Любомир Христов: Трябваха ни 11 години, за да разберем, че имаме банки „гнили ябълки”

У нас никой не глобява банки; По света банките обслужват клиентите, у нас е обратно, казва финансистът

Любомир Христов. Снимка: личен архив

Любомир Христов е 60-годишен финансист, бил е главен икономист и член на УС на БНБ (1990-1994), съветник на директора на Световната банка (1995-2000), работил е в американски компании (2001-2006), бил е директор на Централния депозитар (2007-2008), член на експертна група в Европейската комисия (2008-2011),  член на Консултативна група към Европейския банков регулатор, Лондон (2011-2016), председател е на УС на Институт на дипломираните финансови консултанти. Завършил е УНСС, преподавал е там и е правил изследвания по теория на централното планиране и макроикономика. През 2011 година е бил кандидат за вицепрезидент на Меглена Кунева, издигнат от Инициативен комитет.
Интервюто е от предаване на Блумбърг тв – България.

– Какво не ни казват стрес тестовете на банките?

– Резултатите, ако можем да им вярваме, засягат всички нас като данъкоплатци и министърът на финансите реагира достатъчно бързо, с основното, което засяга всеки един данъкоплатец, а то е – според оценката на БНБ в следващите три години няма да се наложи публични средства да се използват за подкрепа на банките. Министъра веднага каза – парите, които са взети назаем ще бъдат насочени за погасяване на падежи по външния дълг.
От това, което чух, основното са две новини, и двете добри:
Първата новина е, че няма новина – аз  не научих нищо ново от тези стрестестове. И втората новина е, че няма изненади.

– Емил Хърсев днес каза като вас, че са положителни новините, но че това всъщност е било едно ненужно и скъпо упражнение, нямало е смисъл от него.

– Не съм чул г-н Хърсев, но можем да съобразим следното: Средните резултати са средни затова, защото има банки, които са над, и банки, които са под. Сега, банките, които не са на нивото на средните, и които вече са направили своите предложения, планове за това как да коригират обстановката, са кои? – Първа инвестиционна банка, Инвест банк, Корпоративна търговска банка (тя не съществува вече)… Какво цитираме? Цитираме списъка на т. нар. банки „гнили ябълки”, които американският посланик в София преди 11 години, през 2005 г., изпраща в Държавния департамент на САЩ. Тоест, на нас ни бяха необходими 11 години, 10 милиона лева и 900 експерти, за да разберем това, което Стейт дипартмънт или Министерство на външните работи на САЩ знае от 11 години, известно е също и в публичното пространство.

– Между другото стрестестовете за пръв път се въвеждат в САЩ?

– И единствено там са успешни.

– Защо обаче, след това, тестовете, които провежда Европейската централна банка се смята, че не са толкова ефективни и какво би трябвало БНБ да проверява, за да може да имаме още по-пълна картина?

– В какво се състои въпросът… Въпросът с надзорните практики и действия на регулаторните органи не е във вакум, той е в една обществена среда… Развити капиталови пазара, развити общества, с развити институции като в Съединените щати могат да си позволят и винаги са били сериозни …няма такова мижи да те лажем… Надзорниците, регулаторните органи в по-малко развитите страни, независимо дали е Мексико или България, са винаги ограничени. Ограничени са политически и са ограничени финансово. Защото, ако кажеш, че в една банка или в банковата ти система имам проблем, ти трябва да можеш да извадиш веднага парите и да го запушиш този проблем. Затова в САЩ още първите стрестестове, които бяха направени, още докато секретар по финансите беше Тим Гайтнер, решиха въпроса, имаше доверие, сложиха се парите там на място и въпросът приключи.
Европа е сложна работа, по-сложна работа. Нямам никакво съмнение в професионализма… още повече, че аз съм бил в консултативна група към Европейския банков орган още от самото му създаване 2011-2013 година, нямам никакво съмнение в компетентността, във високата квалификация на хората, които извършват стрес тестовете в Европа. Но въпросът са политическите ограничения. Те могат да извършат стрестестовете, могат да дадат резултатите, но не могат да извадят парите. Парите ги вадят страните членки.

– Показвате една графика за лошите кредити в страните от ЕС, може ли да коментирате данните?

– Това е графика, която съм взел от „Файнешъл таймс”. Става дума за процента на лошите кредити в кредитните портфейли на банковите системи в няколко страни. Там горе стърчат с 50% необслужвани кредити Гърция и Кипър, а по-надолу следват Португалия, Италия, Ирландия, а веднага след Ирландия е България, а след това е Румъния. Тук е едно място, където изпреварваме съседите. Българската банкова система има по-голям процент лоши кредити отколкото Румъния.
Тази графика е важна, за да можем да преценим резултатите. Дотук всички коментари, които аз съм чел и които слушам, е да повторим това, което е казал управителят на БНБ. Сега въпросът е: можем ли да вярваме на тези стрестестове на БНБ, които са безпрецедентни, те са сложни?
Моето заключение е следното: Нямам никакви причини да не вярваме на резултатите публикувани от БНБ, защото УС на БНБ е избран от българските народни представители, а те са облечени с нашето доверие, на избирателите. Тоест няма причина да не вярваме.
От друга страна нямаме никакво основание да вярваме.
Имаме основание да вярваме на нещо, само, ако можем да го пипнем, ако можем да го проверим. И ето тук стрестестовете, проведени в България или по-скоро формата, в която се обявяват резултатите, се различава от това, което направи Европейският банков орган в края на юли т. г. , третите поред стрестестове в Европа. А това, което всъщност направи Европейският банков орган беше да публикува по 16 000 числа- показатели, за всяка една банка от 51 подложени на стрестест поотделно. Именно, за да могат инвеститорите, защото стрестестовете са важни главно за акционерите, да могат сами да повторят упражнението за банката, която ги интересува. БНБ това нещо не го прави, така че ние не можем да знаем.

