
представителите и Сената.
Винсънт Форт, щатски сенатор от Джорджия, който присъства на
конгреса на демократите, изрази надежда, че Клинтън е дала
достатъчно доводи на избирателите да бъдат оптимисти за
способността й да се справи с належащите проблеми на страната.
„Фактът, че си оптимист, не означава да заравяш главата в
пясъка. Оптимизмът се състои в заявката, че можем да решим
проблемите“, посочи Форт.
За 24-годишния републикански делегат от Ню Мексико Сам льо
Ду обаче мрачната оценка на Тръмп за Америка по-точно отразява
това, че „сега сме в много труден период“.
Едва ли е откритие, че нацията е разделена. Политиката става
още по-силно поляризирана през последните години – демократите
са по-либерални, а републиканците – по-консервативни. Когато
президентът Барак Обама получи 53 на сто от вота през 2008 г.,
победата му бе оценена като убедителна и решаваща.
Бездната между Клинтън и Тръмп и техните поддръжници обаче е
по-дълбока, отколкото при повечето избори. Тя се усеща в тона и
темперамента на техните кампании, профилите на избирателите,
които те ухажват, и политиката, която обещават да водят.
Клинтън обеща цялостна реформа на имиграционната политика в
първите 100 дни от управлението. Тръмп заяви, че ще издигне
гранична стена с Мексико за същия срок. Тя иска да разшири
ограниченията за купуване на оръжие. Той посочи, че ще попречи
на усилията точно в тази посока.
Клинтън прекара десетилетия на политическата сцена,
включително като държавен секретар и сенатор от Ню Йорк. Тръмп,
магнат в недвижимите имоти, никога не е работил в управлението.
Той има нужда исторически голям брой бели избиратели от
работническата класа – особено мъже – да се обединят около
кандидатурата му. Тя трябва да възстанови „коалицията“ от
черни, испанскоезични и жени, която застана зад Обама.
Ораторите на всеки конгрес, както и делегатите, излезли на
сцената, потвърдиха тези разлики.
Клинтън бе подкрепена от партийната структура на
демократите, към която тя отдавна принадлежи. Тя бе възторжено
одобрена от президента и първата дама Мишел Обама,
вицепрезидента Джо Байдън и нейния съперник във
вътрешнопартийните избори – сенатора от Върмонт Бърни Сандърс.
Някои от най-ревностните поддръжници на Бърни Сандърс обаче
отказаха да приемат подкрепата му за Клинтън и заявиха, че дори
след речта й за приемане на кандидатурата няма да гласуват за
нея.
Нито един от живите републикански президенти на САЩ – Джордж
Буш баща и Джордж Буш син, не присъстваха на конгреса на
партията, нито подкрепиха Тръмп. Редица републикански сенатори и
губернатори не отидоха на конгреса в Кливланд, изтъквайки
различни оправдания. Сенаторът от Тексас Тед Круз,
най-сериозният опонент на Тръмп в вътрешнопартийните избори, взе
думата на конгреса, но упорито отказа да подкрепи бизнесмена в
шокираща демонстрация на разединение в партията.
Множеството в Кливланд представляваше море от бели
гласоподаватели. Преобладаващият брой от ораторите бяха бели.
Делегатите на Демократическата партия бяха по-разнообразни,
което отразява най-вече подкрепата на партията сред
афроамериканците. На подиума се качиха няколко имигранти,
включително носител на Медала на честта, както и Хизър Хан,
американски мюсюлманин, който произнесе трогателно слово за сина
си, убит като военнослужещ в Ирак.
Рано е да се прогнозира дали – и как – събитията от
последните две седмици ще повлияят на изборните резултати.
Конгресът на Клинтън бе широко похвален като по-изпипана и
професионална операция. След словото на Хан и изказванията на
висши военни, някои републиканци се подразниха, че демократите
са се възползвали по-успешно от патриотичните теми – отличителна
черта на кампаниите и конгресите на Републиканската партия.
Тръмп почти не пострада в кампанията си заради борбата,
която води с политическите традиции. И ако рейтингът на Клинтън
не се качи след подкрепата на най-популярните звезди на
демократите, това би бил обезпокояващ знак за надеждите й за
президентския пост.
БТА