Заедно с „Курск“ започна потъването на медийната свобода в Русия
На 12 август 2000 г. потъна руската ядрена подводница “Курск” и изплува реалността за Путин като прогноза, която с днешна дата се потвърди: параноичен спрямо чужбина (и особено спрямо Запада), типичен представител на съветската школа кагебист, склонен да се крие от публиката и ако не да лъже лично, то да толерира машината за лъжи, действаща под негов контрол.
Историята на трагедията с “Курск”, където загинаха целият екипаж от 118 млади мъже, е като огледало за виждане в бъдещето, що се отнася типичните черти на путинизма, превърнал се в цяла епоха под скиптъра на самодържеца.
“След “Курск” Русия трудно ще общува с Европа”, написа по следите на драмата Андрей Гурков в коментар за Радио “Дойче Веле”
“От самото начало то (поведението на Путин) показа, че в манталитетa на руските лидери, военни и цивилни, като се започне с Владимир Путин, все още дълбоко са вкоренени дефектите на твърдия съветизъм”, коментира френският вестник “Монд”.
Кратък опис на лъжите, като типична реакция на Кремъл, направи в. “Дейли телеграф”:
“14 август, понеделник 2000 г.
– Руският флот съобщава, че нещастието е станало предния ден. По-късно Норвегия разкрива, че то се е разиграло в събота, 12 август .
– Руският флот твърди, че подводницата е потънала поради “технически грешки”. Истината е, че тя е разрушена от експлозии.
– Говорителят на флота Игор Дигало казва, че спасителите поддържат радиоконтакт с екипажа. Флотът твърди, че екипажът е съобщил, че е изключил ядрените реактори. По-късно руски представители съобщават, че реакторите са се изключили автоматично. Истината е, че не е имало никаква информация.
– Представители твърдят, че няма поражения в корпуса.
15 август, вторник
– Говорител на флота заявява, че екипажът е съобщил, че няма загинали.
– Москва твърди, че нейните спасителни съоръжения и екипи по никакъв начин не са по-лоши от западните.
16 август, сряда
– Зам.-началникът на генералния щаб казва, че екипажът чука по корпуса на подводницата. Последните звуци били чути в понеделник.
17 август, четвъртък
– Руснаците заявяват, че няма да разрешат на самолет “Антонов 24″ да превози до Мурманск британската спасителна подводница LR5.
18 август, петък
– Президентът Путин, след като преди това приема чужда помощ, твърди, че тя няма да е от значение поради лошото време. Западни експерти казват, че лошото време ще окаже слабо влияние на операциите под водата.
19 август, събота
Руските представители признават, че пораженията са големи, че по-голямата част от екипажа е загинала минути след произшествието и че останалите почти със сигурност също са мъртви.
20 август, неделя
Вицепремиерът Иля Клебанов твърди, че норвежките водолази са установили, че люкът на евакуационния шлюз е силно деформиран и не може да се отвори. Водолазите го отварят почти безпроблемно.
Клебанов твърди, че член на екипажа се намирал в шлюза и това предизвикало повреда в компресорната система, което пък убило колегите му. Норвежките и британските водолази свидетелстват, че шлюзът е бил празен.“
Към този списък на лъжите е обективно да добавим една истина: потъването на “Курск” извади на повърхността най-важния приоритет в първите управленски стъпки на Путин. Той се кри в “Сочи” цели 9 дни преди да благоволи да покаже публично нещо като съпричстност към трагедията, както се полага на главнокомандващ по повод катастрофата с гордостта на неговия флот, каквато беше “Курск”, най-модерната подводница на Русия и като президент, избран от човеци да ги управлява. Вместо обаче д се покае под някаква форма, Путин премина във фронтална атака срещу свободата на словото, вбесен от критиките в медиите.
Явно поучен от ефекта на една друга ядрена катастрофа, катализирала разпада на СССР- тази в Чернобил през 1986 г. (но не и като реагира информационно по различен начин от времето на СССР), Путин зпочна кампания, обратна по своя смисъл на “гласността и преустройството на Горбачов”. Със законови разпоредби и със силови хватки отвъд ръб на закона той атакува (включително буквално със специални части) редакциите на няколко “непослушни телевизии”, отмъщавайки си за дързостта им да го критикуват по врече на кризата с “Курск”.
Този московски политически приоритет по-късно се пренесе и в България в по-мека, но в не по-малко коварна форма. Овладяването на медиите от властта в Русия и в България стана приоритет на новото хилядолетие от страна на управниците, за които властта на “телевизора” е в основата на собственото им легитимиране в очите на онези, които “им гласуват”.
Ето как дори смятаният за относително независим руски вестник “Комерсант” благопристойно съобщава за годишнината от катастрофата с “Курск”. В кратка реплика изданието сухо припомня устоновените от комисия две години по-късно факти, които сами по себе си опровергават пропагандните лъжи от август 2000 г., потвърждавайки дума по дума западната информация за станалото на борда на подводницата. Но онова, което е “най-впечатляващо” в дописката, е пълното отстъствие на критика към позорно отсъстващия по онова време от публичността Путин, както и формалното споменаване, че “първоначалната версия” за торпедирането на руската подводница от американците като причина за потъването на “Курск”, разпрострнявана от руските власти (т.е. лъжливата кампания) била “отстъпила място по-късно на официалната”.
Както се вижда през перископа на реалностите в днешна Русия, подобно на окровението на Сталин за определящата роля на онзи, които брои гласовете при гласуването ( а Сталин е все по-обожаем в сталинопобната днешна Русия на Путин), на власт в Москва (и в София също) е правилото: който контролира медиите, той определя дневния ред в страната.
От ivo.bg