– Можем ли да направим сравнение между резултатите от тестовете, които направи ЕЦБ и тези, които сега БНБ представя?

– Формално погледнато да. Но ако се върнем към графиката с лошите кредити – как така в Ирландия, която трябваше да получи помощ от европеския данъкоплатец, за да стабилизира банковата си система, как така там необслужваните лоши кредити са горе долу същите като в България? А в България, както чуваме, капиталовата адекватност надвишава в пъти минималните изисквания. Аз не казвам, че този резултат не е верен, но хората трябва да знаят какво е обяснението.

– Какво е вашето обяснение?

– Обяснението е много просто.Аз също така казах, че стрестестът всъщност не е показал някаква изненада, защото българската банкова система както и други банкови система на практика бяха подложени на съвсем реален стрес, през 2008, 2009, 2010 г. И ние знаем, че как реагират банките. Ето взимаме Ирландия и България. Две, малки хубави страни в двата края на Европа. И в двете страни са били раздавани например до 2008 г. ипотечни кредити в евро с плаваща лихва. Плаващата лихва се определя с Юрибор плюс надбавка. В Ирландия е била практиката Юрибор плюс 90 базисни точки, а у нас плюс 300, 400, но това са количествени подробности. Какво се случва когато след 2008 година Юрибора катастрофира, спада от 4 – 5 %, на 0. Ирландските банки спазват договорите и техните кредитополучатели плащат под 1% лихва. Какво се случва в България? Нашите банки едностранно, произволно, в нарушение на кредитните договори, които сами са съставили, повишават лихвите. Тоест на стрес в България са поставени не банките, а техните кредитополучатели. Ако проблемите, дупките на балансите в Западна Европа бяха запълнени с публични средства, в България бяха запълнени със средства на кредитополучатели, тоест на част от данъкоплатците. По този начин българската банкова система действа като спирачка, като пясък в колелата на икономиката. С това се обяснява, от една страна високата капиталова адекватност. Всички тези провизии са резултат на практика на неправомерни извличания на средства от малкия бизнес и от домакинствата, които те не дължат. Ако преди 5 години това го казвах аз и още двама души, днес това се вижда в съдебни решения на съдилищата в София, Варна, Русе, Търговище… Така че това е – на стрес са подложени кредитополучателите у нас, а не банките. Затова и казах, преди г-н Радев да обяви резултатите от стрестестовете, че българската банкова система никога не е била по стабилна, отколкото е сега.

– Имаше критики, че нямало информация или може би недостатъчно проверки на това дали е имало свързани лица, когато става дума за отпускане на кредити. Явно информацията ще остане недостъпна?

– Ето вижте, значи ние се правим на европейци. Логиката каква е? Имаш шок върху икономиката, въображаем, възможен, но не невероятен, имаш шок в икономиката, който се състои в рецесия, дефлация спадане на цените на жилищата. Оттам логиката каква е? Естествено, че част от кредитополучателите, дълговете, кредити, които са раздавали банките няма да бъдат обслужвани. От там, тук се къса връзката, ако не бъдат обслужвани заемите, ще спаднат печалбите на банките. Вероятно, ще бъде подяден капиталът, защото капиталът е първия буфер срещу загуби. Е, да ама тук се къса връзка. Нито една година българската банкова система не е отчела загуба. Отчела е намаление на печалбите. Ето затова казвам, че тя изсмуква соковете, жизнените сокове на дребния бизнес, на средния бизнес, на който може, на домакинствата. И затова България се влачи с такива ниски темпове на растеж. Имаме едно загубено десетилетие от 2008 г. до 2018 г.

– Сега обаче има много прогнози, че ще има промяна при лихвите след стрестестовете?

– То промяна може да има, но тук искам да отправя крайния отговорен за това състояние в България. Във всяка цивилизована европейска страна регулирането и надзора на банките се състои от две различни дейности. Едната е пруденциален надзор или надзор за финансовото благосъстояние или благоразумно поведение на банките, това което е отговорност на БНБ. И другият клон на регулирането е надзор на търговското поведение. Сега ме подсещате за една друга разлика между стрестестовете в България и в Европа – регулация на търговското  поведение е това – да не бъдат мамени клиентите. У нас този надзор в областта на банковия сектор абсолютно липсва, той законодателно липсва.Той не е ангажимент на БНБ, няма никакъв орган, който да е ангажиран с това. Ако някой ми възрази ще обясня, че това не е Комисията за защита на потребителя, тя е с извадени зъби. Въпреки че се опитва сега, трябва да признаем на това ръководство на комисията, че за пръв път са заведени три колективни иска срещу три банки. Ще видим как ще се развият, но това за първи път става. Така че това е, което липсва в България и затова навсякъде другаде банките обслужват клиентите, а у нас клиентите обслужват банките. Разликата със стрестестовете в Европа, тези последните, които завършиха през юли, е следната: В неблагоприятни сценарий, който в Европа се е разглеждал, банките – 51 банки, са отделили или са направили оценка за 78 млрд. евро, които те в неблагоприятния сценарий биха платили като глоби, именно за нарушение на правилата за търговско поведение. У нас такова перо няма. Никой, никога няма да събере и не е събирал, не е глобявал банките. И в този смисъл културата, която господства у нас в банките е изразена така, аз искам да цитирам един мениджър на средно ниво, в клон на голяма банка в Пловдив, а този мениджър е казал: „Знаем, че не е редно, но знаем, че може!”

Виж интервюто на живо на bloombergtv.bg

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.