Дилма Русеф губи последната си политическа битка
ДПА
Дилма Русеф – бивша революционерка, преживяла диктатура и рак и избрана за първата жена президент на Бразилия, не спря да се бори до края
Още от младежките години, когато е била войнстваща активистка на левицата, Дилма Русеф определя себе си като боец, а живота си – като поредица от битки: срещу диктатурата, болестта и сега срещу импийчмънт, който тя смята за несправедлив държавен преврат.
„Който вярва, се бори“, каза борбената Русеф в Сената в понеделник. Само няколко часа, преди да бъде отстранена от длъжност, тя се закле, че ще се „съпротивява винаги“.
Бившата партизанка загуби последната си политическа битка в сряда, когато Сенатът гласува с резултат 61 срещу 20 в подкрепа на нейното отстраняване от длъжност по обвинения, че е нарушила конституцията, като е одобрила бюджетни машинации с цел да прикрие държавния дефицит.
Русеф, която беше избрана за президент през 2010 г. като
наследник на харизматичния си наставник Луис Инасио Лула да
Силва, загуби категорично, след като опозицията събра мнозинство
доста над необходимите две трети за прекратяване на нейния
мандат.
Скоро тя може да има още по-малко приятели. Мнозина
анализатори предсказват, че сега дори близки съюзници скоро ще
изоставят бившия президент.
Русеф е известна с презрителното си отношение към диалога и
нетърпението към преговорите, а нейните хулители я заклеймяват
като арогантна. Но тя винаги е поддържала репутацията си на
честен политик, а малцина са дръзвали пряко да поставят под
въпрос почтеността й.
Реториката на Русеф не й помогна да се защити, след като
беше подложена на импийчмънт. Тя определи като държавен преврат
парламентарната процедура, сложила край на втория й президентски
мандат.
Но новият президент на Бразилия – някогашният политически
партньор на Русеф Мишел Темер – защити законността на
импийчмънта подобно на мнозина експерти.
Дори Фернанду Колор ди Мелу, който подаде оставка като
президент през 1992 г., преди срещу самия него да започне процес
за импийчмънт по обвинения в корупция, гласува в подкрепа на
отстраняването от длъжност на Русеф.
Противно на това поддръжниците на Русеф разглеждат процеса
за импийчмънт като претекст да бъде сложен край на над
13-годишното управление на левицата. Те казват, че счетоводните
хитрости за прикриване на държавните дългове като тези, за които
е обвинявана Русеф, са били утвърдена практика на предишните
правителства.
„Мандат, предоставен с всеобщо избирателно право, би
трябвало да бъде прекъсван само в крайни случаи“, каза в Сената
икономистът Луиз Гонзага Белузо, който свидетелства в защита на
Русеф. „Не смятам, че този случай е такъв.“
Русеф и много от нейните съюзници смятат, че изпадането в
немилост на първата жена президент на петата по големина държава
в света се дължи също така отчасти на предразсъдъците в едно
все още консервативно, мъжкарско общество.
Русеф е родена в Бело Оризонте на 14 декември 1947 г. Тя е дъщеря на български имигрант и учителка. На младини е лява партизанка и е изтезавана при военната диктатура през 1970-те години.
Тя става министър на мините и енергетиката, а по-късно – началник на канцеларията на Лула – лидерът, извел Бразилия до центъра на световната сцена. На 1 януари 2011 г. Русеф встъпва в длъжност като негов политически приемник.
Тя наследява обхваната от оживление страна, която измъква 40 милиона души от бедността и става седмата по големина икономика в света и зараждаща се сила. Но кризата бързо потапя перспективите на Бразилия, а заедно с това и тези на Русеф.
Корупционните скандали, свързани с държавната петролна
компания „Петробраз“, подкопават вярата в бразилските
институции.
Икономическият модел на страната се разпада, а бразилската
икономика се свива с 3,8 процента през 2015 г. с възможност да
се свие с още 3,3 процента тази година.
Въпреки нейния образ на несломим човек и революционното й
минало кризите изпратиха Русеф ранена в последната й битка като
президент.
Жената боец, която победи рака на лимфните възли през 2009
г., каза в понеделник – „да ме отстраните от длъжност значи да
ми наложите политическо смъртно наказание“.
Още по темата: Историческо гласуване в бразилския Сенат
Импийчмънтът на Дилма Русеф по средата на втория й мандат
също така подсилва впечатлението, че политическата класа в
Бразилия продължава да изпитва неудобство от демокрацията, макар
да са минали повече от 30 години от края на военната
диктатура, според в. „Гардиън“.
Само двама от последните осем пряко избрани президенти изкараха
докрай своите мандати – двама бяха отстранени от длъжност, един
беше свален с военен преврат, един се самоуби, един умря, преди
да встъпи в длъжност, а друг подаде оставка, изтъква изданието.
