Победата се изплъзва на Тръмп

Той все още може да спечели – но само ако спре със саморазрушителното поведение и предпочете дисциплината

* * *

Доналд Тръмп. Снимка: от тв екрана

Националните конгреси на републиканците и демократите миналия месец показаха, че и двете партии са дълбоко разединени идеологически и на личностна основа. И не само това, номинираните от тях кандидати за президент продължават да са силно непопулярни.

Форумът на Републиканската партия в Кливланд беше зле режисиран и показа кандидата от вътрешнопартийните избори, сенатора от Тексас Тед Круз, в най-гледаното време как отказва
категорично да подкрепи Доналд Тръмп.

Конгресът на демократите беше помрачен от привържениците на сенатор Бърни Сандърс, които бяха разгневени от хакнатите имейли на Националния комитет на Демократическата партия, показващи, че партийната върхушка е стояла зад Хилари Клинтън. Те освиркаха председателя на партията, която подаде оставка от заемания от нея пост, и скандираха „без повече войни“, когато представители на ръководството на демократите заговориха за битка с „Ислямска държава“ и Ал Каида.

Доналд Тръмп и Хилари Клинтън поизчистиха образите си, но
представителят на демократите го направи по-добре. Между 17 юли
и 3 август рейтингът на одобрение на Клинтън се покачи на 40,6
процента от 38,4, сочат данните на сайта за политически новини и
социологически изследвания „Риъл клиър политикс“. Рейтингът й
на неодобрение е спаднал от 53,9 на 56,2 процента. Това е марж
от 4,5 процентни пункта.

За същия период рейтингът на одобрение на Тръмп се е покачил
до 35,3 процента от 33,6 преди това, а този на неодобрение – от
57,9 процента на 60,1 или общ марж от 3,9 процента.
Предизборната кампания едва започна, а данни на „Галъп“
показват, че и двамата кандидати са по-недолюбвани от който и да
е кандидат за президент поне от 60-те години. Дори през
октомври 1964 г. рейтингът на неодобрение на Бари Голдуотър е 47
процента, а този на Джордж Макгавърн през октомври 1972 г. – 41
процента.

Клинтън изглежда е получила по-голям тласък след двата
конгреса. В деня след форума на Републиканската партия тя водеше
пред Тръмп с 43,8 срещу 40,6 процента според данни на „Риъл
клиър политикс“. До 25 юли републиканците водеха с 44,3 срещу
44,1 процента. В сряда Клинтън отново взе преднина с 46,5 срещу
42 процента.

Дали това увеличение е временно или е трайна тенденция ще
стане известно едва след няколко дни. Но саморазрушителните
действия на Тръмп през последните няколко седмици й дадоха
преимущество.

Той започна сутринта след конгреса на републиканците с
пресконференция, на която отново отправи нападки срещу Круз и
повтори налудничавата теория, че бащата на сенатора от Тексас е
замесен в убийството на президента Джон Ф. Кенеди. Тръмп след
това се прибра за уикенда в луксозния си мезонет в Манхатън,
като запази мълчание до участието си в неделното издание на
предаването „Среща с пресата“, където предложи вносните стоки да
бъдат обложени с между 15 и 35 процента.

На следващата седмица, когато се появиха обвиненията, че
руски хакери стоят зад изтичането на имейли на Националния
комитет на Демократическата партия, Тръмп предложи руснаците да
помогнат за намирането на изчезналите 30 хиляди имейла на
Клинтън.

Най-големи вреди нанесе битката от последните дни на Тръмп с
Хизър и Газала Хан, родителите на загинал в бой военен герой.
Той дори осмя скърбящата майка. Това беше безпрецедентна
жестокост.

Но не всичко се изчерпва дотук. В неделя Тръмп допусна, че
изборите са „манипулирани“, защото датите на предизборните
дебати тази есен са били определени преди месеци така, че да
съвпаднат с излъчването на срещите от Националната футболна лига
на САЩ. Той нападна представители на пожарната в Колорадо и
Охайо за това, че са приложили правилата за противопожарна
безопасност, които са ограничили броя на присъстващите на
неговите митинги.

Във вторник той отказа да подкрепи двама изтъкнати
републиканци, председателя на Камарата на представителите на
Конгреса на САЩ Пол Райън и сенатор Джон Маккейн, които ще се
явят на вътрешнопартийни избори за преизбиране. След това
пренебрегна Кели Айът, републиканец от щата Ню Хемпшър, на която
предстои тежка надпревара с потенциално решаващо значение за
това дали Републиканската партия ще запази мнозинството си в
Сената.

По какъв начин всичките тези изцепки помагат за утвърждаване
на дневния ред на Тръмп и за убеждаване на американците, че той
заслужава подкрепа? Защитниците на кандидата отстояват тезата,
че „той нарича нещата с истинските им имена“ и отказва да бъде
„политически коректен“. Така те само задействат най-лошите му
инстинкти.

Представете си, че Тръмп беше открил пресконференцията си
след конгреса със смел обединителен лозунг за реалните проблеми
и след това да беше прекарал три дни в обиколки на колебаещите
се щати, като се появи заедно с работници, собственици на малки
фирми и представители на полицията, пожарната или бърза помощ.

Вместо да се кара със семейство Хан, той можеше да се
възползва от съобщените в петък неблагоприятни данни за БВП и да
обясни как Белият дом начело с Тръмп ще доведе до повече
заетост, по-големи заплати и повече благоденствие. Вместо да се
оплаква от графиците за дебатите и да напада представители на
пожарната, Тръмп можеше да отговори на интервюто на Клинтън с
Крис Уолас по „Фокс нюз“, в което тя продължи да лъже за личния
й сървър, използван за имейли.

Никой в щаба на Тръмп – особено самият кандидат – сякаш няма
никакъв план на какви послания да се набляга и кога. Сякаш
никой не е натоварен със задачата да следи какво говори Клинтън,
за да може кандидатът бързо да реагира. Никой не спира Тръмп,
преди да реши да използва профила си в Туитър. Да си спонтанен
може и да е безгрижно и забавно, но често води до поражение.

Белият дом не е недостижим за Тръмп, който в момента
изостава с 4,5 процента според „Риъл клиър политикс“. Но
победата се изплъзва. Ако той има още седмици като ужасните
последни две, разликата между него и Клинтън вероятно ще се
увеличи и никога повече няма да бъде преодоляна.

БТА

*Роув е помагал за организирането на комитета за политическо
действие „Америка на кръстопът“ и е автор на книгата „Триумфът
на Уилям Маккинли“ (The Triumph of William McKinley)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.