След четвърт век независимост Украйна най-после се „декомунизира“
Франс прес
Украйна, която днес отбелязва 25 години независимост, продължава усилията да се „декомунизира“ въпреки напрежението, засилващо се всеки път, щом властите преименуват градове и улици със съветски названия и демонтират паметници.
Град Артемивск в Източна Украйна над 90 години е носел името на местен водач на болшевишката революция. В края на 2015 г. обаче бе решено да му се върне името отпреди 1924 г. – Бахмут. Статуята на този революционер – Фьодор Сергеев с прякор Артьом, вече бе свалена от пиедестала и махната от градския център през юни 2015 г. в изпълнение на спорните закони за десъветизация.
„Хората са много недоволни“, отбеялзва пред АФП Артур Радковски от общинския съвет. „Поне да бяхме заживели по-добре след събарянето на тия паметници“, обяснява 49-годишният мъж, според когото властите само „осакатяват града“. „Сякаш си правят шегички с нас“, коментира 24-годишната Маряна.
През 2015 г. украинският президент Петро Порошенко одобри
нови закони, които забраняват всякаква комунистическа пропаганда
в страната.
Целта бе Украйна окончателно да скъса със съветското си
минало, докато властите се сражават с проруските сепаратисти в
размирните източни региони, повечето изпитващи носталгия по
Съветския съюз – конфликт, взел близо 9500 жертви от 2014 г.
насам.
Киев забрани съветските и нацистките символи. Според закона
паметниците в прослава на комунистически дейци, включително
множеството статуи на Ленин, трябва да бъдат демонтирани; също и
да бъдат преименувани селищата, улиците и предприятията, чиито
названия са свързани с комунизма.
Против „тоталитарното наследство“
Тези закони бяха приети в разгара на патриотичния подем
около проевропейските протести на Майдана, довели през 2014 г.
до падането на проруския президент Виктор Янукович, след което
Русия анексира Крим и избухна въоръженият конфликт с
бунтовниците в Донбас.
Според директора на Украинския институт на националната
памет, натоварен с „декомунизацията“, именно този проевропейски
плам, разпален от Майдана, е наложил „форсираното, бързо“
развитие на започналия процес.
Украинците искат „да се отърват от тоталитарното
наследство“, смята Володимир Вятрович.
„В Германия няма монументи, издигнати в чест на третия райх.
Целта ни не е да заличим страници от своята история, а да ги
осмислим и да покажем, че такива страници не бива да се пишат
вече никога“, казва той.
Но според Олеся Островска, директорка на голям киевски музей
за модерно изкуство, ако е необходима „декомунизация“, тя не
трябва да се върши прибързано.
„Единствено така ще може (промените) да бъдат приети. Ако са
твърде бързи, промените може да предизвикат обратна реакция“,
казва 38-годишната специалистка, много уважавана в културните
среди.
Жителите на източните региони, традиционно рускоезични,
„смятат, че светът им рухва, и събарянето на паметниците засилва
у тях чувството за несигурност и нестабилност. Тази загуба на
визуална опора може да предизвика известен стрес. Въпросът е
твърде деликатен“, пояснява тя.
Повече украинска реч
Според проучване този месец на Фондацията за демократични
инициативи 61 на сто от украинците смятат, че в момента
„страната има нужда от разумен национализъм“ – срещу 48 процента
през 1991 г.
В Киев обаче желанието за раздяла със съветското минало, а в
по-общ план и с Русия, понякога стига до отхвърляне на
собствения език.
Жител на страна, където цари руско-украинско двуезичие,
Антин Мухарски е от онези украинци, за които руският е майчин
език, но решението им е занапред да говорят само на украински.
„Това са мерки, необходими за страната, за да може да
оцелее“, заявява Мухарски, основал организация с името
„Украински културен фронт“.
„Майданът бе антисъветска революция. Хората се разделиха
накрая с онзи СССР, който живее у всеки от нас. Битката обаче ще
продължи още дълго – не е толкова лесно да се отървеш от
Съветския съюз“, обяснява активистът.
БТА