„Бивол“ публикува таен доклад на БНБ за „трагичното състояние на Първа инвестиционна банка“

Първа инвестиционна банка. Снимки: e-vestnik

Бел. ред. – Оповестените неотдавна от БНБ резултати от стрес тестовете на българските банки бяха съпроводени с противоречиви коментари. Въпреки успокоителните изявления на шефа на БНБ, че банковата система е стабилна, мнозина експерти намират, че данните не са пълни. Подобни успокоителни съобщения от БНБ имаше и малко преди рухването на КТБ.
Според публикуваните данни на две по-големи банки са им необходими допълнителни капитали да увеличат своята устойчивост – Първа инвестиционна банка (има нужда от допълнителен капитал 205 млн. лева) и Инвест банк (има нужда от допълнителен капитал 33 млн. лева). Извън тези сухи числа никакви повече коментари от БНБ не са дадени за банките, освен успокоителни съобщения.

Но сайтът „Бивол“ публикува таен доклад на БНБ от 2012 г., който дава повече конкретни данни за Първа инвестиционна банка:

Нито една банка в България няма капиталов недостиг. Държавни средства няма да се ползват за увеличаване на капиталовите буфери на нито една банка. Банковата система на страната е стабилна“.

Това са най-общо в резюме основните „опорни точки“ в официалното изявление на управителя на БНБ Димитър Радев, направено по повод на приключилите стрес-тестове за одит на българските банки.

Всички медии повториха изявлението на Радев за успокоение и приспиване на обществения интерес, по отношение на една от болните теми за състоянието на някои от родните банки.

Биволъ представя на публичното внимание обаче и следните други констатации от укрит и пазен в строга тайна до момента

вътрешен доклад на БНБ за ПИБ

Първа инвестиционна банка (FIBANK) няма достатъчно капитал, но има огромни лоши кредити, за които заблуждава БНБ и се опитва да ги прикрие с различни счетоводни врътки. Налице е концентрация на кредити към свързани лица и лица, гравитиращи около собствениците на банката. Създадена е „банка в банката“ в Кипър, която не се следи от управлението на риска. Има огромни експозиции към офшорки с непроследима собственост. Тези факти са били констатирани нееднократно от БНБ, но не са били оповестени нито у нас, нито пред Европейската централна банка.

Премиерът Борисов и шефът на Първа инвестиционна банка Цеко Минев в Банско, 19 февруари 2012 г. Цеко е и председател на Федерацията по ски, и банката му седи зад фирмата собственик на курорта Банско и ски пистите и съоръженията на Витоша. Снимка: Булфото

Шокиращите констатации са изнесени в Доклад на Управление „Банков надзор“ на БНБ от 2012 г. по заповед N°РД 22-0301/16.02.2012 г. (виж стр. 1 до 9 тук) След скандалните факти Докладът е укрит, а след него други подобни инспекции не са провеждани до ликвидната криза и отпускането на държавна помощ на ПИБ през 2014 г. Проблемът е, че не са предприети и по-строги надзорни мерки спрямо банката.

Кога БНБ говори истината и кога лъже?


Нещо повече, българската държава изглежда съзнателно е излъгала Европейската комисия през юни 2014 г., че ПИБ е жизненоспособна банка, за да получи разрешение да й окаже държавна помощ от 1,2 млрд. лв. Биволъ вече изпрати пълния текст на доклада до Дирекция „Конкурентоспособност“ на ЕК и зададе въпроси дали данните в него са били предоставени преди или след отпускането на държавната помощ и дали са взети под внимание.

Наличието на този доклад, влиза в тотално противоречие със сегашните възторжени изявления на Димитър Радев, след като не става ясно кога и по какъв начин са преодолени констатираните огромни проблеми в ПИБ и дали те не са се задълбочили в годините. В серия от свои разследвания Биволъ доказа по съвсем независим начин през годините част от установените от инспекторите на БНБ нарушения.

Ние дори поискахме от централната банка да бъде извършена проверка по нашите разкрития преди около 2 години, без да подозираме всъщност, че ръководството на регулатора е било съвсем наясно с трагичната ситуация. БНБ зае твърдо отбранителна позиция в полза на ПИБ, което практически издаде съучастието на държавната институция в прикриването на явните процеси за източването на капитала. Лицемерното поведение на БНБ и практическия отказ на регулатора да изпълни вменените му по закон отговорности, както и да отговори адекватно на сигналите на Биволъ, може да бъде проследен тук, тук, тук и тук.

КОЙ е най-заинтересуван от потулване на истинското положение на ПИБ


Откритият от нас таен доклад на “Банков надзор”, който е достатъчно обзорен и обективен аналитичен документ показва също, че проблемите с българския банков надзор са политически, а не от техническо или нормативно естество.

Прави впечатление, че при целия драматизъм на констатираната ситуация липсва набор от ясни препоръки и най-вече задължителни мерки за изправяне на банката. Оттук може да се заключи, че БНБ има капацитет да разкрие проблемите, но не е искала да вземе сериозни мерки, за да ги отстрани.
Дори напротив – съвсем съзнателно е потулила ужасяващите факти.

