Може ли Колумбия да стане новият „тигър“ на Латинска Америка?

ДПА

Преговорите между ФАРК и властите на Колумбия в Хавана. Снимка: от тв екрана

С историческото мирно споразумение, сложило край на 52-годишен конфликт, Колумбия може би е в позиция да стане следващата изгряваща звезда в икономически план в региона. Страната обаче ще трябва да намери нови начини да създаде работни места, за да гарантира запазването на мира и във времена на икономически бум.

След като правителството на Колумбия и бунтовниците се споразумяха да сложат край на 52-годишния си конфликт, в южноамериканската страна започва нова ера на мир и възможности, казват някои.

„Възможност, това е думата. Трябва да отпразнуваме не просто затихването на пушките“, каза ръководителят на правителствената преговорна делегация Умберто де ла Кайе в края на мирните преговори. „Наистина важното е, че пред се откриват нови пътища, за да оставим насилието зад нас и да възстановим (страната) на основата на (взаимно) уважение“, заяви той.

Вътрешният конфликт между колумбийското правителство и ФАРК
(Революционни въоръжени сили на Колумбия) отне живота на десетки
хиляди и разсели милиони хора. Той освен това тежеше на
икономиката на страната, така че краят му може да даде силен
тласък на Колумбия.

В момент, когато Бразилия е на път да изпадне от 10-те
най-големи икономики в света и други южноамерикански страни също
се борят с рецесията, Колумбия регистрира удивителен растеж.
Нейният БВП се увеличи с 3,1 процента миналата година, а тази
година се очаква подобно равнище.

„По различни оценки ще има допълнителен ръст между 1 и 3
процентни пункта, ако бъде сключено мирно споразумение“, каза
Томас Войгт, директор на Германско-колумбийската
търговско-промишлена камара.

Заради конфликта и факта, че държавата е нямала контрол
върху някои региони, голяма част от икономическата дейност
досега бе концентрирана в района около столицата Богота.
„Дълго време 75 процента от БВП се произвеждаха тук. Сега са
само 50 процента, тъй като има много инвестиции в други
региони“, обясни Войгт.

Особено бързо се развива туризмът, който вече е най-големият
източник на чуждестранна валута, нареждайки се пред минното
дело и петрола, отбеляза Войгт.

Досега Колумбия инвестираше около 3 процента от БВП в
борбата срещу престъпни групировки. Експерти изчисляват, че
въоръженият конфликт е струвал на Колумбия между 2,5 и 4
процентни пункта от БВП всяка година.

„С това споразумение няма вече да бъдем смятани за опасна
страна“, каза колумбийският президент Хуан Мануел Сантос в края
на преговорите миналата сряда.
„Ще има повече инвестиции, повече туризъм и повече работни
места“, подчерта той.

Преди обаче икономическото възстановяване да стане факт,
остават огромни предизвикателства, включително притесненията, че
бивши десни паравоенни структури, искащи да си отмъстят на
ФАРК, може да развалят мира в демилитаризираните зони.

„Паравоенните групи са основна заплаха за мира. Няма да има
траен мир в Колумбия, освен ако държавата не предприеме
решителни действия срещу паравоенните и техните кръгове от
поддръжници“, каза Оливер Мюлер, директор на благотворителната
организация „Каритас интернешънъл“.

Правителството сключва мирно споразумение само с единия от
участниците в конфликта“, каза журналистката Хина Морело от
столичния в. „Тиемпо“. „Има други играчи, които не седят на
масата на преговорите“.

По-малката лява бунтовническа групировка „Армия за
национално освобождение“, например, все още се бие срещу
колумбийските власти.

Дори мирното споразумение с ФАРК все още не е сигурен факт.
Колумбийците трябва да гласуват по условията му и според някои
социологически проучвания референдумът на 2 октомври ще бъде
оспорван.

Ако се задава икономически бум, е много важно за запазването
на мира да бъде направено така, че всички да извлекат полза от
него.

След като паравоенните групировки формално се демобилизираха
в средата на миналото десетилетие, мнозина създадоха престъпни
банди, занимаващи се с наркотрафик и изнудване.

Днес все още има около 8000 бойци на ФАРК, които не знаят
друго, освен да водят война. Те ще се нуждаят от възможности, за
да не ги сполети същата съдба.

„Особено по селата младите хора едва ли имат бъдеще“,
предупреди Забине Куртенбах от базирания в Хамбург Институт за
латиноамерикански изследвания.

„Колумбия трябва да смени своя бизнес модел, който сега се
основава изцяло на добива на полезни изкопаеми и създава малко
работни места“, каза Куртенбах.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.