Окопна литературна война с тежка и лека артилерия. Нека кипи културен живот…
Две групи писатели започнаха тежка окопна литературна война в сайтове и Фейсбук. От една страна основателите на „Литературен вестник” Едвин Сугарев, Ани Илков, Владимир Левчев и др.,, от друга сегашните му редактори Йордан Ефтимов, Амелия Личева, Бойко Пенчев и др. Размениха си полемични обвинителни публикации, статуси във Фейсбук.
Първите обвиняват вторите, че обсебват вестника и гонят основателите, че вестникът станал академичен (като че ли трябва да бъде политически вестник) и др.
Вторите отговориха, че основателите в последните години никакви ги няма на нивата на вестника, че той се издържа трудно, работят без заплати , а основателите навремето са били на заплата като притурка на в. „Демокрация” и т. н.
Няма голямо значение кой е крив, кой е прав.
Нека има повече скандали като този с „Литературен вестник”. Нека кипи културен живот, и без това е беден.
Но в случая има няколко неща за отбелязване:
Става дума за вестник с продаваем тираж към 500 броя, излиза на чиста загуба. И да се говори за негова приватизация и заграбване, някак не върви. Вестникът нито е монополист на някакво литературно пространство, нито е законодател, който може да спре или ограничи някого да пише и да се изказва.
Нормално е да има враждуващи литературни кръгове. Само че у нас т. нар. интелектуалци имат някои особености. В споровете си непрекъснато търсят у опонента „виновно поведение”, както казват юристите. Не може да има мнение, позиция, коментар просто така. Ако някой се изкаже, той задължително цели нещо, извършва някакво неморално или престъпно действие.
И ако към това се прибави употребата на нецензурни изрази (което сред литераторите около въпросния вестник се възприема като част от свободата на словото), естествено се стига да войни и тежки обвинения.
Впрочем, хора като Сугарев зададоха норма за търсене на „виновно поведение” не само в литературата, а във всичко. Цялата ни политика е низ от непрекъснати обвинения в национални предателства, криминални или морални престъпления.
Ама нека има литературен живот. Слоят на интелектуалци в обществото е толкова тънък, че трябва да се подкрепя винаги, дори когато прави глупости. Както казва един съветник на Чърчил: „Интелигенцията винаги е заемала погрешна позиция по всички въпроси”. Това за британската, а за българската по-добре да не коментираме…