В доклада многократно е констатирано, че ПИБ не е приложила препоръките от предишния подобен доклад. При все това няма увеличение на надзорните мерки. Не се поставя под съмнение порочната практика на условните кредити, а само неосчетоводяването им като задължения. При ясната програма на банката за експанзия (увеличение) на активите и при наличието на тези проблеми, експанзията все пак е допусната. В действителност, тя дори не е поставена под въпрос като неуместна.

Босът на Първа инвестиционна банка Цеко Минев (вдясно) с банкерката Цветелина Бориславова, на среща за курорта Пампорова във федерацията по ски, на която Минев е председател. Снимка: Пампорово ризорт

Паралелът с КТБ е неизбежен. С тази разлика, че под благосклонния поглед на „Банков надзор“, с явно с политическа намеса, се случи експлозията през лятото на 2014, като в същото време ПИБ беше кредитирана с бюджетни средства, а свързаните с Делян Пеевски фирми бяха целево прекредитирани именно там.

Докладът на БНБ потвърждава разследванията на Биволъ


В края на 2014 и началото на 2015 г. Биволъ проведе серия собствени проучвания на кредитите на ПИБ, което достигна до заключения близки до тези в доклада. Без да имаме достъп до кредитните досиета, на базата на публична информация за особените залози, и опитът ни в журналистическите разследвания, достигнахме до извода, че банката се източва от нейните собственици. Престъплението става чрез подставени лица в Кипър и други офшорни дестинации, а кредитите към удобни на властта олигарси не се обслужват.

За разлика от банковите надзорници успяхме да идентифицираме едни и същи лица зад офшорни фирми, получили кредити за над 1,2 млрд. лв. Така най-голям инвеститор в българската икономика се оказа кипърският безработен Георгиус Георгиус, който е тясно свързан с мажоритарните собственици на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Данните бяха описани в сигнал до прокуратурата, по който и до момента няма развръзка. Последните данни са, че по сигнала работи ДАНС.

Тоталното “чадъросване” на ПИБ и отказът на всички институции да работят по изложените от нас неопровержими доказателства, вероятно се дължи на това, че банката „приюти“ кредитите на фирмите свързани с Делян Пеевски, след като беше ликвидирана КТБ. Тези кредити също не се обслужват редовно и са поне за 250 млн. лева, показа неотдавнашно наше разследване.

Огромни “лоши” експозиции


Основната част на доклада е по кредитния риск където са открити големи нередности – кредитораздаването и управлението на кредитния риск се извършват в нарушение на ЗКИ и наредбите на БНБ. Изброени са близо 30 такива нарушения, като основно става дума за класифициране на експозиции от „загуба“ или „необслужвани“ в „редовни“. Още в препоръките към тази част изрично се посочва, че собственият капитал на банката не е достатъчен и трябва да бъде увеличен.

На базата на извадка от 1/3 от кредитите инспектиращите установяват, че нередовните вземания са чувствително повече от обявеното. Банката е осчетоводила само 5,76% като нередовни кредити, а прогнозното число на инспекцията е 21,72%. Реалната сума би била много по-голяма при екстраполация на резултатите от извадката на останалите 2/3 от портфейла, който не е бил прегледан. Това е признато между редовете, но не е изведено като акцент, вероятно защото е трудно да се признае, че

50% от кредитите отпуснати от ПИБ са необслужвани или тотална загуба

От изброените кредити на конкретни фирми в частта „Нарушения на регулации“ се оформят няколко големи групи: фирми свързани с Христо Ковачки, фирмите свързани с Васил Божков, фирмите свързани с Гриша Ганчев и фирмите свързани със собствениците на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Всички те не си плащат кредитите, но това се укрива. БНБ е знаела през цялото време за колосалните нарушения. Затова можем съвсем спокойно да се съмняваме в Престъпна схема за грабеж активно протежирана от държавата.

Де факто от доклада излиза, че парите на вложителите в банката се ограбват методично от собствениците на банката и от знакови олигарси. Това се знае много добре, но се прикрива, и от БНБ и от първото правителство на Борисов. И така до момента, в който се налага загубите на вложителите да се покрият от данъците на всички.

Колко доклада за ПИБ всъщност са скрити? Какво каза БНБ за докладите? Кои фирми са кредитополучателите по необезпечените експозиции на ПИБ, според БНБ?


От bivol.bg.
Виж тук продължениеБНБ призна за убийствените доклади за ПИБ. Били тайни„:

„…Именно с парите на дребните вложители, примамени от високите лихви, се пълни дупката на огромните кредити раздадени на Христо Ковачки, Гриша Ганчев, Васил Божков и самите собственици на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев чрез подставени лица, става ясно от подробно описаните фирмени кредити. Кредити, които не се изплащат, но банката ги води като редовни:…“

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.