Ботев гениално е предвидил, че (за Борисов) ний сме идиоти

Иво Инджев

Време е да погледнем истината под очи, вместо да обръщаме поглед и да се правим, че не я забелязваме. Живеем в премиерска република, в която някой съзаклятник на премиера, като Георги Първанов, от време на време пуска димни завеси с предложения за президентска република.

В нашата премиерска република премиерът-слънце огрява навсякъде, където прецени, че му е важно.

Рефер е във футболните първенства по покупка-продажба на отбори и прочее търговия с черни каси и влияние в спорта.

Ръководи енергетиката “на едро”, колчем стане дума за руски проекти и имитацията на дейност по тяхното (уж) окончателно диверсифициране – да се чудиш защо му е ресорен министър изобщо.

Външната политика му е стара слабост. Още преди близо 15 години, в предаването на БТВ “В десетката”, когато беше начинаещ главен секретар на МВР, загатна това с репликата, че вътрешната политика му се струва “лайно в целофан”. И ето че днес е във вихъра си като стълб на европейската политика, за какъвто се има като самоназначил се посредник между Турция и ЕС. Що ли изобщо му трябва да има външен министър, комуто е отредил ролята да одобрява седмица по-късно сепаратистките му ходове?

Премиерът, към когото (логично вече, опитът показва, че без него не може да има арбитраж в тази държава), се обръщат да реши всеки един махленски спор, е преодолял обаче някогашната си гнусливост към вътрешната политика, чието съдържание е разопаковал и впрегнал в кампаниите си срещу “враговете”.

Но в сношенията с външния свят придобива все повече личен апетит на водач от международна величина. Най-пресният пример е фактът, че се постави начело на подготовката на страната за предстоящото ротационно председателство на ЕС, отстранявайки от тази роля вицепремиера Меглена Кунева. Причината? Ами не я слушали останалите министри, когато тя им спускала задачи. Така се обоснова премиерът-слънце.

Бягайки днес от парламентарен контрол, за да не отвърне на питане защо се противопостави на идеята в зародиш да има общ черноморски флот с натовските съседи, Борисов ни накара да си спомним как еднолично се наложи през юни по въпроса, отхвърляйки мнението на самотната триада проевроатлантически съуправленци в България Плевнелиев – Ненчев – Митов, принуждавайки ги да се отрекат публично (от себе си, в този смисъл).

Премиерът ни може и знае всичко – до степен, че е информиран кой карикатурист си изкарва заплатата благодарение на него лично. Нещо повече, ако иска, може да нарисува и по-добра карикатура от карикатуриста-неблагодарник, който дължи прехраната си на премиера. В това премиерът-слънце е убеден както във всичко останало, което говори и му хрумне на момента в рамките на всекидневните му телевизионни инструктажи на аудиторията.

Горните примери могат да бъдат умножени по много, но не се налагат повече доказателства за реалността, в която живеем. А тя е: премиерска република.

Това само трябва да бъде официализирано в името на борбата с лицемерието. Фактите трябва да бъдат наричани с техните имена.

Ако утре премиерът каже, че Борисовата градина в София е кръстена на него, ще се появят министри или държанки в държаните на премиерската каишка медии, които ще потвърдят и дори ще си спомнят, че са присъствали на демократичния дебат, след който е върнато правилното название на градината, преименувана от враговете на Борисов по времето на омразния му комунизъм в “Парк на свободата”.

След Борисовата монархия, която послужи за отправна точка във въздигането на Борисов чрез наследника на Борис III, е вече време да се превърнем в Борисова Република. Ако някой е против, той е идиот, както би казал самият наш пръв държавен и партиен ръководител, цитирайки свое вчерашно телевизионно интервю, в което обяви за идиоти своите критици (колкото и да са малко, те са нетърпими с идиотизма си да му се противопоставят).

Здравият разум е обратното на идиотския. Той изисква фактите да бъдат признати в де факто премиерската ни република.

А ний? Ний сме идиоти, както е казал гениалният Ботев – гениален, защото е прозрял в аванс какво мисли премиерът за нас.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.