Тероризмът спира попътния вятър за Еманюел Макрон към президентските избори
Ройтерс
Когато френският министър на икономиката Еманюел Макрон заяви пред привърженици в пламенна реч на 12 юли в Париж, че ще ги изведе до победа на изборите догодина, той не остави ни най-малко съмнение у тях за желанието си да се кандидатира за президент.
Два дни по-късно 19-тонен камион се вряза в множеството, празнуващо Деня на превземането на Бастилията в Ница, като уби 85 души и спря натрупания през предишните месеци импулс в
представянето на енергичния министър, тъй като въпросите от сферата на сигурността засенчиха всички останали в медиите.
„След такива трагични събития е в реда на нещата да оставиш да говорят онези, които могат да действат“, каза пред Ройтерс съветник на Макрон. „Не сме опитвали да излизаме на преден план, това щеше да е цинично и срамно. Най-отговорният подход в тази ситуация беше да запазим мълчание.“
Доскоро се говореше само за Макрон, 38-годишен министър
технократ, който не се е явявал на избори, и бивш инвестиционен
банкер, след като той основа свое политическо движение и отказа
да потвърди или да отрече дали ще се кандидатира за президент
през 2017 г.
Той си създаде име с критиките си срещу „свещени крави“ на
френския „социален модел“ като 35-часовата работна седмица,
желязната защита на работните места и пожизнените длъжности за
държавните служители и така се превърна в най-популярния
министър в социалистическото правителство.
Необходим е върховен главнокомандващ
Изведнъж обаче избирателите започнаха да гледат отвъд вялата
икономика и да се интересуват от качествата на потенциалните
кандидати в областта на правоприлагането, където Макрон няма
никакъв опит.
„Французите търсят кандидат, чиито рамене са достатъчно
широки, за да се справят с тази нова ситуация, по същество
върховен главнокомандващ“, каза Жером Фурке, аналитик от
Френския институт за изследване на общественото мнение.
Още повече че преобладаващите нагласи не оставят много място
за Макрон да се оттегли като министър и да отправи
предизвикателство за президентския пост към началника си,
Франсоа Оланд.
„Той не само че ще предаде тези, на които дължи много, но и
би го направил в момент когато страната е във война, а
правителството се опитва да се измъкне от изключително сложна
ситуация“, заяви Фурке.
Възгледите на Макрон за тероризма също са в разрез със
съществуващия в момента твърд политически консенсус.
„Някой с брада или мюсюлмански звучащо име е четири пъти
по-малко вероятно да бъде поканен на интервю за работа,
отколкото който и да било друг“, беше цитиран да казва той пред
аналитичния център „Ле Грак“ малко след като атентатори
ислямисти убиха 130 души в Париж през ноември.
„Донякъде отговорността за това е и наша, защото
тоталитаризмът се храни от безразличието, което позволяваме да
пуска корени в нашето общество.“
На други места в Европа това може да звучи като проява на
здрав разум, но Макрон беше разкритикуван остро от висши
партийни представители като премиера Манюел Валс, който с
насмешка каза, че някои хора търсят „социални, социологически и
културни оправдания“ за джихадистите.
В още по-скорошно изказване президентът Франсоа Оланд с
остра ирония заяви, че има такива, които искат „да провеждат
различна политика … сякаш такава съществува!“
Макрон обаче не иска да се извинява.
Не само сигурност
„Той стои зад думите си, че отговорът на тероризма не трябва
да е само повече мерки за сигурност“, каза съветникът му. „Но
той ще може да изрази становището си едва когато общественият
дебат се успокои.“
Макрон, чиято партия изпрати доброволци, които да ходят от
врата на врата из цяла Франция и да събират оплакванията на
избирателите, през септември ще обяви „диагнозата“ си за
състоянието на страната.
Тя ще включва мерки в сферата на сигурността, но
привържениците му казват, че при безработица от около 10
процента, законността и редът няма да са единствената тема в
битката за президентството.
Те посочват, че през 2012 г., когато вдъхновеният от Ал
Каида Мохамед Мера уби седем души, включително три деца, в
района на Тулуза през 2012 г. – първото ислямистко убийство във
Франция от повече от 15 години – беше извършено само два месеца
преди последните президентски избори.
Коментатори предположиха, че това ще гарантира на
наконсервативния бивш президент Никола Саркози и крайнодесния
лидер Марин льо Пен – и двамата е много вероятно да се
кандидатират и догодина – място на балотажа.
Победителят обаче се оказа човек без никакъв опит в сферата
на сигурността, който никога не е бил министър и дори получи
прозвището „Фланби“ по името на френска марка крем карамел:
Франсоа Оланд.
БТА