Кой ни гледа от плакатите
Цяла София е облепена с плакати на кандидат-кметове и кандидат-общински съветници. Златно време за печатниците. Незнайни пари се изливат в тях, за да тиражират физиономиите на претендентите за гласа на народа.
В началото на прехода един художник беше казал за кандидатите в изборите: „Трябваше да ги прегледа първо един френолог – да се строят всички, той да мине и да каже – тоя става, тоя не става”. Е, грубо звучи. От плакатите ни гледат хора също като нас.
Който постоянно псува политиците какви били, да се огледа около себе си – те са като всички останали, те правят това, което прави всеки българин – хитруват, лъжат, крадат по малко или по повече. Кой както може. Има и честни, има и откровени мошеници и демагози. Но си ги избира българинът, после ги псува за да оправдае себе си.
В деня за размисъл може би всеки ще ги огледа пак и ще избере по-малкото зло. Или ще гласува с партийната бюлетина като запален и дисциплиниран фен.
Утре част от тях ще разпределят общински бюджети, ще решават проблемите на града или ще крадат. Избрани с гласовете на българите.
А някои са просто състезатели без никакъв шанс, чийто физиономии са разлепени из целия град, за да разсейват гласове. За да намалят с няколкостотин или няколко хиляди гласа резултата за един или друг. В София това не е голям проблем, но в малките населени места е. Затова там по време на местни избори сноват автобуси с избиратели, а местните велможи регистрират хиляди нови гласоподаватели, както се случи тази година в Царево и др. черноморски градове. Гласовете на пришълците ще разпределят земи за милиони.
Нека всеки помисли още веднъж.