Защо италианските музеи търсят частно финансиране

Асошиейтед прес

Снимка: Иван Бакалов

Италиански таксиметрови шофьори и портиери насърчават активно туристите да посещават някои музеи. Във Флоренция клиенти на супермаркети събраха 250 000 евро (275 000 долара), като предпочетоха да помогнат на градското изкуство, вместо да получават награди за лоялност. Във Венеция Колекцията на Пеги Гугенхайм си партнира с известни компании, включително производители на часовници, ракия и одеколон.

Под най-различни форми музеите все по-често обръщат поглед към дарения, сътрудничество или спонсорство от частния сектор, за да оцеляват и да се развиват. В Италия хазната отдавна изпитва затруднения да съхранява и поддържа както трябва огромното разнообразие от произведения на изкуството, исторически дворци и древни останки. Затова държавните музеи и паметници се стремят да следват примера на частните институции след десетилетия на всеобщо недоверие между културата и бизнеса.

Представители на музеи и други високопоставени покровители
на изкуството – от кафеен магнат до производител на гуми,
финансирал пространство за съвременно изкуство, се стекоха тази
седмица на еднодневна дискусионна сесия във Флоренция, където
преди векове Медичите и други меценати с благороднически
произход подпомагат ренесансови майстори.

Фреска на Ботичели, който е бил само един от многото творци,
ползвали се с покровителството на Медичите, придаде
величествено вдъхновение на оживените дебати в галерия Уфици.
Участниците се ангажираха в крайна сметка да изготвят
практически предложения до италианския министър на културата,
включително възможността за публично-частно партньорство.

В дискусиите участваха и богати меценати, например
инвестиционна група от Обединените арабски емирства.
Недоверието между пари, бизнес и култура все още е много
голямо в Италия, отбеляза Микела Бондардо, експерт в областта на
културата, която участва в съвета за съвременни изкуства в
нюйоркския музей МоМа. Тя призова италианските държавни музеи да
променят манталитета си и да обединят дългосрочно силите си с
корпоративни партньори.

Под ръководството на премиера Матео Ренци, който някога бе
кмет на тосканския град, потънал в изкуство, недоверието на
италианската държава към свързването на културата в държавния
сектор с частната сфера отслабва.

„Частните ресурси, краудфъндингът (или групово финансиране –
бел. ред.), частните дарения, даренията на компании,
спонсорствата, патронажите, ще допълнят държавното финансиране“,
заяви на сесията министърът на културата Дарио Франческини.

Новият директор на Уфици е германецът Айке Шмид, който е
част от новото поколение директори на музеи, наложено от
Франческини, след като десетилетия наред само италианци
оглавяваха държавните музеи.

Шмид отбеляза, че орязването на държавните пари за култура
през последните 15 години най-сетне е било спряно и бюджетът за
тази година е увеличен с 27 % спрямо миналата година, макар все
още да е недостатъчен, възлизайки на 2 милиарда евро (2,2
милиарда долара).

А закон от 2014 година, според който се допускат данъчни
облекчения от 65 %, когато се правят дарения за италиански
държавни музеи, паметници и обекти на изкуството, доведе до
дарения на обща стойност 120 милиона евро (135 милиона долара),
каза Франческини.

„Държавата отново се ангажира с културата“, посочва Шмид,
който ръководи най-големия италиански музей за картини.
Това обаче не е достатъчно за страни като Италия и Гърция,
които имат такова културно и археологическо богатство. Така че
частни дарения, особено за реставрация, продължават да бъдат
необходими, допълва Шмид.

За реставрацията на престижни паметници Италия разчита много
на бизнеса, включително на модни компании, производител на
матраци и текстилен магнат.

Производителят на обувки и луксозни стоки Tod’s покрива
разходите за почистването на Колизеума. Фенди спонсорира
реставрацията на Фонтана ди Треви в Рим, а след това направи
лятно модно ревю по прозрачни подиуми върху водата.

Ейза бин Насер, президент на дубайската Alserkal Group,
каза, че е дошъл във Флоренция да чуе предложенията на музеите и
за да обмисли спонсорирането на някоя от реставрациите.
Някои участници в срещата в понеделник обаче обърнаха
внимание на известни ограничения на спонсорския подход. Сред
тях бе директорът на Колекцията на Пеги Гугенхайм във Венеция
Филип Райландс. Колекцията се намира в дворец от 18-и век на
Канал гранде.

От 1992 година институцията сключва най-малко двегодишни
партньорства с много компании, които имат желание да свържат
марките си с престижната арт колекция.
„Ерата на спонсорирането на отделни събития отмина“,
коментира на срещата Райландс, който оглавява и Фондацията на
колекцията за Италия.

По-късно той обясни, че дългосрочното бизнес партньорство му
осигурява спокойствието да „знае, че разполага с платформа от
средства“, за да планира изложби през идните две-три години
поред.

Райландс обаче признава, че тъй като повечето италиански
музеи са държавни, „просто не разполагат със свободата седем дни
в седмицата да се посветят на приятелствата, на нуждите, на
изискванията на тези отношения с компаниите“.

Сравнително отскоро е позволено на музеите да запазват
собствените си приходи. Преди това всички пари отиваха в
държавната хазна.

Процъфтяващи държавни музеи като Уфици внасят 20 % от
постъпленията си в „солидарен фонд“ за по-малките, по-неизвестни
музеи, често намиращи се в провинцията, като тежко засегнатите
от земетресението на 24 август.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.