Новата ос – Русия, Турция, Иран

Росбалт

Владимир Путин и Реджеп Ердоган направиха заявка за създаване на руско-турски съюз, в който да се включи и Иран. С което изглежда поизплашиха Запада.

* * *

Лидерите на Русия и на Турция се срещнаха в Санкт Петербург, взимайки със себе си на преговорите доста многобройни делегации. Включването на някои преговарящи направо бе изненада. Владимир Путин, например, пристигна с президента на Татарстан Рустам Миниханов, а Реджеп Тайип Ердоган в последния момент качи в самолета си директора на националната разузнавателна служба МИТ Хакан Фидан.

Поради практически пълния „разгром“ на армията и масовите оставки в турския кабинет Фидан изглежда е единственият турски „силов шеф“, запазил влияние върху ситуацията в страната. Това впрочем бе потвърдено в Санкт Петербург, когато двамата лидери преминаха към преговори при закрити врата и към тях наред с турския разузнавач се присъедини началникът на руския Генщаб Валерий Герасимов.

Участието на силови шефове в петербургската среща бе
неизбежно. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер
естествено е прав да се съмнява дали Русия и Турция могат в
най-близка перспектива да формират военен съюз, алтернативен на
НАТО. Според някои намеци обаче такива опити има. И не става
дума само за руско-турски съюз, а за създаване на един вид
регионален блок, в който евентуално да влезе и Иран. Мнозина
наблюдатели отбелязват, че Путин едва ли случайно се срещна с
Ердоган точно на 9 август, в деня след завръщането си от Баку,
където руският лидер преговаря не само с азербайджанския
президент Илхам Алиев, но и с иранския им колега Хасан Рохани.

В навечерието на срещата Путин-Рохани ирански представители
заявиха, че трябва да се обсъди между другото и помощ за Турция.
Доскоро подобни изявления изглеждаха напълно невъзможни, защото
турско-иранските отношения бяха не просто конкурентни, а
открито враждебни. При това не само заради разминаващите се
позиции за Сирия, където Турция бе сред инициаторите на опита да
бъде свален режимът на Башар Асад – съюзник както на Иран, така
и на Русия.

По този начин сирийският въпрос може да се превърне от
ябълка на раздора в база за взаимно разбирателство и
взаимодействие между Русия, Турция и Иран. Той е дотолкова важен
и мащабен, а противоречията до ден-днешен – толкова големи, че
основното време на петербургските преговори не стигна, за да
обсъдят Путин и Ердоган проблема във всички подробности. В
крайна сметка, както заяви руският лидер на пресконференция след
главната среща, президентите се разбраха да се съберат отново
вечерта, този път в тесен кръг, с участието на хора от
националните тайни служби, за да си поговорят за Сирия. И
по-точно, с оглед руското и турското (а също иранското) влияние
в региона – да вземат решение за бъдещето на Башар Асад и за
методите, чрез които ще бъде възстановено единното политическо
пространство в тази страна.

Не бива впрочем да забравяме и за икономическите компоненти
на срещата. За да посочим основния, стига само да напомним, че
руската делегация за преговорите включваше шефа на енергийното
министерство Александър Новак, министъра на транспорта Максим
Соколов, Алексей Улюкаев, оглавяващ министерството на
икономическото развитие, и президента на Газпром Алексей Милер.

Следователно нищо чудно, че след преговорите Путин потвърди
реанимирането на проекта за газопровод „Турски поток“, а
изграждането на АЕЦ „Аккую“, договора за което бе подписан
по-рано от Русия, ще получи статут на „стратегическа
инвестиция“. Колкото до мерките за икономически натиск, наложени
от Москва след свалянето на руския бомбардировач Су-24 от
турските военни миналата година, те постепенно ще бъдат
вдигнати. Което също надали е неочаквана новина.

Интерес буди по-скоро доста сдържаният тон на двамата
президенти след петербургските преговори. Студенината между тях
вероятно учудва многобройните руски и чуждестранни коментатори,
пророкували едва ли не бавно изграждане на военен съюз, насочен
срещу ЕС и дори срещу САЩ. На практика даже руските санкции
срещу Турция, както заяви икономическият министър Улюкаев, ще
бъдат отменени чак след година или две.

С други думи, явно още нямаме „любовна дружба“. Най-вероятно
по същата тази сирийска причина. Позициите на Русия и на Турция
са сближени до такава степен, че те могат вече открито да
обсъждат, например, бъдещето на Башар Асад. Но не и дотолкова,
че да се споразумеят за това бъдеще. В края на краищата, да не
забравяме, че отношенията между двете страни – също както в
епохата на монархическа Европа – изцяло зависят от стремително
гаснещото и също така стремително възраждащо се приятелство
между двамата владетели. А това надали е твърда и стабилна
основа за руско-турско приятелство – независимо от днешното
стремително сближаване между двете страни.

БТА