За какво гласуват хърватите

Асошиейтед прес

Преглед на предсрочните избори в Хърватия в неделя

На най-младата членка на Европейския съюз Хърватия този уикенд й предстоят предсрочни избори, които ще изправят една срещу друга главните партии от левия и десния спектър, но едва ли ще бъде излъчен убедителен победител. Неизвестността подхранва опасения за продължаване на нестабилността, което може да попречи на реформите.
Ето някои факти за изборите в неделя.

ЗАЩО ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ

Предишното дясно правителство на Хърватия падна през
пролетта, след като управлява само 6 месеца и бе парализирано от
вътрешни противоречия между коалиционните партньори. Това
правителство, водено от непартиен бизнесмен от Канада, бе
формирано след неубедителния резултат от изборите миналия
ноември.

ГЛАВНИТЕ СЪПЕРНИЦИ

Основните партии в Хърватия са лявата
Социалдемократическа партия и дясната Хърватска демократична
общност, или ХДО. Тези партии доминират на хърватската
политическа сцена от отцепването от бивша Югославия през 90-те
години, но вероятно ще бъдат зависими от по-малки групи като
реформаторската Мост, които ще определят накъде ще се наклонят
везните.

Хърватската демократична общност управлява Хърватия по
време на войната за независимост от 1991-1995 г. и е смятана за
националистическа.

Социалдемократите, които участват в изборите в Народна
коалиция с няколко по-малки партии, са считани за наследници на
хърватските комунисти, които са се борили срещу нацистите през
Втората световна война и по-късно са управлявали Хърватия в
състава на федеративна Югославия.

Мост, малко известна група, формирана преди последните
избори през ноември, след вота се оказа определящ фактор за
формиране на парламентарно мнозинство. Тя състави коалиционно
правителство с ХДО, но кабинетът не работеше добре и коалицията
се разпадна.

КАКЪВ Е ЗАЛОГЪТ

Въпреки че част от кампанията бе съсредоточена върху
стари идеологически различия, който и да формира бъдещото
правителство, ще бъде изправен пред трудната задача да реформира
хърватската икономика, за да може страната да настигне
останалите членки на ЕС. Хърватската икономика е една от
най-слабите в ЕС, отчасти заради войната и продължителния
преходен период.

ИЗБОРНИЯТ ДЕН

Хърватия има 3,7 милиона избиратели. Секциите ще бъдат
отворени в 7 часа местно време (8 часа българско) и ще бъдат
затворени 12 часа по-късно. Предварителните резултати и прогнози
ще започнат да пристигат един или два часа след затварянето на
секциите. Официалните резултати се очакват не по-рано от
понеделник.

Още по темата: Не се очаква край на политическия хаос

Хърватите ще участват този уикенд в предсрочни избори, които
въпреки многото проблеми на страната са насочени повече към
разделенията от миналото, отколкото към бъдещите
предизвикателства, пред които е изправена най-новата членка на
ЕС.

Предсрочните парламентарни избори в неделя се очаква да не
допринесат много за решаването на най-тежката политическа криза
в Хърватия от присъединяването й към ЕС през 2013 г.,
разпалвайки опасения, че нестабилността ще попречи на усилията
на страната да догони останалата част от блока.

Гласуването, второ за по-малко от една година в Хърватия,
идва в момент на засилване на десните настроения и
националистическата реторика, които разпалиха разделения,
датиращи от Втората световна война и балканските войни през
деветдесетте години.

Някои теми, които смятахме, че отдавна са ставени настрана,
попаднаха във фокуса, каза Ядранка Косор, бивш премиер и бивш
лидер на консерваторите. Вместо да се движи напред като член на
ЕС, нашият политически и обществен живот направи завой към
по-лошо, каза тя.

Предишното хърватско дясноцентристко правителство рухна през
пролетта след като бе на власт само шест месеца. То бе
парализирано от вътрешно боричкане и твърдения за конфликт на
интереси, насочени срещу вицепремиера Томислав Карамарко.