Миналото на Русеф на партизанка, страданията, които тя
е преживяла по време на диктатурата, не й спечелиха снизхождение
от страна на нейните съдници, пише в. „Монд“. Официално Русеф
беше отстранена заради нарушения на фискалните правила. Но в
действителност цялата й политика, нейните тактически грешки,
нейните лични недостатъци, нейната неспособност да управлява
заедно парламент, който беше враждебно настроен към нея, както и
лутанията на Партията на трудещите се бяха наказани, допълва
изданието.
Гласуването в Сената за импийчмънт на Русеф беше
кулминацията на борба за власт, разтърсваща Бразилия от месеци,
посочва американският в. „Ню Йорк таймс“.
Сенатът гласува за импийчмънт на Русеф по обвинения за
нарушаване на финансовото законодателство. Но окончателното й
отстраняване, след като тя беше временно отстранена от длъжност
през май, за да започне процес срещу нея, представлява нещо
повече от решение за признаване на вина по някакво обвинение. То
е присъда за нейното лидерство и за влошаващите се перспективи
на най-голямата страна в Латинска Америка, коментира изданието.
Импийчмънтът слага край на управлението на една от
най-силните партии в Западното полукълбо. Тринайсетте години, в
които Партията на трудещите се беше на власт, бяха период, в
който бразилската икономика процъфтя, милиони хора бяха
издигнати до средната класа, а ролята на страната в глобален
план се засили. Но големите корупционни скандали, най-тежката
икономическа криза от десетилетия и незаинтересоваността на
правителството към общественото недоволство поставиха Русеф в
неизгодно положение, при което тя нямаше достатъчна подкрепа, за
да неутрализира усилията на политическите си съперници за
завземане на властта.
Според многото й критици нейното отстраняване е подобаващ
край за един арогантен лидер начело на политическо движение,
отклонило се от своя път. Русеф и нейните поддръжници обаче
определят импийчмънта като преврат, който подкопава младата
бразилска демокрация.
Освен това отстраняването й може да не възстанови доверието
към бразилските лидери, нито да намали широко разпространената
корупция в политиката в страната. Напротив, много бразилци
смятат, че властта просто преминава от една засегната от
скандали партия към друга, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
Кой е приемникът на Русеф – Мишел Темер
Отстраняването на бившата марксистка партизанка заради манипулиране на бюджета поставя нейния заместник Мишел Темер в центъра на вниманието в момент, когато Бразилия страда от очертаваща се като най-тежката рецесия в страната от над сто години, отбелязва в. „Файненшъл таймс“.
За приемника на Русеф – Мишел Темер, в. „Фигаро“ пише, че той е близък до бизнес средите, които приветстваха неговото идване на власт. Смята се, че той ще отмени постигнатото от левицата в социалната сфера.
Темер започва политическата си кариера през 1987 г. в Камарата на депутатите. Избран е за председател на институцията на няколко пъти. От 2001 г. управлява партията Бразилско демократично движение, произхождаща от едно от двете политически движения, толерирани по време на диктатурата. Днес то е най-голямата политическа сила в страната. Партията е част от всички управляващи коалиции от десетилетия.
„Фигаро“ представя Темер като християнин маронит и
припомня, че той е потомък на ливански мигранти в Бразилия.
Фактът, че Темер е начело на Бразилия вече поражда радост в
Ливан, особено в село Бтаабура, откъдето произхожда майка му.
В. „Стампа“ пък публикува към статията за импийчмънта на
Русеф снимка на нея и Темер от времето, когато двамата са били
съюзници. На снимката Русеф гледа, усмихната и доверчива, към
Темер, за който се твърди, че е главният инициатор на целия
процес за импийчмънт. Но Темер също може да бъде смятан за
отговорен за същите дела, заради които беше отстранена Русеф –
нарушаване на фискалното законодателство при управлението на
държавния бюджет. Тези нарушения бяха извършени по времето,
когато Темер беше вицепрезидент. Освен това името му беше
споменато при разпитите на някои от разследваните за корупция
във връзка със скандала Петробраз.
„Стампа“ припомня, че Темер е потомък на ливански
мигранти. Роден е през 1940 г. в Сао Пауло. Бил е национален
секретар на партията Бразилско демократично движение, която беше
коалиционен партньор на Партията на трудещите се, преди да
излезе от правителството. Темер е от 35 години в политиката. Бил
е католик, но сега е масон.
Женен е три пъти. Има двама сина и три дъщери.
Последните са по-възрастни от най-новата му съпруга – Марсела,
която е на 34 години. Обича поезията и класическите филми. Не
обича футбола. Според анализатори отстранявайки Русеф, Темер се
превърна в най-големия специалист по политически маневри в
Бразилия.
БТА