Конституционната реформа е голям риск за премиера Ренци

Матео Ренци. Снимка: официален сайт

Конституционната реформа, за която в Италия предстои референдум, вероятно през ноември, би била най-голямата институционална промяна за страната, откакто стана република преди 60 години.

Вотът е съдбоносен за кариерата на премиера Матео Ренци, който обеща да подаде оставка, ако предложението бъде отхвърлено. Според социологическо проучване на „Иксе“ от края на миналата седмица 45 процента от италианците биха гласували с „да“, срещу 36 процента „против“ и 19 на сто, които още се колебаят.

Премахването на изискването всички законопроекти да бъдат одобрявани и от двете камари на парламента е в центъра на реформата. На долната камара – Камарата на депутатите, се дава
водещата роля по повечето въпроси, включително вотовете на доверие за правителството и националния бюджет.

Горната камара – Сенатът, се орязва от 315 на 100 сенатори,
които вече няма да бъдат избирани пряко от гражданите. Петима се
назначават от президента на републиката, а останалите 95 се
номинират от регионалните и местните администрации.

Сенаторите запазят правото на вето върху конституционните
реформи, местното управление и въпросите на ЕС. Те могат да
гласуват предложения за блокиране на други закони, но на долната
камара се дават правомощия да ги отменя.

Реформата „подрязва крилцата“ и на регионалните
правителства, като поставя решенията по ключови транспортни,
енергийни и инфраструктурни проекти в ръцете на централното
правителство и премахва Националния съвет на икономиката и труда
– консултативен орган между профсъюзи и работодатели.

Премиерът и други застъпници на реформата твърдят, че тя ще
опрости приемането на закони, ще намали институционалната
бюрокрация, която отблъсква чуждестранните инвестиции, и ще
сложи край на печално известната политическа нестабилност.
Според тях освен всичко друго тя ще намали разходите за
държавните институции.

В републиканската си история, започвайки от 1946 г., Италия
е имала 63 правителства и 27 премиери. Ренци, който управлява от
февруари 2014 г., през януари т. г. се пошегува, че
предшествениците му обикновено са се задържали на власт за
по-кратко, отколкото „котка на магистрала“.

Критиците, в това число „Движението 5 звезди“ и всички
останали опозиционни партии, както и „инакомислещи“ от
собствената му Демократическа партия, твърдят, че промените
подкопават стожерите на демокрацията – взаимният контрол и
баланс, дават на изпълнителната власт прекалено много правомощия
и ще доведат до минимално спестяване на разходи.

В комбинация с вече приетия нов избирателен закон, реформата
на конституцията ще осигури на победителя на следващите
парламентарни избори, очаквани през 2018 г., сигурно мнозинство
в Камарата на депутатите и ще му позволи по-лесно да прокарва
закони в парламента.

Според някои опоненти реформата може да усложни
законотворчеството, вместо да го опрости, защото някои клаузи
относно преразпределянето на компетенциите между различните
клонове на властта и двете камари на парламента се оценяват като
прекалено объркващи.

Към бяха отправени призиви да внесе поправки в избирателния
закон, наречен „Италикум“, за да смекчи ефекта от
конституционната реформа. Това може да се случи, ако
Конституционният съд произнесе критична присъда за „Италикум“.
Решението се очаква на 4 октомври.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.