Бежанците в Германия – по-скоро в McDonald’s, отколкото в Daimler

М. Депенброк, К. Лобенщайн

Преди една година германските концерни приветстваха бежанците като новото „икономическо чудо“ на Германия. Какво остана от големите обещания?

Пиктограма, ограмотяваща бежанците в Германия да не посягат на жените на улицата.

Дитер Цече, главен изпълнителен директор на автомобилостроителния концерн Daimler, през септември 2015 година застана на подиума на голямото Международно автомобилно изложение ИАА (IAA) във Франкфурт на Майн, но говори не за коли, а за хора. За бежанците, които всекидневно с хиляди преминаваха границата. Може би ще е трудно да бъдат посрещнати толкова много хора, призна той. След това обаче заяви, че те могат да станат основата за следващото германско икономическо чудо, подобно на милионите гастарбайтери през 50-те и 60-те години, които съществено допринесоха за подема на Западна Германия.

Това бе времето, когато от Унгария към Германия пътуваха влакове с бежанци. Приемните центрове бяха препълнени, хората се тъпчеха във физкултурни салони и набързо издигнати палатки. Цече звучеше така, сякаш ги е очаквал. „Точно такива хора търсим в Mercedes и в цялата ни страна“, заяви той и призова бежанците да не бъдат възприемани като заплаха, а да им се даде възможност. Тогава изглеждаше, че самият Цече иска да има принос в това.

Какво се случва сега, близо година по-късно? За Daimler работят точно деветима бежанци. В останалите големи германски компании, чиито акции са включени във водещия индекс Dax, има малко места за хората, потърсили убежище в Германия. През юли вестник „Франкфуртер
алгемайне“ изброй, че в тези 30 концерна работят едва 54 бежанци.

Засега почти няма надеждни цифри, които да покажат доколко
успешно е включването в трудовия пазар на бежанците, които през
последната година пристигнаха в Германия. Те фигурират в данните
за безработицата на германската служба по заетостта, едва от
юни. Около половин милион души обаче не са отчетени, тъй като
процедурите им за предоставяне на бежански статут все още не са
приключили и не се знае дали изобщо ще имат право да останат в
Германия. Други пък вече имат бежански статут и разрешително за
работа, но все още не са завършили интеграционните курсове.

Регистърът на чужденците предлага цялостен поглед върху броя
на бежанците, които биха могли да се включат в трудовия пазар –
в момента в Германия са регистрирани 1 090 812 бежанци, сред
които 850 000 са в трудоспособна възраст – между 15 и
65-годишни. От тези 850 000 души досега признат бежански статут
имат 350 000 и само тази група е с неограничен достъп до
германския трудов пазар. Все още няма данни колко от тях вече са
намерили работа. Има обаче няколко неща, които стават ясни,
когато темата се обсъжда с компании, с трудови посредници от
бюрата по труда, представители на браншови организации и
икономисти.

Първо, излизането на трудовия пазар изисква време. Тъй като
повечето бежанци все още говорят лошо немски, а няма достатъчно
езикови курсове – процедурата все още е бавна, а и много служби
и компании едва сега се учат как да се нагаждат към тази нова
група работници.

Второ, бежанците, които търсят работа, често имат различни
приоритети от германските работодатели. Докато германците
избират първо да завършат обучение или квалификационен курс,
много бежанци предпочитат да не учат с години, а бързо да
започнат да печелят. Те искат да изпращат пари на близките си
или да се разплатят с каналджиите. Следователно, класическата
германска рецепта на квалификация за определено работно място, в
много случаи не действа.

Трето, много бежанци нямат официално признато професионално
образование. Германската служба по заетостта оценява, че в тази
група са 70 % от потърсилите убежище, а само 10 % са висшисти.
Мнозина бежанци са много млади и поради това все още нямат
образователна степен, обучението на мнозина е било прекъснато от
бягството и войната.

Накрая, дори шефовете на концерни като Дитер Цече да са
особено еуфорично настроени, когато стане въпрос къде могат да
работят много бежанци, повечето от тях няма да намерят работа в
Daimler. В момента мнозинството бежанци започват работа в
ресторантьорския сектор, в чистотата и, като цяло, в
предприятия, ръководени от мигранти, казва експертът по
икономика на миграцията Херберт Брюкер от института IAB в
Нюрнберг. Само при McDonald’s работят 900 бежанци, но повечето
намират работа в по-малки и средно големи компании.

