Българският и световният спорт преди и сега

Кеворк Кеворкян. Снимка „Булфото“

***
Колкото пъти наричаха Фелпс „Водния Бог“, толкова пъти се сещах за Ланс Амстронг – Богът на колоезденето, който се оказа гигантски мошеник.
А на Болт би трябвало да му дадат и още един златен медал – за нарцисизъм.
Никой обаче вече не се сеща за великия Карл Люис, който бе по-универсален атлет от ямаеца.
Американците догодина трябва да изхвърлят, освен руснаците, и китайците, за да са напълно щастливи.

***
Днешните Игри са битка на фармаколози, а второстепенната роля е отредена на ямайски вещери.
Обаче и по 50 златни медала да спечелят някои атлети, все ще си останат в сянката на Естествените Великани – като Джеси Оуенс, например – героят на олимпиадата в Берлин /1936/.
Джеси – кошмарът на Хитлер, който се беше изпуснал да каже, че Оуенс не е точно човек, понеже е черен.
Днешният спорт не третира по-различно спортистите – дори най-големите. Те не са съвсем човеци за фармаколозите.

***
През 2004 година, по време на олимпиадата в Атина, разговарях с Томас Мъри, който беше участвал в разследването на най-шумните допинг-скандали, разтърсили спортния свят; към онзи момент той беше член на Комисията по етика на Световната антидопингова агенция и президент на центъра „Хейстингс“ за изследвания в областта на биоетиката.
Американецът още тогава беше сигурен, че битката е загубена.
Каза ми, например, че забранените вещества вече така са създавани, че да бъдат елиминирани в организма на спортиста от самите контролни тестове.
Мъри беше сигурен, че занапред американци трудно ще бъдат уличавани.
Феноменалната Марион Джоунс с пет медала от Сидни, три от които златни, щяла да бъде една от последните жертви (бел. ред. – та беше заловена в употреба на допинг и беше осъдена на 6 м. затвор за лъжесвидетелстване). Ако не се брои друга голяма звезда, която, десет години след Сеул, където спечели пет медала, мистериозно почина само на 38 годишна възраст.
Днес сме свидетели на триумфа на фармакологията.
Скоро няма и да го крият.
Големият Грабеж е почти узаконен.

***
И ние бяхме ограбени – дори още по-жестоко.
Нашето крушение започна преди четвърт век и постепенно ни превърна в бедняците на световния спортен бизнес.
В Сеул /1988/ спечелихме 30 медала, от които 10 златни.
В Рио спечелихме едва 3 – и нито един златен.
Кой извърши грабежа, кои бяха идеолозите му?
Същите, които извършиха криминалната приватизация.
Костов продаде Кремиковци за 1 долар.
За десетилетие и половина същият този долар се превъртя в 1 милиард лева.
Добре – Костов смяташе Кремиковци и всички останали стопански достояния на България за боклуци – макар че той самият не построи нищо, освен къщата си в Драгалевци.
Подаряваше или продаваше на безценица – за да се измъкне час по-скоро от наследството на соца.
Ами човешкият материал – какъв беше той, че бяхме четвърта световна спортна сила в Сеул?
Как щяха да се справят с него?
Как щяха да обяснят успехите му?

***
Костов веднъж каза, че до 1989-а в България нямало култура.
Това не беше някакво срамно изпускане – напротив, той си вярва, когато говори подобни безумия.
Не посмя да каже същото и за спорта – защото щяха да го зарият с медали. Само в художествената гимнастика тогава те бяха около 300.
Грамада от медали пред Кмета Цеко/Костов.
Какво са си мислили тия грандомани, няма значение.
Но спортът, като толкова други неща, бе изхвърлен в нищото.
Всичко трябваше да започне от начало – за да се примъкнат и да си намерят място новите властници, повечето от тях формени нищожества.

***
Веднага след 10 ноември 1989-а започна атаката срещу гимнастичките. Нарекоха ги „момичетата на Политбюро“.
По този повод, имам един поразителен разговор с Лили Игнатова и Диляна Георгиева – можете да го откриете в сайта „Всяка неделя“/Блиц.
Двете шампионки донесоха торба с медали и ги оставиха в студиото.
Всъщност, хвърлиха ги в лицето на задаващото се Нищо.

***
Значителна част от политиците на Прехода се оказаха свирепи към Народа – сякаш социалната им чувствителност бе ампутирана още на 10 ноември 1989 година.
И започна голямото Пропадане – включително и в спорта.
Спортът бе зарязан, защото дразнеше и напомняше, че не всичко е било
криво в Миналото.
А сега строим стадиони за по пет милиона лева в села, където не живеят и пет души.

***
Ние се радваме на сребърния ни медал в скока на височина.
Хубаво, обаче невъзможният рекорд на Стефка Костадинова стои като един Еверест – непревземаем вече близо 30 години.
Той е още по-фантастичен, като се има предвид, какви висоти достигна през това време допинг-индустрията.
Тази експлозия на Стефка я прави по-голяма от Болт.
Но ние се свеним да го казваме.
Питайте Стефка, Боян Радев и останалите ни велики спортисти, как ги караха да се чувстват виновни, понеже са били велики спортисти в „онова време“ – проклетото време, което все не дава мира на Костов и другите фанфарони.

От личната страница на Кеворкян във Фейсбуксъс съкращения.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.