Грабежът на София: Общината раздава парка на частници, заряза къпалнята, летния театър и др.
Може ли някой да си представи, че кметът и общината на Ню Йорк ще харижат на мафиотски бос номер едно – примерно Карло Гамбино – 70 декара, езеро и летен театър в Сентръл парк в Манхатън? И години наред следващи кметове и общински съветници няма да ги е грижа защо мафиотът ги държи затворени?
Все е имало корупция в общините на Ню Йорк, но чак такова чудо не се е случвало.
Е, в София се случи.
През 2003 г. общинският съвет с гласуване харизва на фирма на Георги Илиев, по онова време мафиотски бос номер едно, къпалня „Мария Луиза” и летния театър в гората под Семинарията. И те вече 11 години стоят затворени, общината въобще не се интересува от съдбата им, те се рушат. Стопанисват ги хора на сегашния собственик Румен Гайтански-Вълка (купил фирмата от вдовицата Мая Илиева), ползват ги като гараж за коли и за частни партита.
Това са части от парка с обща площ близо 70 декара – в централна част на София, в най-представителния парк. Теренът на къпалнята, който е с три басейна, единият с олимпийски размери, с тенискорт, площадки за плажен волейбол, заведения, включва и градинката с обсерваторията в парка, построена от цар Фердинанд.
Всичко това е маскирано като смесена фирма, в която Георги Илиев отначало има 51%, участва с пари – внесен уставен капитал 2,5 млн. лева, но, разбира се, уставният капитал не е инвестиран в имотите, не е даден на софиянци и общината, а с него се разпорежда мажоритарният собственик. А общината получава 49%, за което дава тези апетитни парчета от парка. След убийството на Георги Илиев през 2005 г. вдовицата Мая продава дяловете си в тази фирма на Румен Гайтански-Вълка. Как точно и кога е станало не е известно, но фирмата вече е 61% собственост на Румен Гайтански-Вълка. Това става при мнозинството на ГЕРБ в общината. На практика Вълка притежава огромна територия от най-хубавите части на парка, сложил си е охрана, която използва имотите както намери за добре и те стоят затворени вече 11 години. София няма басейни, но никой не се вълнува, нито общината, която, вместо да се ангажира със собствеността си във фирмата в полза на софиянци, отстъпва дяловете си в нея, за да може Вълка да глътне изцяло парчетата от парка. Началото е през 2003 година, но изоставянето на тези имоти е през целите два мандата на кмета Борисов и два мандата на кметицата Фандъкова, при пълно мнозинство на ГЕРБ в общинския съвет.
Не се вълнуват и медии, не се вълнуват софиянци, които иначе протестират, ако секат едно квартално дърво пред дома им. Каква може да е причината за такова безразличие? Как се примиряват така софиянци? Едно от обясненията е, че София се напълни с много хора от провинцията, за които градът е чужд, не познават традициите му, миналото му, нямат отношение към него като стопани, а само като потребители. Искат общината да им строи паркинги и надлези, детски градини, да им е безплатно паркирането и т. н. Такива хора има и в медиите и подобни проблеми малко ги вълнуват. Те гледат на планове за строителство в парка, против които има протести, само като на сблъсък, който може да им докара рейтинг в новините или сутрешните блокове.
През 2012 г. Румен Гайтански-Вълка си пробута идеите в пиар дописка във в. „Преса”, с бодрото заглавие „Плажът „Мария Луиза” пак отваря врати”. Според него нямало да стане само с ремонт, той внесъл проект за реконструкция, немска фирма щяла да участва. От общината замълчаха, кой знае какъв му е проектът, вероятно и с хотелска част, нещо луксозно, където Вълка да довлича скъпоценния си задник в гората с някое „Бугати Вейрон”. Или да продаде целия имот с горница на когото трябва.
Много лицемерни са обясненията на общината и проектантите тия дни, по повод вдигналия се шум за реконструкция на парка. Нямало да секат дървета. Те са изоставили напълно парка, а искат да възложат голям проект, да може наши фирми да започнат реконструкция и строителство. А вече десетилетия наред тук и там площадки и езера в парка се рушат. Не е само къпалня „Мария Луиза” и летният театър, в който някога имаше концерти. Например езерце с детски съоръжения в гората край бул. „Цариградско шосе” при кв. „Изток” от 25 години е изоставено и се руши, в него са поникнали храсти. Детските декоративни къщички наблизо също бяха изоставени да се разрушат. Още едно подобно езерце до тенискортовете е на същото дередже.
Или пък паркът „Заимов” – в него, недалеч от сградата на театър „София”, беше построен ресторант на два етажа, който после се превърна в клон на „Първа инвестиционна банка”. Де се е чудо видяло – да има банка в парк? И постройка, облицована с мрамор.
Местността „Погребите”, вместо да се развие като парк, стана квартал от хотели, офис сгради, там е и болница „Токуда”.
Детската площадка и атракцион с криви огледала срещу радиото е превърната в автокъща на Фатик (друг геройски паднал в мафиотската война), а сега е на наследниците му. Наблизо в гората е построен ресторант, а канали, в които някога плуваха лодки, са изоставени като терен за малък бар.
Областен управител отцепи и реституира парче от Княжеската градина, срещу стадион „Васил Левски” и я направи паркинг. Може ли някой да си представи, че преди повече от век общината и държавата ще направят парк и зоологическа градина в центъра (тя е била там първоначално) и той няма да е отчужден от собствениците на терени? И така след 100 години ще се появят някакви собственици със съмнителни документи, с които да реституират?
Заграбването на парчета от парковете върви постепенно и неотклонно. Всичко е свързано с ужасяваща корупция, която никой не се и опитва да разкрие. Никой дори не се вълнува.
(Бел. авт. – пишещият тези редове се е опитвал неведнъж да предизвика интереса на общински съветници от различни партии и на колеги журналисти от различни медии. Само веднъж, благодарени на лични контакти, редакторка от Нова тв през 2007 г. пусна репортаж в сутрешен блок, за затворената от две години къпалня „Мария Луиза” Къпалнята е затворена вече от от 11 години, и е на практика частна собственост, заедно с летния театър).
Ето тук още подробности за заграбването на къпалнята и летния театър през 2003 г.