Това правителство бе формирано след изборите през ноември
миналата година, които не очертаха ясен победител и превърнаха
малко известна прореформаторска група /новосъздадената паритя
Мост/ в следизборен фактор.

Проучванията на общественото мнение прогнозират, че
предстоящият вот ще завърши по същия начин, като нито лявата
Соцалдемократическа партия, нито дясната Хърватска демократична
общност ще могат да управляват сами. Това означава, че
формирането на следващото хърватско правителство ще зависи
отново от по-малките групи като „Мост“, които помогнаха за
съставянето на дясното правителство, което рухна тази пролет.

Резултатът от тези избори може лесно да стане въведение
към още едни избори в скоро време, смята Косор. „Вярвам, че сме
навлезли в период на нестабилни правителства“, каза тя.

Продължаващата дълго време несигурност би могла още повече
да спъне развитието в страната с население 4,2 милиона души.
Макар по-напреднала от други балкански страни, Хърватия
има една от най-слабите икономики в ЕС след годините на криза
след войната от 1991-95г. , разпалена от откъсването от бивша
Югославия.

След шестгодишна рецесия Хърватия показа признаци на
възстановяване с растеж от над два процента. Безработицата обаче
се движи около 14 процента и е сред най-високите в ЕС, а
голяма част от фискалния растеж се отдава на туризма по
хърватското адриатическо крайбрежие.

Гордана Дераня от Асоциацията на работодателите на Хърватия
казва, че след като икономиката показва признаци на подобряване,
държавата трябва да свърши своята част от работата, като
намали дълга на страната, намали данъците и елиминира
бюрокрацията, която спъва бизнеса. Сериозна работа очаква едно
сериозно правителство, което е готово да решава проблеми, които
е трябвало отдавна да бъдат решени, каза Дераня.

Макар и социалрдемократите, и Хърватската демократична
общност да декларират, че икономиката е техен приоритет, Дераня
смята, че обещанията са празни след като думата „реформи“ е
изчезнала от кампанията. Част от предизборния фокус вместо това
бе върху теми, които остават източник на разделение за
хърватите като пронацисткото минало на страната по време на
Втората световна война, следвоенния югославски комунистически
период и отношенията с бившия враг от балканската война –
Сърбия.

Привържениците на десницата в Хърватия се възхищават на
пронацисткия режим от Втората световна война за това, че е
създал независима Хърватия и вярват, че следвоенната
мултиетническа Югославия е била антихърватски съюз, доминиран от
сърби, докато клонящите към ляво хървати се гордеят с
антифашистката борба на страната по време на Втората световна
война.

Това разделение се отразява в политиката, като
привържениците на Хърватската демократична общност се смятат за
националисти, а социалдемократите – за наследници на хърватските
комунисти.

Известната хърватска писателка Славенка Дракулич посочва,
че фокусът по-скоро върху идеологическите разделения, отколкото
върху конкретни проблеми, е довел до широкоразпространено
разочарование, недоверие и апатия сред 3,7 милиона избиратели,
които чувстват, че няма към кого да се обърнат.

Шейсет и една годишният Алек Степинич от Загреб е съгласен с
това. Най-добрият съвет в тази ситуация е да се грижиш само за
себе си и да си гледаш работата, каза той.

Консервативният лидер Андрей Пленкович, депутат от
Европейския парламент, което пое ръководството на Хърватската
демократична общност в началото на кампанията, заяви пред АП:
„Това е огромна промяна“.

Лидерът на социалдемократите Зоран Миланович също каза по
време на кампанията, че е „уморен“ от обсъждане на миналото. Но
Миланович също игра с националистическата карта, когато се
срещна с хърватски военни ветерани и открито се противопостави
на Сърбия.

За Борис Милетич, кмет от малка партия в северния либерално
настроен крайбрежен град Пула, големите партии се занимават
само със себе си, за да избегнат многото проблеми на Хърватия.
Когато нямате отговори за ежедневния живот и нуждите на
вашите граждани, винаги е лесно да се обърнете към миналото,
каза Милетич.

БТА