Защо не трябва да се преследват буркините

Съчетават ислямските ценности със западния начин на живот

Жена с буркини на френски плаж. Снимка: от тв екрана

Вместо да ухажват десните избиратели, френските политици трябва да признаят, че мюсюлманките, които обичат да ходят на плаж, са съюзници в борбата срещу извратената идеология на „Ислямска държава“.

Мъже, които принуждават жени да си събличат дрехите – това никога няма да изглежда като свобода, равенство и насърчаване на „добрия морал“, независимо от използваните оправдания. Сега вече 15 френски града са взели на мушка обичащите да ходят на плаж мюсюлманки след терористичните убийства през юли в Ница и Нормандия. Когато снимките на френски полицаи, които налагат забраната на буркините, се появиха тази седмица, видяхме не ефикасна мярка за борба с тероризма, а тромав опит за реакция срещу видимите признаци на исляма във Франция.

Бившият държавен глава Никола Саркози, в своя стремеж да привлече противниците на имиграцията от десницата за кандидатурата си за нов президентски мандат, се включи в дебата в сряда вечерта, като заяви, че буркините са шивашки затвор за тялото и провокация, която подкрепя радикалния ислям.

Тази тема се повтаря из цяла Европа, където осезаемият страх
от исляма слива своята най-крайна, насилствена и – както казва
Чарлз Кърцман в книгата си „Липсващите мъченици“ – рядка форма с
мирната вяра на обикновените мюсюлмани. От изследванията на
живота на мюсюлманите в западни страни обаче знаем, че повечето
от тях не искат да се крият в изолирани гета или да се откажат
от културното си наследство и да се асимилират до степен да
станат невидими. Те искат да намерят удовлетворяващо равновесие
между двете – да се приспособят и интегрират в западните
общества и да бъдат признати като даващи своя принос пълноценни
граждани в държавите, които наричат свой дом.

В този среден път между изолацията и асимилирането се появи
буркинито в Австралия преди едно десетилетие. То бе творение на
Ахеда Занети, която искала да създаде бански костюми за
мюсюлманки, желаещи да се плацикат във водата заедно с всички
други, но същевременно да спазват традиционното ислямско
благоприличие.

По същата причина в социалните медии се появиха множество
мюсюлмански модни консултанти, най-известната от които е млада
британка, известна като Дина Токио. С баща египтянин, майка
англичанка и лондонски акцент, тя има над половин милион абонати
в ЮТюб, които гледат ревютата й на лак за нокти халал
(обикновеният не върши работа, тъй като водата не може да
проникне при миенето за ежедневните молитви) и съветите й към
модни мюсюлмански момичета как да се гримират и да навиват
чалма. Токио е символ на сливането на ислямската религиозна
идентичност и многомилиардната козметична индустрия, която едва
е докоснала повърхността на пазара на мюсюлманките.

Религиозните нагаждат не само дрехи и козметика, за да
задоволят нуждите си на западни мюсюлманки. Можете да гледате
комици, които не използват ругатни, да се шегуват за „летящия
бял мюсюлманин“, докато ядете пица с пуешки бекон и пиете
безалкохолна бира. Съвременната ислямска финансова система се е
развила в населените предимно с мюсюлмани страни в отговор на
западните пазари и глобалното банкиране от 20-и век и има за цел
да избягва заемите с лихва и не-халал инвестиции в свинско,
алкохол и хазарт и да насърчава споделянето на риска – това са
все стълбове на основаващата се на шериата търговия.

Това, заедно с буркините, са примери как мюсюлманите
еволюират и се приспособяват към живота на Запад. Покриването на
ръцете, краката и главата с плат не е провокационен символ на
чуждо покоряване. Няма място за обичащата да ходи на плаж по
буркини жена в извратеното виждане на „Ислямска държава“ за
женската сегрегация, в която жените са напълно скрити и хванати
в капан. Подозирам обаче, че това го знаят дори френските
политици.

Възходът на десни антиимигрантски движения като ПЕГИДА в
Германия, които намират най-голяма подкрепа сред бедната
работническа класа и безработните, е тревожен, както и
граничещата с фобия реакция на политическите елити на всякаква
форма на публична религиозност. Това е контекстът, в който
маргинализираните мюсюлмани са уязвими за терористични
вербовчици.

Добрата новина е, че огромното мнозинство от мюсюлманите не
са податливи на екстремистката пропаганда. Религиозните сред тях
– каквито са не всички мюсюлмани, трябва да се признае –
успешно намират начини да приспособят разумните изисквания на
вярата си към ежедневието в западните страни. Дали западните
политически лидери могат да си позволят да признаят това и да
подкопаят десния национализъм е отделен въпрос.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.