Проверката на банките не казва нищо за кредити към свързани лица, а КТБ фалира по тези причини
Очаквах, когато БНБ обяви резултатите от стрес тестовете на банките у нас, че ще имаме повече информация за банковата ни система.
От докладите на Централната банка и одиторите става ясно, че проблемните банки са пет, а не две, както беше съобщено предварително. Повечето от направените корекции се случват в две банки с български собственици, като най-много са корекциите за третата най-голяма банка в страната. Същите две банки имат и отрицателни резултати при утежнения сценарий на стрес-теста.
За да сме сигурни, че банките ни са в добро финансово здраве означава поне две неща:
Едното е да имат добра капиталова адекватност, а второто да не надхвърлят регулациите за концентрация на риск при кредитиране към свързани лица, защото знаем, че една от причините за фалита на КТБ бяха кредитите към свързани лица.
Обаче в момента не е съвсем ясно дали от стрес тестовете ще излезе пълната информация за свързаните кредити.
Всички знаем, че допустимият праг е 25% на експозиция към едно лице или група доказано свързани лица, но дали имаме достатъчно основания да считаме, че реално можем да знаем каква е тази концентрация извън формалния критерий за оценка.
Би било добре обществото да разбере от стрес тестовете доколко нашата банкова система е успяла да се изчисти от тази практика.
Само формалното изпълнение на критериите за капитал не дава достатъчна увереност и не изсветлява всички детайли на картината.
От правна гледна точка е допустимо да има кредити към скрити фирми. Те могат да са с офшорна регистрация в дестинации извън ЕС, в които ще е трудно проследяването на това кои са собствениците и акционерите им и дали те не са свързани с български фирми.
Като цяло резултатите от стрес тестовете са задоволителни, но стрес тестовете трябва да са повод да се продължи нататък със засилване на надзорната дейност на БНБ с цел максимална прозрачност на кредитните портфейли.