Хербицид в бирата

Бирата е продукт от ечемик, а в ечемика попада хербицидът глифозат. Снимка: Стокфото

През февруари германското списание „Фокус” публикува данни от тест на Института по околната среда в Мюнхен, който доказва, че 14 от най-любимите марки немска бира съдържат хербицида глифозат.
Това не е добра новина за бираджиите по света и у нас, защото препарати за растителна защита се използват при отглеждане на зърнени култури навсякъде, включително в България. С тях се третират посевните площи, за да се унищожат плевелите. Така пестицидът попада в ечемика и бирата.

Само че за българската бира няма подобни изследвания. Тя се прави почти наполовина с вносен малц, българският не достига (за незапознатите с бирите и уискито – малц е покълнал ечемик – бел. авт.).

Глифозат е широкоразпространен хербицид, активна съставка на известния препарат за борба с бурени „Раундъп” на „Монсанто”. Той се съдържа в още около 700 други хербицидни препарати, но най-големият производител е „Монсанто”.

Лошото е, че има изследвания, още от 70-те и 80-те години до днес, които твърдят, че този хербицид е токсичен за бозайниците и причинява рак. Международната агенция за изследване на рака към Световната здравна организация (СЗО) цитира доклад от миналата година, според който има доказателства за връзка между глифозата и развитието на ракови заболявания, например рак на белите дробове.

Според германското изследване всички 14 тествани бири са показали съдържание на глифозат – известните марки Кrombacher, Oettinger, Bitburger, Veltins, Beck’s, Paulaner, Warsteiner, Hasseröder, Radeberger, Erdinger, Augustiner, Franziskaner, König Pilsener, Jever.
Най-високите установени стойности в бирата са били в размер 300 пъти над допустимата граница за питейната вода (която е 0,1 µg/l), пише в сп. „Фокус”.

За България може само да се предполага

Проблемът е световен. Изследвания в САЩ от 2015 година показват наличие на това вещество в урината на 93% от американците. В Европа е подобно. Според по-старо частично изследване от 2013 г. 44% от доброволци от европейски страни, дали проби, съдържат химикала. Това бяха първите подобни изследвания в Европа. За България тогава тестовете са показали, че една на 10 проби показва съдържание на глифозат. Всички изследвани живеят в големи градове и никой от тях не е боравил директно с продукти, съдържащи глифозат в периода преди тестовете.

По-подробно изследване в Германия, оповестено през март тази година от „Дойче Веле” и др., показва, че следи от хербицида масово се откриват в урината на германците. Авторката на проучването Моника Крюгер казва, че у 75% от изследваните германци остатъците от глифозат в урината възлизат на минимум 0,5 микрограма на литър, а това е пет пъти повече от нормата. При една трета от изследваните хора са открити дори концентрации между 1 и 4,2 микрограма на литър, тоест между 10 и 40 пъти над нормата.

Ечемикът се произвежда с помощта на препарати против плевели и хербицидите попадат в бирата. Снимка: Стокфото

Германецът пие средно по 107 литра бира на година и чрез нея приема, без да го осъзнава, глифозат. Това не се връзва с имиджа за чистотата на продукцията, с който се славят германските пивоварни. „Апелираме пивоварните да проверят по-задълбочено техните продукти и съставки. Те трябва да изяснят как е било възможно глифозатът да се озове в бирата и да гарантират, че за в бъдеще продуктите им няма да съдържат пестициди“, казва биоложката София Гутенбергер от Института по околната среда пред сп. „Фокус”. „Всички тествани бири съдържаха глифозат. Налице е опасността германският Закон за чистотата на бирата да се превърне във фарс в годината на своя 500-годишен юбилей“, казва още тя.

Учени, лекари и природозащитници отдавна

настояват за забрана

на употребата на глифозат в селското стопанство. Европейската комисия препоръча да се удължи разрешението за употреба на препарата в ЕС до 2031 година, защото осигурява високи добиви. Но разрешителното за употреба не беше удължено, а изтече в края на юни 2016 г. Представителите на няколко страни се обявиха против и гласуването беше отложено.

Германският Институт за изследване на рисковете играе водеща роля при взимането на европейското решение по въпроса. Становището на института е, че растителната отрова „по всяка вероятност няма канцерогенно действие”, а откритите сега нива на концентрация на глифозат в урината „не са проблематични за здравето”. Тези оценки на германския институт предизвикват остри критики. През ноември 2015 година 96 учени написаха открито писмо до еврокомисаря по здравеопазването, в което се настоява да се забрани употребата на глифозат в ЕС – с аргумента, че анализът на германския Институт за изследване на рисковете съдържа сериозни грешки.

Но земеделци настояват за препарата, защото според тях добивите ще намалеят с около 40%. Тревогите относно най-популярния хербицид в света продължават да нарастват, тъй като американските фермери все по-често съобщават за плевели, устойчиви срещу глифозат.

Освен частичното първо европейско изследване от 2013 г., до сега в България няма тестове нито на храни и напитки, нито на хора, което да установи замърсяването с този препарат. Със сигурност препаратът се използва за посевите със зърнени култури, и се съдържа и в хляба.
Тъй като често се правят сравнения между бира и вино, в случая няма аналогия между ечемика и гроздето като суровина. Защото лозите не са едногодишни растения, имат дълбоки корени. За тях не се използват препарати за защита от бурени, почвата между редовете се обработва с трактори и това е достатъчно.

„Монсанто” предлага семена на земеделски култури, устойчиви на препарата глифозат („Раундъп“). Някои от тях чакат одобрение за страните от ЕС, и ако го получат, употребата на препарата може да се увеличи с около 800%.

През юни 2016 г. здравният министър Москов успокои от парламентарната трибуна, че досега в министерството не са постъпвали сигнали за вредни ефекти, вследствие на продукти за растителна защита, съдържащи глифозат. Като истински бирократ Москов прехвърли топката, като заяви, че „въпросът е изцяло и единствено от компетенцията на Българската агенция за безопасност на храните”.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.