Фалшивите очаквания са сред най-големите пречки по пътя към
работата. Когато бежанците дойдат в Германия, те започват
пасивно съществуване. Биват разпределяни в жилище, получават
легло, дрехи и храна, ако имат късмет – и езиков курс. Не могат
дори да решат сами кога да отидат на лекар. Решава се вместо
тях, което може да продължи с месеци, понякога и с години.

„Мнозина изобщо не успяват да превключат от пасивността на
процедурата за бежански статут към активно търсене на работа.
Мислят, че държавата ще им осигури и работа“, казва трудова
посредничка от Кьолн. Това е сред причините много експерти да
настояват бежанците възможно най-скоро да бъдат свързвани с
работодатели и да не бъдат държани извън трудовия пазар чрез
процедурата за даване на бежански статут и интеграционни
курсове.

„Няма смисъл хората да бъдат „паркирани“ в интеграционни
курсове. Трябва да обединим овладяването на езика и
професионалната практика и да предлагаме курсове едновременно с
работата“, казва Брюкер.

Точно това прави Щефан Мюлер, управител на компанията за
опаковане Nefab. Той е наел 20-годишния сомалиец Халид Ахмед
Омар и още двама бежанци, макар че немският им бил слаб. В
професионалното училище е предвиден курс по немски веднъж
седмично, което обаче е крайно недостатъчно, затова Мюлер дава
на тримата си стажанти един допълнителен предиобед всяка седмица
за езикова подготовка. Бизнесменът е много доволен от работата
на Омар и другите двама мъже, макар завършването на обучението
им да е застрашено заради недостатъчните езикови познания. Това
застрашава и Мюлер, който може да загуби пари и трима
потенциални служители.

С подобен проблем се сблъскват и други компании.
Производителя на автомобилни части Continental предлага за
бежанците едногодишна програма, съчетаваща курсове по немски
език и основно техническо обучение, което да ги подготви за
заключителна квалификация. Модел, към който междувременно се
стреми и службата по заетостта, която в началото на август
започна 30 000 т. нар. комбинирани курса, включващи паралелно
изучаване на немски и професионално обучение.

Това е една от стъпките, които трябва да облекчат пътя на
бежанците към германския трудов пазар – има и занаятчийски
камари, основали собствени екипи от специалисти, има онлайн
трудови борси за бежанци, има и стотици компании, решили да
образоват бежанци.

Икономическото чудо на Дитер Цече няма да бъде празнувано на
шефските етажи на Daimler, а на обикновените бюра като в офиса
на Щефан Мюлер – там, където управителят на Nefab от месеци сяда
със завеждащия производството и една служителка, за да обсъждат
какво правят по-нататък с тримата сомалийци.

Включването на тримата бежанци в работата на фирмата се е
получило най-вече благодарение на консултантите, които са
превеждали интервютата и са помагали при телефонните разговори с
властите, посочва Мюлер.

Това е нещо, което се чува отвсякъде – не би се получило без
хората, които съветват, превеждат, помагат и действат като
катализатор за намирането на работа.

Година след като Цече обяви новото германско икономическо
чудо, повечето бежанци все още са в приютите и чакат – за
бежански статут, за курс по немски, за първо професионално
обучение. Те не стоят край поточните линии на Daimler, а на
опашки пред учрежденията. Вместо в някой германски концерн
мнозина се оказаха в статистиката на службата по заетостта. Тя
показва колко хора от основните страни на произход на бежанците
(включително Сирия, Афганистан и Ирак) през последната година са
намерили работа, от която им плащат осигуровки – 99 000 през
май 2016 или с 31 % повече от предходната година. Същевременно
обаче още 157 000 души от тези страни са се регистрирали като
безработни или с 80 000 повече спрямо същия месец на миналата
година. През идната година заради бежанците броят на
безработните в Германия за първи път отново ще се увеличи,
посочва службата по заетостта. Според говорителка на ведомството
това е добра новина.

„Това показва, че най-накрая много бежанци са регистрирани
при нас, че вече може да продължим нататък“, казва тя.
Бюрата по труда са само една от много стъпки по пътя на
бежанците през германската бюрокрация. При търсенето на работа
обаче тя е най-важната.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.